Page:RBE Tom11.djvu/189

ОБРЪЩАМ 189 ОБРЪЩАМ

се обърне, да помръзне. М. Яворски, ХП, 35. Къщата на Обретенов се обръща в арсенал за оръжие и стрелбище за обучаване на младите революционери. Н. Ферманджиев, РХ, 265. Всички захвърлени дрехи се прекрояваха и обръщаха отново. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325.

ОБРЪЩАМ СЕ несв.\ обърна се св., непрех. 1. Като се извивам или се завъртам променям положението на тялото си спрямо някого или нещо. Аз се обръщам и хуквам направо през житата, към синора, дето простира сянката си старата слива. К. Калчев, ПИЖ, 154. Като я видя на вратата, Манол забави крачка, после изви и се обърна с гръб към нея, та се загледа в извора. А. Дончев, ВР, 27. Всяка сутрин, когато войниците измиваха набързо лицата си, обръщаха се на изток_ь снемаха фуражките си и се прекръстваха. И. Йовков, Разк. I, 50. Отец Никодим плахо се обърна към иконите и се прекръсти. Елин Пелин, ПМЛ, 41. Капитанът козирува все така машинално и като се обърна на токовете си, напусна стаята. П. Вежинов, НС, 119. // Извивам се на другата, противоположната страна; преобръщам се. Монката отхвърли покривката от главата си, обърна се по гръб и се загледа в небето. Елин Пелин, Съч. II, 40. В стаята бе светло, но Стоян се още не дига.. Обърне се на тая страна, на оная, затвори очи, сякаш нещо пламнало в него и не му дава място да си намери. П. Тодоров, И II, 147. Как страшно бучеше водата, в която се обръщат разни покъщнини, дрехи, съдове на разсипаните потопени къщи. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. Сивият гълъб, който избегна опасността от сокола, се обърна във въздуха и падна убит. Елин Пелин, Съч. II, 197. // Извивам, завъртам глава, за да погледна някого или нещо; извръщам се. Тетка разправя, че когато били последния път в града и ходили на преглед, всички се обръщали да гледат мама. Толкова била хубава. И аз искам да видя как ще се обръщат хората. Б. Бончева, АП, 43. Беше се развиделило съвсем, когато той [Ламбрев] чу под себе си стъпки, почувствува, че някой го гледа и се обърна: долу под прозореца стоеше момиче. Й. Йовков, Разк. I, 159. Той изчезна из върбаците в дола, не се обърна вече да я погледне и няма да я срещне никога вече. Елин Пелин, Съч. III, 105. Вървяха бързо, като отвреме-навреме се обръщаха и гледаха зад себе си. По улицата почти нямаше хора. Ст. Дичев, ЗС, 394. Пътникът се обърна назад и погледна живописния град, белите приветливи къщи, потънали в зеленина, минаретата и черквите. А. Кара-лийчев, ПГ, 183-184. // За очи, поглед — насочвам се, отправям се към някого или нещо. Керванът спря. Няколко стотин очи се обърнаха назад и жадно погълнаха милото опустяло село. А. Каралийчев, ПГ, 79-80. Щом виното се заточи в устата на чашите и всички погледи се обърнаха към царевото място, Йоан Александър вдигна златната си чаша. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Сичките живи същества са биле пора-жени от тая невиждана хубост. Но най-много са възхищал с нея Никола Гълъбов.., когато виждал Ралу и когато нейните чудни черни очи са обръщале кам него. Л. Ка-равелов, Съч. VIII, 38. По навик стар /селата български на плен и на пожар / обрекли са : где поглед се обърне, / дим на кълба или на стълбове ще зърне / по цяла Странджа близо и далеч. К. Христов, ЧБ, 282.

2. Променям посоката си на движение встрани или назад; завивам¹, извивам. Параходът се поклати, обърна се, тръгна. Ив. Вазов, Съч. VII, 161. Увличаме се малко по малко и почваме да се надпреварваме. Стигаме до къщата и веднага се обръщаме назад. Т. Влайков, Пр I, 260. Те [двете птици] хвърчат равно.. Те сякаш искат да минат през невидимите струи на лъчите и да кацнат на спокойния и блестящ връх на планината, но отведнъж се обръщат пак към изток. Елин Пелин, Съч. II, 188-189. Вятърът се обърна и сега духаше в прозорците на одаята ми. А. Дончев, ВР, 83.

3. Събарям се, повалям се изведнъж; преобръщам се. След гърмежите файтонът се понесе като вятър по шосето. Припукаха и другите пушки, единият кон падна и файтонът се обърна в канавката. Н. Хайтов, ШГ, 149. Политнах да падна и насмалко щях да се обърна във водата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 93. Изведнъж той се загледа по-дълго и извика:- Ай, дявол! — и шибна силно конете. Шейната без малко щеше да се обърне. Д. Габе, МГ, 60. Но нали на сватба е винаги тясно, конят няма къде да стъпи, стъпи върху трапезата, половината съдове се обърнаха и се плиснаха няколко ведра с вино. Й. Радичков, В, 205.

4. Прен. С предл. срещу, против. Насочвам се, настройвам се против някого или нещо; противопоставям се. Ти забрави откъде бе тръгнал и стана зъл царски слуга. Забрави братята си и се обърна срещу тях. Д. Талев, С II, 257. Всеки опит да уличиш в предателство номер едно нула нула три ще се обърне против теб — всички ще разберат, че искаш да насочиш по лъжливи следи подозренията в предателство. К. Георгиев, ВБ, 97. Усилията на властта да събере и хвърли срещу Видин максимален брой войска от Европа и предимно от Мала Азия се обърнали срещу нея. В. Мутафчиева, КВ, 189.

5. Прен. Променям се коренно, из основи. —Да бях се отново родил, нямаше тъй да се обърна, както ти ме стори. С целия свят, дето на нож съм бил досега — ти ще ме сдобриш. П. Тодоров, Събр. пр II, 316. Не им ли стигаше скръбта по Минча? Защо се тровеха сами?.. И Тошка не разбираше добре защо всичко се обърна така. Г.