нова — неутринна — астрономия, тоест астрономия не на базата на електромагнитните вълни (..), а на базата на най-мъничките частици — неутрино. К, 1965, кн. 3, 16.
НЕУТРЙНО, мн. няма, ср. Физ. Елементарна частица с нищожна маса в състояние на покой (вероятно равна на нула), която няма електрически товар. Учените откриха, че бетачастиците излизат от атома с по-голяма енергия, отколкото би трябвало да имат. Нима се губи енергия? Паули в 1931 г. предположи, че това не е така, обяснявайки загубата на енергия със съществуването на нова частица — неутриното, която на практика беше открита четвърт век по-късно. К, 1970, кн. 4, 20.
— Ит. neutrino.
НЕУТРОН м. Физ. Елементарна частица с маса, близка до тази на протона, без електрически товар, която е съставна част на атомното ядро и има важна роля при ядрените реакции. Втората съставна част на ядрото е неутронът. За разлика от протона той е електронеутрален, откъдето идва и неговото име. К. Кулиев и др., Ф,
13,
— Англ. neutron.
НЕУТРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до неутрон. Става дума да се спре ядреното въоръжаване с всякакъв вид оръжие — било атомни, водородни или неутронни бомби и снаряди. П, 1978, бр. 1, 8. Неутронен поток. Неутронна физика.
НЕУЧАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Обикн. с предл. в. Невключване в някаква инициатива, организация и под. Аз не виждам ползата, която можехте да спечелите от неучастието в изборите. П. Р. Славейков, ПХС, 89. Неучастие във военен съюз. Неучастие в стачка.
НЕУЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се е учил, не е образован; неук, непросветен, необразован, безпросветен2. Откъм нравствено отношение родоп-чанката, макар и неучена, има много бистър и разсъдлив ум. Ст. Шишков, ЖБ, 50. Една що-годе образована мома, която е чела, изучила нещо повече от сявсем неучена-та,.., тя се ще знае как да се владее. Китка V, 1886, кн. 14, 3. От 400 български челяди, които населяват този град, едва ли 100 деца могат да плащат сами за учител и ходят в училището, а другите остават безк-нижни и неучени! Г, 1863, бр. 6, 44.
2. Който не е научен, не е привикнат да върши нещо. Едно видиш, още неучено да управлява шейната си, шавнало в дълбокия сняг, прискундило се. Ил. Блъсков, СК, 45. Ту се изсилвахме, ту оставахме назад, като юне неучено, дорде оправи браздата. РД, 1950, бр. 170, 2.
3. Който не е изучаван, не е преподаван в курса на обучение. Горните стиховци и речи, когато ги представя учителят на учениците и ще ги написва на черната дъска,.., ще са варди да им са не написват речи, в които влизат неучени буквк. Р. Каролев, РЗМ, 16. Не знам тази формула, тя е от неучения материал.
4. Като същ. неученият м., неучените мн.
Човек, който не се е учил, необразован човек. Потопът от чужди думи залива нашия беден език повече и повече... Защо не ни пишат по български нашите вестници? Защо не пишат и за неучените — да ги разберат? Ив. Вазов, СНЖ, 84. Работата на учените още от незапамятни времена била е учителска — и не може да бъде друга; защото неучените не знаят да учат, а трябва да се учат, но от кого и от какви, ако не от учители? БКн, 1859, кн. 1, 354.
НЕУЧЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отсъствие на действието учене, на овладяване на знания. По цял ден играеш, а уроците си не поглеждаш, ама това неучене няма да те изведе на добро.
НЕУЧЙНИЕ ср. Остар. Книж. Безпросветност, неграмотност; неученост, не-укост. Не тряба да забравяме, че секи човек, който не знае да чете, чрез неучението си, простотата си, угасява учението на оногова, който знае. Ступ., 1875, бр. 6, 41. Говори ся, че нашето неучение е причината, гдето мъжете ни имат за забавление. Ч, 1871, кн. 20, 626-627.
НЕУЧЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безпросветност, неграмотност; неучение, неукост. Смъртни завистници на българите, които искат да дръ-жат под игото на една неученост, старците на великата църква турят в действие сичките си трудове, за да умрътвят уче-нолюбието в сърцата ни. Бълг, 1859, бр. 1, 62.
НЕУЧТЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи невъзпитано, невнимателно, непочтително с някого; невежлив, нелюбезен. Влизат две полицейски униформи. — Господа, тишина! Веднага избух от негодувание... И ужасни викове, и псувни, последвани от летене на чаши въз неучтивите гости. Ив. Вазов, Съч. IX, 149-150. Азлалийката не даде в съд младия лекар. Видя й се тежко и за положението й, и за името й да се разправя с някакъв дързък, неучтив безбожник. Г. Караславов, СИ, 43.
2. Който изразява неуважение, непочтителност, грубост; невежлив, нелюбезен. Слушалката щракна, подполковникът още повече се намръщи. Тоя неучтив маниер на капитана — да завършва неочаквано разговорите си — го дразнеше повече от всичко друго. П. Вежинов, НС, 119. Тя извикваше неучтиви подигравки и непочтителни ки-котения между зрителите. Ив. Вазов, Съч.
