Page:RBE Tom10.djvu/636

2. Обикн. мн. Цепнатини, пукнатини. Едва отсетне, .., Средногорието, както и Маке-доно-Родопия са станали театър за образуване на многобройни и дълбоки напречни и надлъжни нацепвания и разсядания т.е. пропадания на части от земната кора надолу. ПН, 1935, кн. 8-9, 116.

НАЦЁПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нацепя като прил. 1. Обикн. за дърва, плодове — който е на парчета, който е разделен на части чрез цепене. Няколко секунди поседя неподвижно, .. След това отвори вратичката на студената печка и се загледа разсеяно в пепелта под нацепените дърва. 3, 1969, бр. 1, 16. Край една от стените бяха наредени купчинка нацепени дърва и трески. Д. Талев, ЖС, 36. Момчил се покатери по черницата, :., и стъпи на покрива. От широките почернели плочи, където лете сушеха нацепени сливи, круши и дренки за ошав, се гледа на всички страни. 3. Сребров, МСП, 39.

2. Който има цепки, цепнатини, пукнатини. Някога по прашното, опърлено от слънцето Софийско поле, по нацепената земя с глух тропот се влачеше раздрънканата каруца на Елинпелиновия Андрешко. В. Чен-ков, ЗХ, 85. Не можеше да има по-добра дума за капитана — синът на богаташа да признае за господар на гемията него, бедняка, с нацепените пети на ббсите крака. П. Вежинов, ДБ, 262. Между тях, като учител между ученици, съблечен по жилетка, с нацепен и съдран на гърба хастар и с очила на носа" седеше Янков. Ем. Станев, ИК I и II, 115. Нацепени скали.

НАЦЕПЯ. Вж. нацепваминацепям.

НАЦЕПЯМ, -ящ, несв. (рядко); нацёпя, -иш, мин. св. -их, сё., прех. Нацепвам. нацепим се, нацепя се страд.

НАЦЕПЯМ СЕ несв. (рядко); нацёпя се св., непрех. Нацепвам се.

НАЦЕПЯНЕ, мн. -йя, ср. Рядко. Отгл. същ. от нацепям и от нацепям се; нацепване.

НАЦИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Обикн. неодобр. Националсоциализъм, германски фашизъм; хитлеризъм. С чест посрещнаха тежките години на нацизма художниците в Германия като Кете Колвиц .., Георг Грос. Хр. Ковачевски, СК, 72.

— От нем. Nazismus или фр. nazisme.

НАЦЙКЛЯ вж. наци к л ям.

НАЦИКЛЯМ, -яш, несв. ; нацйкля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Цикля много неща или голямо количество от нещо. нациклям се, нацйкля се страд.

НАЦЙКЛЯНЕ ср. Отгл. същ, от нациклям и от нациклям cç;

НАЦИОНАЛ м. Спорт. Разг. Състезател в национален отбор. И почна да попъл-ва грижливо графите на долетелия отнякъде в ръцете й въпросник, подобен на декларациите за частен паспорт: бивш национал; умее красиво да лъже и да танцува. А. Мандаджиев, Събр., 1980, кн. 1, 24. Националът Радостин Кишишев е на път да заиграе отново в България. ДТ, 1998, бр. 9, 27. На тези състезания се проявиха за пръв път редица скиори, .., които впоследствие израснаха и днес са между първите ни национали. ОФ, 1958, бр. 4167, 4.

НАЦИОНАЛ-. Първа съставна част на сложни прилагателни и съществителни имена със значение: национален, напр. национал либерален, национал демократичен, националосвободителей, национал револ юционен, националсоциализъм и др.

НАЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до дадена нация, даден народ. Имаше и емигранти — американски поданици, които се завръщаха в родината си и тук се бяха обособили в своите национални групи: чешка, французка, хърватска и др. Г. Белев, КВА, 325-326. През първата половина на XIX в. се създава националноосвободително движение срещу чуждия национален и социален гнет. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. —: Държал се е като истински българин. Защитил е национална-та ни чест. М. Грубешлиева, ПП, 246. Поя-виха се много книги, които утвърдиха българския национален творчески дух. А. Ка-ралийчев, ПГ, 210. Национален бит. Национален език. Национален герой. Национална история. Национална принадлежност. Национална свобода. Национална традиция. Национално единство. Национални различия. // Който се отнася до съзнание за принадлежност към дадена нация. От ръкописите на старобългарската книжнина, що са се намирали в манастирските библиотеки и са поддържали национално съзнание у нашите книжовници и четци, можем да споменем Сказанието на Черноризеца Храбър за славянските писмена, житието на Ивана Рилски. Б. Пенев, НБВ, 43. Паисие-вата „История“ е първият пламенен позив към българския народ за национално пробуждане. Ист. X и XI кл, 121. С времето в кърджалийското му [на Индже] сърце въз-буяли нови кълнове, заговорило национал-ното му чувство. Н. Ферманджиев, РХ, 150. // За борба и под. — който се отнася до освобождение на даден народ от чуждо потисничество или окупация. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. X и XI кл, 165. В националните борби / е имало една хвърката чета.

Н. Хрелков, ДД, 247.

2. Който е присъщ, типичен за дадена нация, даден народ; народен, народностен. Проти-воп. интернационален, общочовешки. Литературната критика в миналото тълку