Page:RBE Tom10.djvu/1102

XI, 127. Неучтива постъпка. Неучтиво държане. Неучтив тон.

НЕУЧТИВО. Нареч. от неучтив; невежливо, нелюбезно. — Хаджи, ти някак си не ми се харесваш днес. — Че как мога да ти се харесвам, — прекъсна го неучтиво тати. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. А когато забеляза, че тоя човек, който по-рано рядко се сещаше да я поздрави и правеше това небрежно и неучтиво, сега се заглежда в нея.., недоволството й от Кондарев бързо нарасна. Ем. Станев, ИК I и И, 165. Неучтиво взе портрета от ръката й и го похлупи на масата. М. Грубешлиева, ПП, 141. — Вероятно си спомняте... Ние се видяхме веднъж... — Да!... — Гласът я [Ирина] пресече чтиво. — Какво искате? Д. Димов, Т,

НЕУЧТЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от неучтив; невежливост, не-любезност. Тя беше недоволна не толкова, задето господин Тар я бутна, колкото зарад обидната му неучтивост: той мина, без да се извини и без да поздравй! П. Сла-вински, ГНЦ, 65. —Добър ден, господине! — Аз не съм господин — отговори със съкрушителна неучтивост селянинът. Г. Кара-славов, Избр. съч. II, 343.

НЕУЮТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без топлота, удобство, който не създава приятна атмосфера, спокойствие, уют. Славейков е познал до омерзение не-уютните къщи и голите стаи на този световен град, еднообразния каменен пейзаж на стройните минарета с плачливия глас на мюезините привечер. Т. Жечев, БВ, 439. Неуютен дом. Неуютна обстановка.

НЕУЮТНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че някъде няма уют, че е неприветливо. Изобщо Дора не беше добра домакиня и у тях обикновено бе разхвърляно и неуютно. Л. Станев, ПХ, 24.

2. С гл. като чувстваме е, усещамсе или с лич. местоим. в дат., обикн. в съчет. с гл. съм, ставам и под. Означава, че някой не се чувствува добре някъде. Тя [лелята] загърна зиморничаво рамене в плетения шал. Стана й неуютно, несигурно. Бл. Димитрова, ПКС, 266. У тях се чувствуваш винаги неуютно — или той е мълчалив и намръщен, или тя е нервна и припряна. Д Неуютно ми е в това голямо помещение.

НЕУЮТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуютен. Неуютност и студенина лъха от този огромен смълчан дом.

НЕУЯЗВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.

1. За човек или животно — който не може да бъде засегнат или ранен от удар, изстрел и др. Спасителните камъни бяха пръснати до самия хълм, по който трябваше да се прехвърлят. Партизаните прибягваха неуязвими зад тях. В. Андреев, ПР, 93.

2. Който не може да бъде уязвен, засегнат от някого или нещо. Вече не ме е страх. Не тръпне душата ми. За момент се почувствувах силна, горда, неуязвима. П. Михайлов, МП, 71. // За качество или душевно състояние — който не може да бъде накърнен, засегнат от нещо. — Колко километра развива в час? — пита чорлав и загорял от слънцето хлапак. — Петдесет. — А мотоциклетът на бати развива сто километра. Маргаритка се чувствува засегната. На нейното неуязвимо досега високомерие е нанесен сериозен удар. П. Незнакомов, МА, 53.

3. Който е непревземаем, неразрушим при нападение. Само чрез вероломство завоевателите успели да сломят съпротивата на юначните софиянци и да завземат града през 1382 г. Те оценили покоряването на София като събитие от първостепенно значение тъкмо поради това, че крепостта изглеждала неуязвима и непревзе-маема с героичната отбрана на защитниците си. ТВ I, 132. Не трябва да се забравя също, че такива кораби са неуязвими от подводници, .<стабилността им осигурява точност при стрелбата, а бързината повишава тяхната маневреност. К, 1963, кн. 8, 22. Лорд • Солзбъри, който го наследи [Чембърлейн], не можеше да остане под впечатлението на тоя неуспех, но като знаеше Русия неуязвима в Азия, чакаше момент да я бори по европейската ù политика. С. Радев, ССБ II, 173.

НЕУЯЗВИМО. Книж. Нареч. от неуязвим. Борис направи няколко крачки към него, сякаш искаше да го удари, но се спря изведнъж. Стефан седеше неуязвимо от другата страна на тезгяха. Д. Димов, Т, 37.

НЕУЯЗВЙМОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неуязвим. Ловката му [на Осман Пазвантоглу] политическа игра, практическа неуязвимост на властолюбивите му постижения — всичко говори по-скоро в полза на една теза за коренно-местния произход на отцепника, за добро познаване на средата. В. Мутафчиева, КВ, 71.

HEyBCHÈH, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неизяснен, неуточнен. Най-тъмни и неуяснени обаче остават неговите [на Левски] пътища през втората половина на 1870 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 169. Въпросът за безсъзнателното е един от най-неуленените въпроси в съвременната психология. БР, 1931, кн. 8, 293.

НЕФ¹, нèфът, нèфa, мн. нèфoвe, след числ. нèфa, м. Архит. Издължена част на християнска църква, която е с колони от едната или от двете дълги страни; кораб³.

— От лат. navis 'кораб' през фр. nef.

НЕФ², нèфът, ^фа, мн. ндфове, след числ. ^фа, м. Остар. Кораб¹. От стожера морякът на стража викаше: — Кораб! По