прех. Диал. Нося2, снасям. Патиците,.., рядко люпят и с яйцата им насаждат кокошки, но сивата патица беше измътила сама.. Никой не беше яивидял кога ходи, кога несе в гнездото си. Й. Йовков, АМГ, 160. И кокошките пусти вече не щат да несат. Чудомир Избр. пр, 93. Много от тях несат яйца до 1 000 и повече, нъ не ги мътят, защото кръвта им е хладна, а ги зариват в пясъка и там слънчевата топлина ги съживява. Д. Мутев, ЕИ, 60. Едно косянце в гората си направило гнездо на едно дърво, да си несе яйчица. Нар. прик., СбНУ XV, 123.
НЕСАМОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Книж. Който е извършил нещо не по своя воля. Четите се върнаха и Рома-ния, в която българският народ търсеше своите месии, са напълни с хиляди самоволни и несамоволни изгнаници. Хр. Ботев, Съч.1 1929,201.
НЕСАМОСВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който няма самосъзнание, не е осъзнат за нещо; неосъзнат. Невежеството влечеше със себе си всичките злини.., които е наказан да претърпява в глубоко молчание един непросвещен и не-самосвестен народ. Ч, 1871, бр. 11, 327.
НЕСАМОСТОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Само в съчет.: Несамостойно хранене. Биол. Хранене, при което необходимите органични вещества не се синтезират от организма, а се приемат в готов вид. Несамостойното хранене., е характерно за животните, но се среща и при много растения. ОБиол. X кл, 23. Организми с несамостойно хранене са: гъбите, паразитните растения, повечето микроорганизми, животните. Несамостойно сегашно време. Грам. Сегашно време на глаголите от свършен вид, чиито форми не могат да се употребяват самостойно, а само след съюзи. Формите за сегашно време на глаголите от свършен вид (прочета, поправя, налея и пр.) не могат да се употребяват самостойно, т. е. направо като сегашно време, но могат да се употребяват след съюзи, напр. да прочета, ако прочета, като поправя, щом налея и пр. Затова можем да наречем сегашното време на тези глаголи несамостойно. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. Прието е несамостойното сегашно време да се цитира, за по-голяма яснота, заедно със съюза да: да купя, да напиша, да прочета, да тръгна и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. Неса-мостойни думи. Грам. Название на предлозите и съюзите, които не изпълняват служба на самостойна част на изречението, а имат спомагателна, служебна роля; служебни думи. Несамостойните думи не могат да функционират като членове на изречението. Ст. Стоянов, ГБКЕ, 1964, 154.
НЕСАМОСТОЙНО. Спец. Нареч. от несамостоен; несамостоятелно. Животните от тип едноклетъчни обикновено имат микроскопично тяло, съставено от една клетка.. Те се хранят несамостойно с готови органични вещества. Зоол. VII кл, 148-149.
НЕСАМОСТОЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не може сам да върши, извършва, осъществява нещо, да взема решения и под., а зависи или се влияе от други. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче — капризно, несамостоятелно. Др. Асенов, СВ, 74. Те [заблужденията] правят своята пропагандица из незрелите и несамостоятелни умове у нас. Йв. Вазов, Съч. XIII, 89. По-голямата част от децата, чрез извънредното и старателното гледане в очите им от страната на родителите и на слугите, не само че се приуч-ват да бъдат несамостоятелни, слабоха-рактерни и властолюбиви, но отучват се да бъдат самопожертвувателни. Знан., 1875, бр. 8, 124. // Който е присъщ на такъв човек. В Букурещ. [Хр. Ботев] се готвеше за представление „Иванко“.. Скърбеше само, че Иванко беше даден характер твърде бледен и несамостоятелен. Ив. Вазов, Съч. VII, 167.
2. Който не се опира на лична, самостоятелна преценка, на собствено убеждение, в който има чужда намеса. Несамостоятелно мислене. Несамостоятелно мнение. Несамостоятелно решение.
НЕСАМОСТОЯТЕЛНО нареч. 1. С чужда помощ. Движи се несамостоятелно с количка.
2. Без собствено мнение, под влияние на друг. Мисля несамостоятелно. Той може много да работи, но несамостоятелно, с друг човек.
НЕСАМОСТОЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Липса на самостоятелност. Улавяше се с всякаква работа и преживяваше нито бедно, нито богато, но независимо, а то не е никак малко в тези времена на зависимост, на несамостоятелност и на всякакви унижения. Й. Радичков, ГП, 55. Там той обвиняваше Раковски в несамостоятелност, а тука го съветваше да не разчита на собствените сили. И двамата се бяха изменили, но кой беше прав? Ст. Дичев, ЗС I, 399.
НЕСАМОУВЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не вярва в своите сили, който не е самоуверен; плах, колеблив, боязлив. О, как Борис търси опора у някого другиго, как той е плах и винаги несамоуверен! Й. Вълчев, СКН, 294. Несамоуверен младеж. Неса-моуверена жена.
2. Който не изразява увереност, в който липсва самоувереност, несамоуверен тон. Несамоуверено държание.
НЕСАМОУВЕРЕНО нареч. Без увереност; плахо, колебливо, боязливо. То попре-