Page:RBE Tom10.djvu/1225

е равна на 1/8 от трайността на цяла нота. Половина нота. Муз. Нота, чиято трайност е равна на 1/2 от цяла нота. Цяла нота. Муз.

1. Нота, чиято трайност е равна на времетраенето на целия такт, какъвто и да е неговият размер. 2. Нота, която съдържа 4 силни времена (в 8 знач.). Четвъртина нота. Муз. Нота, чиято трайност е равна на 1/4 от цяла нота.

> Върша (свършвам / свърша) по ноти нещо. Разг. Върша, правя нещо много точно, с голямо умение и внимание. От храстите излиза Герчо и се приближава до двамата. Ганчо: — Къде изчезна? Работа щяхме да вършим. Герчо: — Свърших я по ноти. В. Нешков, П, 153.

— Лат. nota 'знак, белег' през ит. nota.

НОТА² ж. Дипл. В международното право — официално писмено дипломатическо изложение, отправено от една държава до друга. Вечерта д-р Стоилов посети всички агенти, на които съобщи състава на кабинета. Той обясни, че това е едно коалиционно министерство,.. С нота, която им предаде лично, той ги молеше да хода-тайствуват за припознаването на правителството от великите сили. С. Радев, ССБ II, 115. Говореше се, че консулите на западните страни още в края на миналия месец дали на княз Михайло остра протестна нота. Ст. Дичев, ЗС I, 579. Когато съсредоточаването на войските било привършено, съюзниците изпратили колективна нота до турското правителство с искане да бъде дадена административна автономия на балканските земи, населени с християни. Ист. X и XI кл, 247-248.

◇ Вербална нота. Дипл. Дипломатическа нота без личен подпис, адресирана до министерството на външните работи от името на дипломатическото представителство на някоя държава, или обратно, и засягащо обикновено по-второстепенни въпроси. Лична нота. Дипл. Лично адресирано и подписано официално писмо, което има характер на задължаващ международен документ, изпращано от дипломатическия представител на някоя държава до министъра на външните работи на страната, в която се намира, или обратно. Нота бене. Книж. Бележка, отбелязана с латинските букви NB, означаваща: „Забележи добре!“, „Обърни внимание!“ Циркулярна нота. Дипл. Нота, изпращана едновременно до няколко държави.

> Давам / дам (поставям / поставя) нота някому. Разг. Изисквам от някого непременно да направи нещо, поставям му ултиматум. И той й дал нота: „Аз искам жена не само за украшение, а и за потомство. Или се оперирай, или напусни къщата.“ Ст. Даскалов, ЕС, 345.

— Лат. nota 'знак, белег' през фр. note, нем. Note или рус. нота..

НОТАБИЛИ мн., ед. (рядко) нотабил м.

1. Книж. Знатни, богати, видни хора. За-можните люде — нотабили, търговци и преуспяващи чиновници .. — се отнасяли с недоверие (..) и към местната интелигенция. А. Гуляшки, ДМС, 120. Едно от малкото удоволствия в този тъжен град,.., беше да се изкъпе в старата турска баня. Другото — да си първият гражданин между неговите тринадесет хиляди жители: чиновници,.., лумпени и нотабили. Ем. Станев, ТЦ, 22. Нотабилите в Търново изградиха една от най-прогресивните буржоазни конституции на миналия век. Отеч., 1980, кн. 5, 20. Нотабилите на тая партия [демократическата],.., нито един път не можеха да се съберат бързо и със загриженост да решат крещящите въпроси на управлението. Пл, 1933, бр. 1446, 3.

2. Истор. През феодалния строй — знатни граждани от средите на дворянството, духовенството или буржоазията, които са били членове на съвещателно учреждение при краля. Некер бил уволнен. Неговият приемник Калон предложил да се свика събрание на нотабилите — назначени от краля представители на привилегированите съсловия. Ист. X кл, 1951, 14.

— От лат. пМаЬШ.ч 'забележителен'.

НОТАБИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до нотабили, свързан е с нотабили.

НОТАБИЛИТЕТ, мн. няма, м. Събир. Книж. Съсловие, общност на знатните, видните хора, нотабилите.

— Нем. Нс^аЬШии.

НОТАР м. Остар. Книж. Нотариус; но-тарий. За добра чест, стар един приятел на майка ми, жител в Париж, до когото друг път ся оправяхме за работите си като до нотар, дойде ми на помощ. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 13.

НОТАРИАЛЕН, -лна, -лно, мн -лни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до нотариус. Средствата ми са биле именията на жена ми, с продажбата на които сме живели тук. Това го знаят най-добре раховчани, гдето са имуществата ни, знаят го също и нотариалните власти, чрез които съм продавал имуществата. Бълг., 1902, бр. 452, 3.

2. За писмо, документи и под. — който е заверен от нотариус. Пратихме нотариална покана до кооперацията да ни представи в едномесечен срок окончателната ситуация за извършената работа. РД, 1950, бр. 178,3.

◇ Нотариален акт. Юрид. 1. Протокол на нотариус, съставен в предписана от закона форма, с който се удостоверяват извършени пред нотариуса граждански сделки като продажби на недвижими имоти, ипотеки, завещания, пълномощни и др. 2. Документ за владеене на недвижим имот. Всичко каквото владееше, владееше го законно, с нотариални и крепостни актове. Г. Караславов,