Page:RBE Tom10.djvu/797

мин. страд, от недоизчета като прал. Който не е изчетен, прочетен докрай; недоче-тен.

НЕДОИЗЧЙТАМ, -аш, несв.; недоизчета, -ёш, мин. св. недоизчётох, прич. мин. св. деят. недоизчёл, св., прех. Не изчитам нещо докрай; недочитам. недоизчитам се, недонз-чета се страд.

НЕДОИЗЧЙТАНЕ ср. Отгл. същ. от недоизчитам и от недоизчитам се.

НЕДОЙМЪК, -ът, -а, мн. -ци, м.

1. Обикн. с предл. на или от. Количество, което не достига, което липсва; недостиг. Голяма част от селяните си оставаха, бедняци. Те страдаха от недоимък на земя и хляб. Ист. IX и X кл, 26. Той., отбелязваше големите недоимъци, които се явяваха в складовете ha домакина, и заканително въртеше глава. Ст. Марков, ДБ, 236. Нашият организъм не може без готварска сол, а недоимъкът на калциеви и калиеви соли води до смущение в кръвообръщението. Хим. IX кл, 1950, 130. При разгледванието на сметките се оказал недоимък от 2400 лева. С, 1888, бр. 224, 4.

2. Липса на достатъчно материални средства, необходими за нормално съществуване; оскъдица, бедност. — Родихме се във война, израснахме в. недоимъка на една победена страна. Д. Кисьов, Щ, 172. Сякаш за България войната не бе свършила. Безпорядък, недоимък, анархия, страх и неизвестност заливаха София и цялата страна. П. Мирчев, СЗ, 20. Хората си разправяха за къщни залисии, за жътва и вършитба, за харчове и недоимъци. Г. Караславов, ОХ IV, 173.

НЕДОЙМЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил, Който се отнася до недоимък. Наблюдения през време на войната, свързани с не-доимъчно хранене, показват, че такива условия улесняват настъпването на бакте-рийни инфекции. Пр, 1952, кн. 5, 47. Недои-мъчните болести се явяват, когато във фуража на животните липсват минерални вещества и витамини.

НЕДОКАЗАН¹, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Недоизказан, недоизречен, недоречен. — Страшничко беше, но имало защо... Мъча се да уловя в очите му недоказаната мисъл, но той не гледа в мене. Н. Хайтов, ПП, 92-93. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваще, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоказано, задържано и скрито. Й. Йовков, ПР, 146.

НЕДОКАЗАН?,-а, -о, мн. -и, прил. Който не е доказан, не е подкрепен е доказателства, с аргументи, с факти. По пътя от София до Лом стана едно загадъчно нещо: при Арабаконак се оказа, че е откраднат един куфар на Давидова. ', създаде се убеждение, че куфарът е бил откраднат по заповед на Паренсова. Обвинението обаче остана недоказано. С. Радев, ССБ I, 188. Той [Гьоте] търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух,.., като признава и обективния развой на обществените отношения, далеч от всякакви превзети, недоказани от опита идеи. М. Арнаудов, Г, 67. Виновността на Гроздана и този път остана недоказана. Й. Йовков, Ж 1945,245.

НЕДОКАЗАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недоказан. Обикн. в съчет. По недоказаност. Юрид. Поради липса, отсъствие на доказателства. Подсъдимите селяни се осъждаха от пет до петнадесет години затвор, а екиминът Костадин Робев и Трайко Рудар се оправдаваха по недоказаност на престъплението, в което се обвиняваха. Д. Спространов, ОП, 384. По другото дело,.., Горолдмов „по недоказаност“ беше оправдан. Й: Йовков, ПГ, 141. Свидетелят Кермекчиев, бивш фелдфебел на пограничната рота, също бе даден под съд.., но по недоказаност бе освободен. БД, 1909, бр. 22, 1. Нарзанов спомняше последното дело, прекратено по недоказаност. Г. Стаматов, Разк. II, 117. Отхвърляне на иска по недоказаност.

НЕДОКАЗУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде доказан, подкрепен, потвърден с доказателства. Желанието на Нютон е било да построи физиката по образ и подобие на геометрията От точно формулирани недоказуеми аксиоми — принципи, по логичен, математически път трябва да произтичат теоремите и лемите. Ив. Въжарова, ИН (превод), 132. Недоказуемо обвинение.

НЕДОКАЗУЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недоказуем. Аксиома-тичността, недоказуемостта на „принципите“ позволявали на Нютон да ги смята за първични предначертания на твореца. Ив. Въжарова, ИН (превод), 218-219.

НЕДОКАЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се докача, обижда. Младежът е добродушен и недокачлив по характер.

НЕДОКЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е клан, заклан докрай. Той [чичо Сава] хъркаше като недоклан шопар и когато започна да се буди, дълго се дави и кашля, сякаш береше душа. К. Калчев, ПИЖ, 85. Една група от седем-осем човека се носеше с лек тръс. Припкащият се присъедини към групата и попита дали_и някъде не са изпуснали недоклано прасе. Й. Радичков, ЧП, 86. Биязката като недоклана птица помръдваше от време на време с ръка и удряше челото си в коравите камъни, главата си да разбие, но не може. М. Яворски, ХСП, 330.

НЕДОКОСНАТ, -а, -о, мц. -и, прил. Който е в първоначалния си вид или във ви-