Page:RBE Tom10.djvu/936

НЕПОГРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Безпогрешен, точен. Да земеме за пример естествените народи, които ни представляват вярно и непо-грешно копие от неразвитите наши прадеди и които и до днес още живеят със своите допотопни нрави и обичаи. Знан., 1875, бр. 10, 147.

НЕПОГРЕШИМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не допуска грешки; безпогрешен, безгрешен. Бай Тодор, както излезе, е твърде честолюбив и пази ревниво своя авторитет на непогрешим познавач на Рилската планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 89. Тя [катеричката] притежаваше чуден непогрешим усет да познава дали дървото е здраво или в него има хралупа. Ем. Станев, ПЕГ,

49. Илия,.., не може дори да си представи как е възможно да се възразява на началството и то с оръжие... нали то е свещено, непогрешимо. Л. Стоянов, X, 136. Стамбо-лов не бе още в това време посветен в задкулисните мотиви на европейската политика; но той знаеше добре нейните основни направления. С тая непогрешима и тайнствена интуиция,., той чувствуваше, че Княжеството е погубено, ако след дър-жавното престъпление на военните последваше анархията на партиите. С. Радев, СББ II, 69. Тогава началникът заема академическа поза и с важността на непогрешим зоолог изтърсва: — Та биволът не е ли крава, бе? Хр. Радевски, Избр. пр III, 122. Непогрешими съдии. Непогрешим познавач на картини. Обявява се за непогрешим.

2. Рядко. Който е без грешка; безпогрешен, точен. Не ще и дума, че раждането на човека е събитие от голямо значение. Самите звезди дори нагласяват вървежа си тъй в небесния планетариум, че определят с непогрешима точност какъв ще бъде новият човек — вагабонтин или фабрикант. Св, Минков, РТК, 11. — Чемберлен! Чемберлен! — раздадоха се учудени враждебни шептения. Приликата беше пълна, непогрешима. Ив. Вазов, Съч. X, 108.

НЕПОГРЕШИМО. Нареч. от непогрешим; без грешка, безпогрешно. И най-слабият вятър се усещаше като лека и приятна ласка II непогрешимо се познаваше посоката му. И. Йовков, Разк. 1,48.

НЕПОГРЕШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непогрешим; безпогреш-ност. Петър Янков беше проводник на тая политика. Кондарев не можеше да понася словесната му разточителност, неговата самонадеяност и непогрешимост в оценките. Ем. Станев, ИК III, 234. Без да е имал предходници и богати традиции в областта на своя жанр, Симеон Радев е разгърнал свободно широко платно. Той не претендира за непогрешимост. П. Зарев, СНРИ (G Радев, СББ I), 6. На ватиканския престол седеше един от най-амбициозните папи, папа Пий IX, който започна с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа и да завърши с прогласяването на най-реакционната догма дори във ватиканската история — догмата за папската непогрешимост. Т. Жечев, БВ, 131. Но неповинност в нази не търсете, / не искайте от нази да опятним / непогрешимостта на наший разум! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 177.

НЕПОГРЕШИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Непогрешим (в 1 знач.). И когато [Валент] стана цар,.., достигна до услепение человека, родивиипо ся в багряница. Он то газ вярваше даже, че е и непогрешителен. Г. Кръстевич, ИБ, 119.

НЕПОГРЕШЙТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от непогрешителен; непогрешимо. Който е пак вниквал в сърцето на человека, намерил го е управляемо най-много от интереса и самолюбието, недостатки, които не могат да го оставят свободен да намери истината, с която може непогре-шително да върви по пътя, който му е начертан от божия промисъл. П. Р. Славейков, ПВЖ, 71.

НЕПОДАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книлс. Неподатлив. Тъй и аз съм запомнил един Великден на Великдени-те, е който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град. И нещо друго, непо-датно на разума, разбрах в оная нощ. Ем. Станев, А, 13.

НЕПОДАТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. с предл. н а. Който не се поддава или мъчно се поддава на въздействието, на влиянието на някого или на нещо. Търговците, с които загубват [Виктор и Байрона] целия предиобед, се оказват неподатливи на натиск и увещания. Макар и поизплашени, те отричат подозренията,.., ругаят доносниците, крещят срещу беззаконията.

. Др. Асенов, ТКНП, 209. Одързостяваше ме съзнанието, че съм твърд на воля и неподатлив на злото. Ем. Станев, А, 73. И най-неподатливите на езда вироглави жребци, усетят ли желязна ръка, губят желание за съпротива. А. Гуляшки, ЗВ, 129. // Който не се удава или мъчно се удава на някого. Слабаков слушаше всичко това като в някакъв далечен сън и мислеше колко малко бе уловил от прелестта на тези хора. Как неподатлива и мъчна бе за всеки актьор обикновената, нетърсената и ненасилвана простота. Отеч., 1978, кн. 19, 29.

НЕПОДАТЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неподатлив. Ако особеното у Ставри се изчерпваше с непоклатимата устойчивост на характера му,.., с педантичността и неподатливостта му към поетични преживявания, ние изобщо нямаше да отваряме дума. А. Гуляшки, ДМС, 67. Неподатливостта към ентусиазъм, която