Page:RBE Tom11.djvu/310

ОГЛЕДВАНЕ 310 ОГЛЕЖДАМ

на и кална локва, в която се огледва небето. Ив. Вазов, Съч. XII, 114. Фейлетоните на Алека, освен от литературна страна, представят голям интерес и като произведения, в които се огледва отвратителният образ на цяла една епоха от нашия обществен живот. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 160.

О Огледвам се като циганин на байрама.

Диал. Гледам внимателно и зорко, с цел да видя всичко, което може да ми е от полза.

ОГЛЕДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огледвам и от огледвам се; оглеждане. Музиката спря, спря и хорът и настъпи мълчание и взаимно оглед-ване. Ал. Константинов, БГ, 30. То такова огледване, срещане и запознаване не бива за наша Райка, не е май пътно. Т. Влайков, ПСп, кн. 28-30, 487. До тая сграда,.., се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за оглед ване на местността. Ст. Загор-чинов, ДП, 111. Не можала тънка Гена/ платно да изтъче,/ ../ Не можала тънка Гена/ от често огледване. Нар. пес., СбВСтТ, 538_ч

ОГЛЕДВ АЧ, мн. -и, м. Рядко. Човек, на когото е възложено тайно да оглежда, да пази, да следи някого или нещо; съгледвач. За старите опитни партизани нямаше вече никакво съмнение — тука щяха да дену-ват, но младежите не смееха още да се отпуснат, поглеждаха отвреме-навреме към гъсталака, накъдето бяха изчезнали оглед-вачите. П. Вежинов, ВП, 96.

ОГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Виден, личен. Болярските кули са на огледно място, от тях се вижда надалеко и нашироко. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 121. Истина, ергенско село няма, но ней [на Йонковата майка] ли се даде тая опустяла срета да кукува още без отмяна, а Йонко

— без огледно булче. Ц. Церковски, Съч. III, 67. Огледната мома е дъщеря на заможни хора. Т. Влайков, Пр. I, 88.

ОГЛЕДКИ, само мн. Само в съчет.:

1. Без огледки. Остар. и диал. Без замисляне, без колебание. За Ристича вярвах, — събитията no-сетне потвърдиха това — че той без огледки ще приеме конвенцията, както си е. Бълг., 1902, бр. 456, 2.

2. На огледки. Диал. Настаняване на мома в дома на момък преди сватбата, преди да е сключен бракът (Н. Геров, РБЯ).

— Друга форма: оглядки.

ОГЛЁДНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е изпратен в дома на момата от страна на момъка да уговаря годеж; годежар, годеник, главежник, сватовник, сгледник, изгле-дник, изводник, сват. Въри моме../ не крий очи / ние ни сме/ огледници,/ съгледници;/ туку си сме/ коледаре. Нар. пес., СбНУ I, 180-181. Отговарят два гълъба/— „Ние не сме два гълъба,/ ние сме два огледника,/ два огледника, два близнака.“ Нар. пес., СбВСт, 280.

— Друга форма: оглядник.

ОГЛЕДНИЦА ж. Диал. Жена огледник; годежарка, годежница, главежница, сватя, сватовница, сгледница, изгледница, изводни-ца, сваха.

— Друга форма: оглйдница.

ОГЛЕДУВАМ, -аш, несв. (диал.); огледам, -аш, св., прех. и непрех. Оглеждам; огледвам. Рачо Въла огледува/ в неделя по икиндия/ пред Рачовата бакчия. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 221. Кога Боян згледуват,/ юручи [юруци] га огледуват. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 249. огледувам се, огледам се страд. възвр. и взаим.

ОГЛЕДУВАМ СЕ несв.(диап.), огледам се

св., непрех. Оглеждам се; огледвам се. Седел вързан Стоян и се огледувал нагоре-надоле, да помине некой и да го пожале,.. и да го отвърже от колецо. Нар. прик., СбНУ X, 151. Варай Данко, гиздава девокьо,/ седи Данка на високи чердак,/ в ръка държи шамшир огледало,/ та са Данка сами огледува,/ сами се е Данка аресала. Нар. пес., .СбНУ ХЬУШ, 103. Извор вода моме, извираше,/ малой моме налеваше,/ на вода се моме, йогледуе,/ със вода се, моме, разговара. Нар. пес., СбНУ X, 35.

ОГЛЕДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отгледувам и от огледувам се; оглеждане, огледване.

ОГЛЕЖДАМ, -аш, несв.; огледам, -аш, св. прех. и непрех. 1. Внимателно гледам някого или нещо от всички страни, изцяло; разглеждам. Рано-рано Рахни беше навън и оглеждаше снега.., той видя ясно отпечатани вълчи стъпки. Й. Йовков, В АХ, 121. Берое огледа бедната канцелария, приседна върху края на масата и взе календара. Д. Кисьов, Щ, 7. Той [Саваков] го покани да седне на креслото пред бюрото му и започна да оглежда лицето му. Д. Ангелов, ЖС, 284. На другия ден отидоха при бабата и като си даваха вид на сериозни купувачи, огледаха къщата от всички страни. Сп. Йончев, СбСт, 1957, 148. // Като държа в ръцете си нещо, гледам го внимателно, обръщайки го от всички страни. На сутринта станах, огледах внимателно шпагата си — прекрасно парче стомана със знак на Ан-дреа Ферара — огънах я, размахах я. А. Дончев, ВР, 260. Митко беше смутен. Той взе ръкавичките, дълго ги оглежда. М. Марчевски, МП, 153. Обливаше ги [чиниите] с чиста вода, оглеждаше ги да не е оставил петънце по някой ръб и ги похлупваше върху цъфналата като гюлова градина мушама на масата. О. Василев, ЖБ, 98.

2. Гледам последователно едно след друго много неща, лица, места или всичко и всички, обикн., за да видя или открия някого, нещо. Те се връщаха един по един, след като