ОГРАЖДАНЕ1 346 ОГРАМОТЯВАМ
кович, НПМБ, 296. "От тук ма, Боже, избави — / азе ще, Боже, ограда/ Света София монастир. Нар. пес., СбНУ XLVI, 19. Тамо [в Румъния] ги [братята] йожених,/ къщи им оградих,/ къщи без комине,/ йоще без пен-жоре. Нар. пес., СбНУ II, 77.
ОГРАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от ограждам1 и от ограждам се. Където е Манастирската крепост, се намира голям къмък... Ограждането му със зид не е случайно. Ст. Михайлов, БС, 18. Колове за ограждане на цветни градинки.
2. Обикн. мн. Спец. Ограждение (в 1 знач). В редица страни със силно развит автомобилен транспорт всички крайпътни дървета се изсичат и се заменят с храсти.. В това отношение широко се използуват еластичните крайпътни бариери и ограждания. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16-17. Безопасните ограждания имат най-разнообразна форма: щитове, кожуси, парапети и т.н. Хр. Марков и др., ТБ, 241. Предпазителите (огражданията) на ремъците, зъбните колела, режещите части и др. трябва да бъдат на местата си. М. Тодоров и др., ТМСС, 6.
огрАждане2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ограждам2 и от ограждам се; изграждане, съграждане.
ОГРАЖДАНЯВАМ СЕ, -аш, несв.\ ограждани се, -йх се, св., непрех. Рядко. Разг.
1. Обикн. за селянин — придобивам самочувствие и други качества на гражданин; по-гражданявам се. По радиото и телевизията излизат., само професионалисти. Може да са най-добри професионалисти, но те заедно с професионализирането са се вече ог-ражданили и в известна степен са изгубили онази първична.. душевност, с която е свързана народната песен. Н. Хайтов, П, 291. Най-многобройните жители на София от завчера бяха кореняците и масата на огражданяващите се шопи от близките села. П. Мирчев, СЗ, 29.
2. Рядко. Ставам в по-голяма степен свързан с града, с граждани, интелигенция и под. Поезията се огражданява.
ОГРАЖДАНЯВАНЕ мн. няма, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от огражданявам се. Много пъти Йовков идваше до невъздържаност .. към хора, които., наблягаха на нуждата от огражданяване на нашата литература. СбАСЕП, 369.
ОГРАЖДАНЯ СЕ. Вж. огражданявам се.
ОГРАЖДАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от ограждам като прил. Само в съ-чет.: Ограждаща конструкция; опраждащо съоръжение. Техн. 1. Преградна обикн. сто-маненобетонна стена в сграда, която огражда нейната площ или разделя отделни нейни части. Ограждащите конструкции очертават сградата и я разделят на стаи и етажи. В. Брънеков и др., СД, 14. След ядрен взрив незабавно се прекратява подаването на въздух в скривалището за 30-40 минути.
.. След това се проверява състоянието на ограждащите конструкции на скривалището. Н. Иванов и др., ГО, 168.
2. Преграда, ограда, около нещо (обикн. строеж), която служи за предпазване или за прикриването му. Пластмасите дават възможност да се правят от тях ограждащи .. конструкции на сградите във вид на големи слоисти панели. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Своевременно трябва да се поставят по тротоарите ограждащи съоръжения за предпазване на минувачите [от ледени висулки]. ВН, 1962, бр. 3244,1.
ОГРАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Стена, ров, телено или друго съоръжение и др., които служат за ограждане на нещо с цел за предпазване, отбрана и под.; ограждане1. И тъй, наченах да си правя друга една преграда малко нещо по-далеч от огражденията си, които бях разширочил и направил ги бях още по-чести, като ги пълнях и завиждах с пръст. П. Р. Славейков, РО (превод), 95. Телени ограждения.
2. Остар. Книж. Ограждане, предпазване. Мъжът .., тикан от природното стремление, което го обладава,., излязва от огнището си и .. става господар на земята за утвърдение, съхранение и ограждение на семейството си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2,3.
О Кесонно ограждение. Техн. Кесон (в 1 знач.). Необходимият преглед и ремонт .. могат да се извършат от водолази или с помощта на местни кесонни ограждения. Ил. Илиев, ВТС, 116-117.
ОГРАМА ж.Диал. Според народни поверия — заболяване, причинено от зли духове, от попадане, минаване на „нечисто“ място и под.; оградисване, уроки, урочасване. Па и болестта беше чудновата — никой й не отбираше. Лекуваха я и от ограма, и от магия, какви ли билки не й даваха — нищо не помогна. СбЗР, 23. На такива места от-вратни човек може да налети на ограма и др. болести. СбНУ, XXIX, 260.
О Дигам/ дигна (нагазвам/ нагазя) ограма. Диал. Разболявам се от ограма, хваща ме ограма; оградисвам, урочасвам. Легнала Стана, заспала,/ на самодивско падало./ Връла ограма дигнала,/ та лежа Стана, та лежа/ до осем, девет години. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. Ограма да нагазиш. Клетва, СбНУ XI, 165.
— Тур. ugrama.
ОГРАМОТЯ. Вж. ограмотявам.
ОГРАМОТЯВАМ, -аш, несв.\ ограмотя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някого грамотен. В началото на войната този млад руснак бил неграмотен. Неговите другари в армията го ограмотили. Г. Кара-славов, Избр.съч.1У, 79. — Ами жените,
