Page:RBE Tom10.djvu/798

да, в който е оставен, който не е докоснат от някого или нещо; непокътнат. Софрата остана недокосната. Ст. Сивриев, ПВ, 34. От турско време, та до средата на трийсетте години тетевенските гори били недостъпни, недокоснати усои. Н. Тихолов, ДКД, 66. Между първенците и хората на Сюлейман ага имаше широк кръг недокосната сива пепел от снощен огън. А. Дончев, ВР, 167. Тунджа все отминава на юг след стадата.../ А в меката синя далеч-ност/ те зове с недокоснати, девствени преспи/ и с бели орли Юмрукчал. Н. Зидаров, ФБО, 83.

НЕДОЛОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е доловен, уловен; неуловен.

НЕДОЛОВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се долови, да се възприеме със сетивата или да се почувствува, тъй като обикн. е много слаб; неуловим. Жребецът направи внезапно няколко скока,.. Някакви шумове, недоловими за човешкото ухо, бяха привлекли вниманието му. Й. Радичков, НД, 34. Някакво разочарование, примесено с една недоловима тъга, се вмъкна в душата на учителя. Т. Влайков, Съч. III, 20. Нахлуваше студеното/разсъмване/ с недоловимата си/ светлина. Ив. Пейчев, Избр. ст, 154.

НЕДОЛОВИМО. Нареч. от недоловим; неуловимо. И тогава видях Светия, вдигнал ръце над рамената, взрян в дървеното таванче, целия в сияние. А то се разпръсваше из скита като светеща мъгла и се губеше недоловимо за очите. Ем. Станев, А, 53-54.

НЕДОЛЮБВАМ, -аш, несв.\ недолюбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Не любя, не обичам някого или нещо толкова, колкото трябва или се иска. Пътник съм аз,/ недо-любил земята/ всичките пътища/ гледат към мен,/ всичките ветри/ ми дърпат крилата/ и ми предлагат/ безкраен ден. М. Недялков, Л, 184.

2. Разг. Не изпитвам чувство на обич, на симпатия към някого. Колоритната фигура на Славейков е обрисувана.., като отрицател на чуждия морал и на вредната за народа ни „мода“ на мислене,.. (Петко Славейков като отрицание на Пенчо Славейков, когото Симеон Радев искрено недо-любва). С. Радев, ССБ I, 14-15. недолюбвам се, недолюбя се страд., възвр. и взаим.

НЕДОЛЮБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недолюбвам и от недолюбвам се.

НЕДОЛЮБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недолюбя като прил. 1. Който не е обичан, не е любен докрай. — Аз нямам нищо! — каза Александър. — Бедничкият! — Евлоги го изгледа иронично. — Недохранен, недооблечен, недолюбен! Страдалец.

А. Гуляшки, Л, 286. Недолюбено либе сред бащини двори/ три години юначния Гълъб очаква... М. Недялков, Л, 78. • Любен-не-долюбен. Поет. Ех, ти, Рила балкан, ех ти, Рилуиш планина! Бродена-неизбродена, любена-недолюбена! Ст. Станчев, ПЯС, 56.

2. Разг. Който не е обичан достатъчно. Недолюбен учител.

НЕДОЛЮБИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от недолюбя като прил. Който не е любил, не е обичал толкова, колкото трябва или се иска. • Любил-недолю-бил. Поет. Те водиха борба за свободата на своя народ и някои загинаха живели-не-доживели, любили-недолюбили. ОФ, 1961, бр. 5140, 2.

НЕДОЛЮБЯ.Вж. недолюбвам.

НЕДОМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обмислен, премислен добре; недоо-бмислен. — Какво имам да ви поучавам? Вашата работа с консула е или недомислена, или нечиста. Д. Талев, ГЧ, 86. Някаква нишка се бе скъсала, някаква мисъл бе останала недомислена, някакво слово — недо-изречено. П. Вежинов, ДБ, 292. — Какво искаш да кажеш? Да не съм длъжен да се кланям пред всяка ромейска сврака? — От недомислен брътвеж нямаш полза. М. Смило-ва, ДСВ, 58.

НЕДОМИСЛЕНО. Нареч. от недомислен; недообмислено, непремислено.

НЕДОМЙСЛЕНОСГ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. Отвл. същ. от недомислен; недооб-мисленост.

НЕДОМЙСЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Нещо, казано или извършено, без да е обмислено, премислено добре; недомислица. Поради младата му възраст [на Ароновия син] в неговия жив ум често се пораждаха и заплитаха какви ли не недомислия. Д. Талев, СII, 57. — Камен няма да се подчини на татковите недомислия. Нали, Камене? Ти си умен, ти виждаш, че татко е много объркан. Д. Немиров, В, 39. Царска суета ли, генералско недомислие ли или липса на отговорност и съвест у всички ръководящи, но погромът при Чаталджа се предизвика и от него ден ние почнахме да губим. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 205.

2. Само ед. Отсъствие на достатъчно обмис-леност, премисленост на нещо. — Тома, чедо божие, не помрачавай празника на момчето. Ако е сгрешило от недомислие — та кой ли от нас е съвършен и не греши! А. Гуляшки, ЗР, 153.

НЕДОМЙСЛИЦА ж. Нещо, казано или извършено, без да е обмислено добре; недомислие. Бай Васил замълча; беше му неловко да каже, че срещу ръжен не се рита,.. За днешните младежи такава мъдрост не важи. Срамота и грехота е да се мъти съзнанието им с недомислици. К. Калчев, ЖП, 240.

НЕДОМЛЪВКА ж. Обикн. мн. В съчет. с гл. като говоря, казвам, служа си и