Page:RBE Tom10.djvu/1042

мигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Отговарям несамоуверено. Държа се несамоуверено.

НЕСАМОУВЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Липса на самоувереност; плахост, колеб-ливост, боязливост. Неговата несамоувере-ност му пречеше да се изяви. .

НЕСБЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който няма да се сбъдне, който не може да стане, да се осъществи; неосъществим, непостижим. Това злато може да се изстиска от покорените земи, а иначе никой не би преброил жертвите, пък и успехът е съмнителен — Кекавмен не каза — несбъ-ден. А. Дончев, СВС, 45. Човешкият живот е една лъжа, на която краят се нахожда, когато се скрием в църната земя. — Истина е, майко, животът ни е истински, само че надеждите ни са лъжливи, несбъдни. Н. Попфилипов, ЗР, 63. Смутих душа ти тиха

— смутител безразсъден!/ И розите цъфнали във твоето сърце,/ аз виждам веч, как вехнат, как вехнат, о дете,/ и др^жно с тях увяхна и моя блян несбъден. Ц. Церковски, Съч. I, 242. Елегия .. нарича са стихотворение, в което е изразено някое тъжно или унило чувство на поета, възбудено от несбъдни надежди. Т. Шишков, ТС (превод),

174.

НЕСБЪДНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не се е сбъднал; неосъществен, непостигнат, нереализиран. Майсторът гледаше тъмните й, приоръпнати леко нагоре очи., и в душата му лягаше стаена мъка за отминало щастие, за неизречени думи, за несбъднати дни. П. Константинов, ПИГ, 142. Аз слазях тук, но мислите ми бяха/ при онзи свят. Вълнуваха мечти/ несбъднати сърцето бедно мое/да видя нявга слънцето какво е. Г. Райчев, ЕП, 11. — Целуни ме, Захарие, за първи път и за сетен път ме целуни... нека отнеса със себе си и твоята, и нашата несбъдната обич. П. Спасов, ГЛЗЗ, 101. Те плачат под жалейната покривка/ на безлунна вечер — до несбъднат блян:/ видения далеч пред мене откроени. П. К. Яворов, Съч. I, 154. Несбъднато желание.

НЕСБЪДНИК, мн. -ци, м. Диал. Непро-копсаник, нехранимайко. Той се е полъгал по имота му, а не види какъв е несбъдник син му: и пиеница, и лош, лош като читак. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 505.

— Друга форма:н е с б ъ д н а к.

НЕСБЪДНИЦА ж. Диал. Нещо, което не може да се сбъдне; небивалица. А наш Спиро бълнува за някаква война между Германия и Съветския съюз. — Несбъдници сънуват, несбъдници! — пролая Касабов. Д. Ангелов, ЖС, 84.

каква област; некомпетентен, незапознат. Специална служба на алкохола да разтваря тлъстините и по тоя начин да помага за тяхното храносмилане е приумица на не-сведущи хора. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 259. От такова разпилявание притежателите [на аптеки] не губят нищо, но те употребяват този аргумент, за да заблудят несведущите лица. Пряп., 1903, бр. 89, 2.

2. Като същ. Некомпетентен, неосведомен човек. Твърдението, че нашата белетристика стои прикована о селото, защото нашият писател културно стоял ниско, та не можал да се издигне до гражданина, е твърдене на несведущи. А. Страшимиров, ЕД, 18.

— От рус. несведущий.

НЕСВЕДУЩО нареч. Остар. Книж. Некомпетентно, нев!ещо.

НЕСВЕСТЕН, несвястна, несвястно, мн. несвестни, прил. 1. Който не е в съзнание или в пълно съзнание, свяст; безпаметен, несвой. Когато оставаше сам на твърдото си легло, въртеше се несвестен, в тила му се забиваха невидими шишове и той стенеше и си говореше сам като луд. И. Вълчев, СКН, 457. Чак вътре, в спарения селямлък, отхвърли кюрка [Пазвантоглу] .. и се простря върху миндера— без сила, отмалял, почти отново несвестен. В. Мутафчиева, ЛСВ 11,159.

2. При който не се проявява разум, разсъдък, съзнание. Милкана: —- Приказките на Балкана! Страхил: — Тез приказки без думи, Милкано, — ту лихи като момински блян, ту унили като несвестен сън! П. Тодоров, Събр. пр II, 209. // За думи, говор, вик и под. — който се изрича не в пълно съзнание; несъзнателен, несвързан. И стран-но — вместо мъка пред тежките пристъпи на болестта, с всеки ден той чувствуваше как все повече се привързва към това състояние на бушуваща кръв, запален мозък и несвестни бълнувания. Г. Райчев, Избр. съч. II, 38. Иван скочил да запуши с длан устата на жена си, целият изтръпнал от несвестните й думи. Н. Хайтов, X, 50. Грижните съседки/ около нея шетаха, а тя/ безпаметна се мяташе в леглото,/ на-шъпнувайки с устни загорели/ несвестни думи и на подкървени/ очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 161. Ужасни пъшкания, вик несвестен/ далеч огласят снежний пущиняк/ в премрежения ден. К. Христов, ЧБ, 336.

3. Прен. Остар. Обикн. за чувства —който се проявява в много голяма, крайна степен; много силен, изключителен, безумен. Митингът се свърши посред едно несвестно възбуждение. С. Радев, ССБ II, 317. — И да ти кажа ли кой е днес най-големият враг на България? Не е Русия, а нашето българско безумие, нашият несвестен инат, не по мярката на силите ни сербезлък. В. Генов-ска, СГ, 509.

НЕСВЕДУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.

1. Който не е подготвен или осведомен в ня-