Page:RBE Tom10.djvu/867

много галена. Тя нищо не знае да работи.

— Нека — рекъл старецът, — у нас никой никого не кара да работи. Ран Босилек, ВП, 50. — Ще го събудиш. Детето сладко си е заспало! — Нека се събуди, пак ще заспи. К. Петканов, X, 23. Вкъщи не се отбиваше .. Ще го срещне старата и ще почне своето. Да се прибере вече — ще пукне по синорите като гущер. Да се види господар като хората — на за смях е на съседите. Нека. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86.

— Яно, ще те чуе [Стоян], после мисли му!

— Нека чуе — кобилицата ми е здрава. К. Петканов, СВ, 160.

◇ Нека да сложна частица. За образуване на сложни форми за пов. накл. при подчертано изразяване на заповед, подкана, желание, молба. По-добре ний първите да покажем деятелност и нека да дадем пример на другите власти. Ив. Вазов, СбНУ II, 23. Старата като е дошла, нека да постои, а ти ще гледаш да си намериш една стопанка, не може. То умрялото си е умряло, а ти дещ имаш, трябва да има кой да ги гледа. Й. Йовков, ЧКГ, 45-46.

НЕКАВАЛЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е свързан с проява на кавалер. Го-роломов взе да хапе, да удря, да дращи и успя да се изплъзне. Разсърден от такъв не-кавалерски начин на борба Гъочъ_и-Кольо замижа .., но го хвана за крака. Й. Йовков, ПГ, 181.

НЕКАВАЛЕРСКИ. Нареч. от прил. некавалерски. Шофьорът много добре видя, че се каня да пресичам и не само че не спря, но даже и не намали .. Все пак аз съм дама, нали така, редно ли е шофьорът да постъпва така некавалерски? Тарас, ТМ, ⁹⁵'

НЕКАДЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който не е кадърен, способен, годен; неспособен, негоден. Нерядко те предпочитали сиромашки, ала пъргави, будни и паметни момчета, че такива момчета по-сигурно ще могат да се издигнат и да станат хора, додето повечето от чорбаджийските синове са разхайтени, некадърни за работа и само разпиляват бащиния си имот. Т. Влайков, Пр I, 88. — Отиваме на опасна работа, дето всеки трябва да покаже всичкото си юначество .. Който го е страх или се смята некадърен и слаб, нека се върне навреме. Л. Стоянов, П, 201. Не се чудете след това .., че от там излизат младежи, неспособни да разбират и най-прости неща, некадърни не само за какво да е развитие, но незнаещи правилно да цапишат дори и името си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 325. И ако един от тях [членовете на семейството] е недъгав или болен, или ако стане некадърен да работи, другите го хранят и му пригодяват. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 23.

2. Като същ. некадърният м., некадърните мн. Човек, който не се справя с работата си, не може да я свърши, изпълни добре; некадърник. Всички изоставят и забравят способния, пък некадърният прави мешани, нарежда се, върви нагоре и почва да си потрива ръцете. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Като всеки оправен човек, на Стамена най се зловидеха некадърните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 485. некадърното ср. Част от колектив, група, общество, която не се справя с работата си, не може да я свърши, изпълни добре. Поговорихме за стихията на завистта, за злобата, за вечните стълкновения между кадърното и некадърното, за бъдещето на човечеството! С. Северняк, ИРЕ, 147. Прав е „Мир“ .., че неговите хора успяха да „асимилират“ само гнилото, тъ-поумното и некадърното, което остана в техните редове като един хлам. Бълг., 1902, бр. 518, 2.

НЕКАДЪРНИК, мн. -ци, м. Разг. Некадърен човек. Но ако на некадърници е позволено да бягат, то никак не им е позволено да позорят със своите литературни га-лиматии такива свети исторически деятели като Левски. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 349. Другото беше неестествено и нелогично, и реакционно — некадърници да стоят там, където са необходими сили, знания и ум. Д. Фучеджиев, Р, 191. Втора седмица минаваше, а той нищо още не беше направил. Всеки свъсен и недоволен поглед на чорбаджията го смразяваше. — Ех, некадърник такъв! — струваше му се че вика, колчем го погледнеше. Г. Караславов, СИ, 94. „Там, в каторгата, не е като в училище, още в клас научиш урока и после правиш каквото ти скимне. Способен и некадърник еднакво трябваше да се мъкнем под палещото слънце и да пълним торбите, които смазваха рамената ни...“ П. Бобев, К, 79.

НЕКАДЪРНИЦА ж. Разг. Некадърна жена. — Не искам да ви разсмивам — нервира се и се отбранява Виктор, — но съм убеден, че рано или късно ще се научи да си припечелва хляба. Лиляна не е нито некадърница, нито глупава! Др. Асенов, ТКНП, 191.

НЕКАДЪРНО. Разг. Нареч. от некадърен. Само тая опитност .. е недостатъчна и списание с така некадърно пробран материал само пречи, а не способствува за развитието на литературата ни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 242.

НЕКАДЪРНОСТ, -тта, (остар.) мн. -и,

ж. 1. Само ед. Разг. Липса на кадърност, способност; неспособност, негодност. Освен автора на тъй наречените хуморески, в тях едва ли ще може някой друг да се огледа. А оглежда се той цял-целеничък —.. като списател, с всичката си некадърност, и като човек. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 325. Уверен съм — .., че некачествените