Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/647“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:44, 4 юни 2014
Съч. VIII, 150. Наближи Димитровден, началото на новата работна година. Д. Та-лев, ЖС, 97. Изведнаж Митаке се изправи на целия си ръст и всички млъкнаха и го загледаха, защото от самото начало разбраха, че тоя човек ипоивида си, и по всичко е над всички други. И. Йовков, ВАХ, 36. В начало на тоя месец видях писмо от хаджи А. АНГ I, 458. Начало на пролетта. Начало на часа. Начало на строителни работи.
2. Обикн. ед. Първа проява или първи действия, с които започва нещо (дейност, явление, състояние); започване1. Противоп. край1. Всяка работа се свършва така, както се подкара. Всичкото е началото... Ст. Чилингиров, ХНН, 46. На другия ден в ранни зори той набързо обиколи селото. Събраните двадесетина ученици и ученички за начало бяха достатъчно. Другите ьцяха да дойдат сами. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше. П. Продев, С, 69. Охридската патриаршия има началото си .. от старата българска Преславска и Дръстърска ... патриаршия. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 14. Откритието на Ръо-мер положило началото на нова епоха във физиката и астрономията. Вл. Харалам-пиев, ПСС, 11. Успешно начало. Обещаващо начало.
3. Обикн. с несъгл. опред. Мястото, откъдето започва нещо (местност, селище, предмет и под.). Противоп. край1. И действително градът [Асеновград] се намира точно в началото на пролома, по който тече Чепеларска река. Ст. Михайлов, БС, 241. Ето Гибралтар — краят на Средиземно море и началото на океана. Св. Минчев, ДА, 15. Но Мидхат изви белия си кон и го подкара към началото на строените войници, натам, де се вееше знамето с полумесеца. Ст. Дичев, ЗС I, 397. Трепвам: скали и простори. /Лес. Ни начало. Ни край. А. Разцветии-ков, С, 42. Начало на улица. Начало на тръба. И Първи думи, редове, звукове или части, откъдето започва устен или писмен текст, литературно произведение, музика и под. Противоп. край1. Ние даваме ухо ту тук, ту там, случваме едного, който се показваше като очевидец и изслушваме стра-шната история от начало до край. Й. Йовков, ВАХ, 25. Раковски е започнал „Житието“ си през 1866 г. и е написал само началото — увода и първите две глави. Н. Фер-манджиев, РХ, 11. Кънчо не чу последнята част от разговора, .. Но той чу началото му, чу думите на госпожа майорката — неговата бъдъща господарка. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8. Начало на соната. Начало на песен. Начало на драма.
4. Понякога с прил. изходен. Изходен материал, вид, форма, състояние на нещо, откъдето започва неговото развитие. Възможността да се „деформира“ молекулата и се изменява строежът на атомите чрез големи налягания допринася за изясняване въпроса за първичната материя като изходно начало на целия космос. ВН, 1960, бр. 2660,
4. Кавказците са бели, монголете жълти, негрите черни, а американците червени. Но тук са появлява един твърде важен вопрос: произхождат ли сичките тие племена от един праотец или сяко от тях има свое начало? Знан., 1875, бр. 1, 5. Изважда я [стъклената материя] и я слага при една наковалня, гдето други работник въвира в издутата топка едно цилиндрическо желязо и го търкаля по наковалнята и стъклената лава приема формата на цилиндър, — ето ти началото на една чаша. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. О, Софийо! / Началото ти тъне в мрака, ../ и сякаш от предвечни дни, / с венци от жито и люляка, / ти бдиш сред кръг от планини. А. Разцветников, С, 35.
5. Прен. Основна движеща проява; същина, същност. Богомилите считали, че в света има две начала — добро и зло, Бог и дявол. Ист. VII кл, 27. Предмет на тая книга е борбата на две начала в елинския мир, на Аполона и Диониса. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 9. Две жени пред мен, езическа и християнска, .. Древната, ясна като душа на първобитен човек, и модерната, безпо-койна, християнска, загадъчна. Две сестри, две начала за нас. Р, 1926, бр. 202, 2. „Едно от живителните начала на народността може да служи секому собственото негово отечество и отечествената му история.“ Т. Шишков, ИБН, IV.
6. Прен. Със съгл. опред. Качества, същностни признаци на нещо или някого, които се уточняват от определението. На сцената българският зрител желае да вижда пиеси, вдъхновени от доброто начало у човека, които отговарят на неговия копнеж за мир. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Но как, Господи, ще съжителствуват в душата му тия две противоположни начала — студеният разум и горещото чувство? А. Гуляшки, ЗВ, 100. Прометеевското начало, което всяко човешко сърце крие, кара да отхранваме безумни пориви, страстни надежди. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 299. Запомних и почувствувах колко дълбоко те [Ив. Хаджийски, К. Цонев, Майстора] обичат на-родностното начало в нашето изкуство. Е. Каранфилов, Б III, 187.
7. Обикн. мн. Основно, ръководно положение на теория, дейност, поведение и др.; принцип. Той имаше основни начала — да не отива против законната власт и да отрича бунтовниците и революционерите. Г. Караславов, Изба съч. II, 205. — Щастието според мен еоа си в хармония със света и със себе си .. — Следователно то изисква някакво обединяващо начало. Ив. Сарандев, ЕС, 128. При правопис, който почива на етимологичното начало, се държи сметка