Page:RBE Tom10.djvu/907

зорен. — А много ли държиш за нея? — Много! Добра жена е, и е чиста, неомърсе-на... Намекът беше ясен: Костадинка се чувствуваше нечиста, омърсена от самия Бехчет, който блудствуваше даже с циганки. А. Христофоров, А, 226.

НЕОН м. 1. Само ед. Хим. Химически елемент Ne — инертен газ без цвят и мирис, който се съдържа в малки количества във въздуха и се употребява за електролуминес-центни лампи. При изпарение на течен въздух се отделят лесно съставящите го газове .. Най-напред се отделят газовете неон и азот, които имат най-ниски температури на кипене. Физ. X кл, 47.

2. Разг. Неонова лампа. Беше тъмно. Неонът над сивосиния асфалт само подчертаваше мрачината отвъд блоковете. К, 1967, кн. 7, 12. Масичките тук са малки, кокетно кафененце с неони, пластмасови облицовки и огледала. Б. Райнов, НН, 215.

— Or гр. véov през фр. néon.

НЕОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до неон. Витрините на големите бижутерийни магазини блестяха със златото си, с електрическите си слънца, които се бореха с потъмнялата виделина на здрача, грееха неонови реклами по фасадите с още неуверена, колеблива светлина. А. Гуляшки, JT, 267. В далечината — там, където е градът — се виждат идеално прави и симетрични гирлянди от неоново осветление. П. Вежинов, МВМ, 10. Софийските улици и площади променят непрекъснато своя облик. Десетки разноцветни неонови надписи и фирми блясват, щом падне мрак. ВН, 1961, бр. 2937, 2. Денят свърши ненадейно, в същия миг, когато светнаха неоновите лампи над булеварда. Л. Михайлова, ДП, 162-163.

НЕОПЕТНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е опетнен, опозорен; неопо-зорен, чист. — Ще накараме Мери да изтегли сумите и да ти ги повери за доходни операции. Ти си човек с неопетнена репутация, а Мери няма хабер от тия работи. Б. Райнов, ГН, 143. — Името на Русия оставете на мира. Това име е чисто и неопетнено в сърцето на народа. В. Геновска, СГ, 189. Не, защо да лъже себе си, истина е, че от многото възможни пътища, из които е могъл да мине животът му, той не е избрал най-верния — пътя, който да го изведе неопетнен и достоен за днешния живот. П. Славински, ПЗ, 238. Неопетнена съвест.

НЕОПЕТНЕНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Качество на неопетнен; неопозоре-ност. Ние идем с нашия ум, с нашата не-опетненост, с нашата преданост да му [на народа] спомогнем и да го изведем на сигурен бряг. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 174.

НЕОПЁЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е опечен; суров, неизпечен. Обичам не-опечени фъстъци. II Който не е изпечен достатъчно, колкото трябва; недопечен, не-доопечен, недоизпечен, неизпечен. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Неомесени, с живо брашно между листата, неопечени и сладост нямат никаква. Чудомир, Избр. пр, 101.

НЕОПИСУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не може да се опише с думи поради изключителните си качества. С голямо съжаление всички напускат тази хубава местност и неописуемата гледка пред тях. БД, 1909, бр. 21, 2. Той [Захари] не довършва разсъжденията си и млъква, почервенял до уши, смутен. Виктор проследява погледа му и също почервенява: към тях приближава едно разкошно създание, една фея. Руса, стройна, неописуема. Др. Асенов, ТК, 45. Осъдените на смърт чрез разстрел знаеха за какви "справки " ги викат и тръгваха, като се прощаваха със своите другари. Това бяха страшни и неописуеми часове. Г. Караславов, Т, 84. Неописуема красота.

2. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, с голяма сила; изключителен, неимоверен, невероятен, неизразим. Поетът тъгува за морето. И, когато отново идва при него, обзема го неописуем възторг. БР, кн. 7, 224. Стоя си аз сред моята собствена градина, само къщата липсва .. Обхваща ме неописуем, лудешки страх. Косата ми настръхва, зъбите ми затракват. Св. Минков, Избр. пр, 461. Денко изтръпна .. И жал, дълбока, неизразима, неописуема жал сграбчи и като че смачка сърцето му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 382. Чакаше!... Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271.

НЕОПИСУЕМО. Нареч. от неописуем. В съчет. с прил. или нареч. Означава много висока степен в проявата на качеството или състоянието, изразено с прилагателното или наречието, към което се отнася; извънредно, изключително, неимоверно, невероятно, неизразимо, неизказано. Трябва да си представим, че в тайнствените недра на Слънцето, в неописуемо огромни зали, са инсталирани 500 милиарда машини .. Тия машини работят непрестанно и всички наедно, за да произведат енергията, която Слънцето изразходва за една секунда. Г. Томалевски, АН, 230. Неописуемо красиви са те [водните струи] особено вечер, когато разноцветни прожектори разбиват всяка капка на хиляди багри и водните струи пламват в огъня на спектъра. Ив. Мирски, ПДЗ, 20. За да се спаси от лоши мисли, той обърна очи към небето, което тая сутрин бе неописуемо нежно и чисто. П. Вежинов, НС, 97.

НЕОПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.