Page:RBE Tom10.djvu/1177

значителната новина. Пускането на третия съветски изкуствен спътник на Земята е новината на деня в Съединените щати. ОФ, 1958, бр. 4267, 4.

НОВИНА¹ ж. Остар. и диал. Новолуние. Каквото е времето в петий ден след новината (нова месечина), тъй ще бъде с малки промени и цял месец. Лет., 1876, VIII. Тука остая да запомните, че месячината ся затуля само когато е плъна,..; а слънцето ся загруля само когато е месячината на новина. И. Груев, Лет., 1872, 120. Майките, кога ке видат со сефте новината, подсечу-ят на керки си косите, та како шчо расте месечината, така и косата ке им расла. СбНУ VII, 127.

НОВИНА² ж. Диал. Новоизкоренена нива. Това място ми е новина и ше го сеем бостан. БД I, 119.

НОВИНАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Журналист, който се занимава с подготовка и представяне на новините по радиото и телевизията.

2. Остар. Вестникар, журналист. Едни се присъединиха към разни части на войската като канцеларски писари, други съставиха доброволческа дружина, която с голям алай остави Пловдив и се изпари доде иде в София, в качеството на политици и нови-нари. Ив. Вазов, Съч. IX, 170. Разни мъдро-вания, разсъждения и критики за въсточ-ния въпрос разнасят европейските вестници..: ето главните точки, около които ся въртят новинарите. ДЗ, 1868, бр. 13, 52.

НОВИНКА ж. Разг. Умал. от новина (в 1 знач.); малка или незначителна новина. Първата ми мисъл беше да тичам при Ка-ранова, да питам за каква-годе новинка. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Щом се зададеше, хората очакваха от залитналата му усмивка да се роди пак новинка, но нещо ги възпираше да повярват на доброто му сърце и думи. Ст. Даскалов, ЗС, 125. Подивях в гората. Изгоря ми душицата за новинка.

А. Каралийчев, ТР, 6. Сяка наша дума, сяка наша новинка за състоянието и приготовлението на другите градове и села са гълташе с ентусиазъм от разпалените юнаци.

3. Стоянов, ЗБВ I, 352.

НОВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от нов. Делчо посегна за парите, но Юрталана още стискаше здраво новичката банкнота. Г. Караславов, С, 30. На другия край, точно срещу тях се нами-аха колите на англичаните, все новички жипове.., с които те бяха дошли от базата си. Ив. Мартинов, БК, 63. Кафеджийските карти с оръфани краища той отблъскваше настрана, без да ги погледне, като вадеше от джоба си новичко френско тесте. Ст. Сивриев, ПВ, 76.

2. Като същ. новичко<то> ср. а) Всичко, което е ново. Аз обичам новичкото. б) Нещо ново, обикн. дреха, облекло. Старата беше уверена, че Тошка няма да облече жакета вкъщи. Ще студува, ще се надува, ама пред хората ще излезе стегната, прибрана, ще бъде с новичко. Г. Караславов, Тат., 209. Ле-кова пристигна, облечена в новичко, със за-тъкнато на ухото й стръкче здравец, който миришеше приятно. Ст. Марков, ДБ, 446.

НОВО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който наскоро, неотдавна или току-що е станал някакъв, придобил е някакво качество, напр.: новодошъл, новобрачен, нововъведени др.

НОВОБОГАТАШ м. Разг. Ирон. Човек, забогатял наскоро, обикн. по нечестен, незаконен начин. След това [Михаил] говори за градската беднотия, за теглото през войната и за богатствата на новобогата-шите. П. Здравков, НД, 153-154. Пристигаше [ханджията] винаги неестествено шумно и снемаше двата пълни легена [с кисело мляко] от раменете си. Движенията му бяха нервни, а очите алчни. Личеше си, че тоя прост човек добре се възползува от войната и има изгледа да стане един от но-вобогаташите. Д. Жотев, ПМИ, 122.

НОВОБОГАТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Ирон. Който се отнася до ново-богаташ, присъщ е или принадлежи на но-вобогаташ. Милионните светлини продължават да трептят над града, а студеният, жестокият, алчният Уолстрийт.. е блестящо натруфен със светлини като но-вобогаташка матрона. Г. Белев, КВА, 321. Новобогаташки квартал. Новобогаташки нрави.

НОВОБОЯДЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е боядисан наскоро, неотдавна или току-що. Имам ясна представа каква стока ще нахълта в този хубав, новобоядисан, поправен и лъснат парламент. Г. Караславов, Избр. съч. II, 437.

НОВОБРАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Младеж, повикан или наскоро постъпил на военна служба. В Източна Румелия от опълченските дружини се образуваха кадрите на една голяма местна милиция. Обучението на новобранците ставаше усилено. Българите се оказаха отлични войници. С. Радев, ССБ I, 32. Оттатък сред село писна гайда, обади се тъпан — от вратници, край плетища се показаха деца, момичета, след тях мъже, стари майки — всички бързаха да изпращат новобранците. П. Тодоров, И

1, 59. Днес доде заповед да се стягат новобранците, на другий ден тръгнаха. Китка V, 1886, кн. 14, 43. — Фала вие, капетане, / капетане, генерале, / назаде се повращайте, / войската си събирайте, / новобранци изпишете / на дваесе и две годин! Нар. пес., СбНУ ХПН, 455.

2. Разг. Лице, което наскоро е постъпило на някаква работа, служба; новак. В сравнение с него [старшията], началникът и околий