Page:RBE Tom10.djvu/871

диабет, отлагане на холестерин при нарушение на мастната обмяна и пр. Ил. Петков и др., КВБ, 31.

— От гр. vekpög 'мъртъв' + ßioQ 'живот'.

НЕКРОЗА ж. Мед. Умиране на част от организъм като клетки, тъкани или орган; локална смърт. Ако засегнатите тъкани се охладят под 18°, в тях се нарушава кръвообращението и обмяната на веществата, което води по-късно до некроза и отпадане на тези тъкани. Н. Иванов и др., ГО, 106. Атрофията се дължи между другото на бавно запушване на приводящий артериален съд, некрозата — на много бързото му запушване. Б. Кърджиев, ОПА, 120.

— От гр. УЕКршац.

НЕКРОЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Писмено съобщение за смъртта на някого, обикновено с кратки данни за живота и дейността му; скръбна вест, жалейка. Сигурно отдавна са ме забравили. Вера е получила некролог: в средата с големи букви — д-р Владимир Деянов, под него — на 38 години и няколко хубави фрази за лекарския дълг, на който съм бил посветил живота си. С. Славчев, БФ, 252. Не можем да се съмняваме, че въздействие върху него [Д. Благоев] е имал неговият учител Петко Славейков. Данни за това ни дава некрологът, писан от Благоев по случай смъртта му. Г. Цанев, СИБЛ, 329-350, По повод смъртта на писателя бяха издадени няколко некролога.

НЕКРОЛОГЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от некролог. Малките сухи некрологчета, които излязоха в пресата поради смъртта на пшзи смела, героична жена, подсказаха каква скъпа жертва е дадена само на ония, които я пазнаваха от по-рано. Г. Карасла-вов, Избр. съч. IV, 290.

НЕКРОМАНТ м. Книж. Лице, което се занимава с некромантия; спиритист.

— От гр. veKpöq 'мъртъв' + раухц 'гадател' през нем. Nekromant.

НЕКРОМАНТИЯ ж. Книж. Мнимо изкуство да се викат духове на мъртви за отгатване на миналото и бъдещето на хората; спиритизъм.

— От гр. veicpoq 'мъртъв' + pavxeia 'гадание'.

НЕКРОПАТИЯ ж. Книж. Спец. Предразположение към некроза.

НЕКРОПОЛ м. Археол. Комплекс от гробове от праисторическата, античната и средновековната епоха. Според първоначалните изследвания новооткритата гробница бе отнесена към късната античност, което още веднъж потвърждаваше предишните наблюдения и хипотези, че в тази част на града се е намирал древен некропол от времето на императора Марк Аврелий. Ст. Поптонев, НСС, 24. В римско-христи-янския некропол .. видяхме стотици урни, в които е бил положен прахът на някогашните римляни в Тарагона. А. Каралийчев, С, 86.

— От гр. VEKponoXiq 'град на мъртвите' през фр. nckropolc.

НЕКРОПСИЯ ж. Мед. Изследване на труп;аутопсия.

— Ог гр. veicpos 'мъртъв' + бфц 'виждане'.

НЕКРОТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Спец. Некротизирам се. При тази проба тъканите от стъблото, които не се хранят, най-често некротизират и се изрязват. а останалите живи тъкани се присаждат на новото място. Ц. Михов и др., КП, 49.

НЕКРОТИЗЙРАМ СЕ несв. и св, непрех. Спец. За част от организъм (клетки, тъкани, органи) — умирам, разпадам се, некротизирам. Две недели след тия въздействия туморът (буцата) на растението почнал да се некротизира и разпада. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 127.

НЕКРОТИЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от некротизирам и от некротизирам се. Поради прекъсване на артериалното кръвоснабдяване в съответната област настъпва така нареченият миокарден инфаркт, т.е. некротизиране на обезкръвената област от миокарда. Ал. Гюровски, АЧ, 286.

НЕКРОФЙЛИЯ ж. Мед. Патологично полово влечение към трупове на хора.

НЕКРОФОБИЯ ж. Мед. Болезнен страх от мъртъвци и от смъртта.

НЕКРЪСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е кръстен, не е приел църковно кръщение. Бай Генчо, детето е още некръсте-но. Трябва ли да се вика поп за опело? Ст. Чилингиров, ХНН, 41. Много епархии .. останаха без владици; нямаше кой да ръкополага священици, много мрътви са заравяха без опявание; деца по няколко години си оставаха некръстени и си умираха некръс-тени и пр. Р. Каролев, УБЧИ, 169.

НЕКТАР м. 1. Само ед. В древногръцката митология — сладко питие на олимпийските богове, което им давало безсмъртие и вечна младост. Не се знае кои са по-честити на сватбата, Купидон и Психея ли, които виждат изпълнен златния сън на любовта си, или всички тия богове и богини, които дигат Олимп на главата си, упоени от обилните излияния на сладкия нектар. К. Величков, ПССъч. III, 197. Тъй рече той [Хефест]. И усмихна се .. Хера / и от сина си .. чашата взе със десница, / той пък, наченал отдясно, напълни на всеки безсмъртен / чаша със меден нектар, що гребеше из делва огромна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 22. Те [Олимпийските богове] се хранят от амброзия и от божественото питие нектар. Н. Михайловски, РВИ (превод), 69. // Прен. Разш. Много вкусно питие. Тук ни поднесоха едно десетгодишно златно вино — здраве му кажи! ..