Page:RBE Tom10.djvu/1070

на престола, царят се поклони почтително на стареца, защото патриарх Игнатий държеше страната му във всички несъгласия между него и царицата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 432. Равновесието между двете власти ще се наруши .. Несъгласията между камарата и княза ще влияят над цялата администрация. С. Радев, ССБ I, 88. На другия ден след посещението тръгнаха слухове за несъгласия между Теодосий и търновския патриарх — царят искал да ги помири. Ем. Станев, А, 61.

НЕСЪГЛАСНО. Остар. Обикн. с предл. с. Нареч. от несъгласен (във 2 знач ); без съответствие с нещо. Да зависи човек от средствата на другиго е' неприлично откъм нравствена страна и несъгласно с никоя разумна социална теория. ССГ (превод), 175. На Въсток еще не са се склонили да го /Григорианския календар] приемат, защото излазя от папата. Ний по-добре ще вървим несъгласно със слънцето, нежели да приемнем папско нещо. Ч, 1871, бр. 7,201.

НЕСЪГЛАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от несъгласен; несъгласие. Турско с нетърпение очакваше тази несъгласност, защото силата на исляма открай е имала корена си в неспоразумения между великите сили. НБ, 1876, бр. 6, 22.

НЕСЪГЛАСУВАН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е направен в съгласие, съгласувано с друго нещо; некоординиран. Несъгла-сувана работа на отделните министерства. Несъгласувани параграфи на проектодоговора. И С предл. с. При който не е взето предвид мнението, съгласието на някого. — Във времето на четенето се забранява да се изказват и доказват мнения, несъгласувани с възгледите на светите отци. Сл. Боянов, СК, 72-73.

2. Грам. Който не е поставен във форма, отговаряща на граматическата форма и значение на думата, с която е свързан. Прилагателно, несъгласувано със съществителното по род и число. Несъгласуван със сказуе-мото подлог. Несъгласувано определение.

НЕСЪГЛАСУВАНО. Нареч. от несъгласуван. Двете войски действуват несъгласувано.

НЕСЪГЛАСУВАНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от несъгласуван. Не трябва да се допуща несъгласуваност между прибирането на реколтата на ръка и с прости машини, от една страна, и складирането на снопите и вършитбата, от друга. РД, 1950, бр. 209, 1. Несъгласуваност на подлога и сказуемото.

НЕСЪЕДИНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се съедини, обедини. Деспотизмът ще да съедини несъединя-емите елементи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 194-195.

НЕСЪЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не образува съзвучие, не звучи едновременно и хармонично. И единичните, несъзвучни още гласове млъкнаха. Ст. Даскалов, ЕС, 68.

НЕСЪЗВУЧИЕ, мн. -ия, ср. Липса на приятно, хармонично съчетание от няколко едновременно звучащи тона; нехармонич-ност, несъзвучност. Несъзвучие в песента. • Обр. „Какво нечувано несъзвучие би било, ако ти беше неискрен към мен, както твърдят някои.“ В, Йонова и др., Б (превод), 137.

НЕСЪЗВУЧНО. Нареч. от несъзвучен. Камбаните биеха несъзвучно.

НЕСЪЗВУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несъзвучен; несъзвучие.

НЕСЪЗНАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не е достатъчно почувстван, схданат, разбран; неосъзнат. И с делата и думите си, .., Толстой се всели в оная тайнственост, оная несъзнана съзнатост, която ние означаваме со слабата дума ми-тос на един народ. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 71.

НЕСЪЗНАНИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Безсъзнание, несвяст. Господинът усеща, че тя лежи с цялата си тежест в ръцете му, иска да я изправи, но вижда, че краката й се подкосяват. Момичето е в несъзнание. Г. Райчев, Избр. съч. II, 83. Несъзнание или поне полусъзнание е сънят, от който възможният майстор се събужда чирак. В. Мутафчиева, ИКМ, 105.

2. Остар. Отсъствие на способност на човека да осъзнава нещо, да разсъждава и да определя правилно своето отношение към действителността; неосъзнаване. Несъзна-нцето на своето нещастие беше щастието на този избраник на съдбата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 131. Болните не са криви, а нашето несъзнание и незнание. Знан., 1875, бр. 5, 72.

НЕСЪЗНАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не притежава съзнание. Несъзнателни форми на живот.

2. Който не се управлява от съзнанието, от волята и става обикн. инстинктивно; безсъзнателен, неволен¹, неосъзнат. Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Сеченов доказал, че цялата съзнателна и несъзнателна дейност на нервната система е изградена върху рефлексите. С. Славчев, ЖББ, 66.

3. Който не е достатъчно осъзнат, почувстван, схванат; неосъзнат. Той [Мичкин] се обърна към ранения, който лежеше зад него, изнемощял от кръвоизлива си, и го попита с несъзнателен егоизъм: — Гледаш ли за ракетата? Д. Димов, Т, 614. "Владико господи, Исусе Христе — продължаваше плачливо гласът, .., презри всички съзна