Page:RBE Tom11.djvu/161

ОБОРВАНЕ 161 ОБОРОТЕН

Те не знаят — Босната прав ли е или не. С. Чилингиров, ХНН, 214.

ОБОРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оборвам и от оборвам се. Ако пък някому е притрябвало да оборва Нитче, в него самия ще намери най-силни оръжия за оборването му, за водене война с него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31. Едва ли са нужни други по-красноречиви доказателства за оборване на такава несъстоятелна теория.., основана само въз голи предположения. Лет., 1877, 133-134.

ОБОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до обор (в 1 знач.). Оборна миризма. Оборни помещения.

2. Спец. Който става, който се извършва в обор (в 1 знач.). Оборното отглеждане на животните се харектеризира с това, че повечето време те прекарват в помещението и там получават храната си, там се доят, почистват и пр. Осн. сел. стоп. VIII кл, 129. В сравнение с другите говежди породи,., от сименталите се получава най-доброкачествено месо; те са и най-подходящи за оборно угояване. Кр. Генджев и др., Ж, 32. В Загорци няма естествени ливади за получаване на фураж. Всичкият добитък е на оборно хранене. РД, 1950, бр. 223, 2.

ОБОРКА ж. Рядко. Основно почистване на някакво пространство (двор, улица, помещение и под.); уоорка. Щом се мръкна, започна усилена оборка на камънака по улицата. Т. Харманджиев, КЕД, 97. В определено време сутрин се прави оборка, конете се поят, дава им се концентриран фураж и помещението им се почиства. ВН, 1961, бр. 3055, 4. Премахнахме почти изцяло ръчния труд, само при слънчогледа правим една оборка, след като е минал комбайнът. Ст. Поптонев, ОБЛ, 323.

— От рус. уборка.

ОБОРОТ м. 1. Техн. Пълно завъртане на машинно колело, валяк и др. Електромоторите са дълготрайни, бързо и лесно се пускат в движение (..), лесно се променя броят на оборотите и посоката на въртене. Физ. VIII кл, 1965, 106. Те чуваха само глухото бръмчене на мотора, който бе оставен на бавни обороти. Ст. Поптонев, ВН, 1962, бр. 3280, 4.

2. Спец. Обръщение, движение на парични средства и стоки в магазин, търговско предприятие и под. Наредих стоката в кутии, сложих им етикети с цени и търговията се завъртя.. Аз само наблюдавах от време на време как върви оборотът, има ли нужда да се набави нещо. Др. Асенов, СВ, 93. Ето, в главата ти се въртят проекти за разни търговски сделки, парични обороти, правиш тънки сметки — хубаво! Сериозни мисли на сериозен човек. А. Гуляшки, ЗР, 99. Преизпълняваме плана по оборота на магазините и премията е сигурна! П. Стъпов, ЧОТ, 30. — Не се притеснявай, госпожа!..

Това е животът! Социално нещо! Един купува, друг продава.. Оборот! До вчера вие купувахте — сега продавате.. Оборот! О. Василев, Л, 42. // Сумата, получена от продажбите през даден период от време. — Случвало се е на ден да правя оборот до сто хиляди! — запалваше се все повече Тур-лакът. А. Гуляшки, СВ, 98. [В кафетерии-те] няма келнери, клиентът сам си услуж-ва.. Цялото това заведение, чийто стопанин прави с хиляди долари оборот, се обслужва само от десетина души персонал. Г. Белев, КВА, 174-175.

3. Разш. Книж. В съчет. с прил. езиков, речеви. Употреба, обръщение. Думи, влезли в езиковия оборот на народа само с революцията, звучат от неговите уста така просто и естествено, сякаш цял живот е оперирал с тях. Н. Лилиев, Съч. III, 332.

4. Остар. Обрат. Работата, относително за стипендията прия друг оборот и аз подир много хлопоти не можех да я получа. АНГ I, 605. След последните безнадеждни известия, се срещат в много вестници ст-рахувания за бъдащето, предвид неизвестността за оборота, който наследникът на Александра Ш-й ще даде на руската външ-на политика. С, 1894, бр. 1499, 1.

О На (с) пълни обороти, работя. Книж. Най-усилено, с най-голяма бързина. Полузащитниците работеха с пълни обороти, но в мятане напред-назад, което прахосваше много сили без особена полза. НС, 1958, бр. 123, 3. На празни обороти, работя. Книж. Без резултат, без ефект. Обаче така стана с мене, че когато съм уморен, най-трудно заспивам и колкото съм по-у морен, толкова по-бодро работи главата ми, само че на празни обороти. Б. Райнов, НН, 311.

— От рус. оборот.

ОБОРОТЕН, -тна, -тно, мн.-тни, прил. Спец. Който е свързан с оборот (в 1 и 2 знач.). Всеки се бе заловил с колелото си. Проверяваше се най-внимателно и прецизно оборотният механизъм, центроваха се по цели часове каплите. НС, 1958, бр. 127, 1.

О Оборотен капитал. Търг. Част от производителния капитал, която се изразходва за работна сила и сурови материали. Оборотни средства. Търг. Парични ресурси, предоставени на предприятия и организации. Във всяко предприятие част от оборотните средства се изразходват за необходимите за производството суровини, материали, гориво. РД, 1950, бр. 210, 2. Банковият контрол се разпростря както върху извършваните от инвеститора разходи за капи-тално строителство, така и върху оборотните средства при строителството. РД, 1958, бр. 4, 3. Оборотни фондове. Търг. Част от производствените фондове на предприятие, която изцяло се използва в производствения процес на един производствен цикъл. Фонд натрупване обхваща онази част от националния доход, която се от