Page:RBE Tom10.djvu/587

не. — От тези бункери .. рудата попада между зъбите на челюстната трошачка за едро натрошаване. С., 1954, кн. 3, 86. По нашите шосета все още широко се прилага ръчното натрошаване на чакъл. РД, 1959, бр. 300, 2.

НАТРОШВАМ, -аш, несв.; натроша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натроша-вам. натрошвам се, натроша се страд. НАТРОШВАМ СЕ несв/, натроша се св., непрех. Диал. Натрошавам се; начупвам се.

— От Ог. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАТРОШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натрошвам и от натрошвам се; натрошаване.

НАТРУПАМ. Вж. натрупвам¹.

НАТРУПВАМ¹, -аш, несв.; натрупам, -аш, св. 1. Прех. Слагам, поставям много неща или голямо количество от нещо на едно място, на куп или на дебел пласт; струпвам. За кратко време на пътя пред общината натрупаха цялата архива. Сл. Трънски, Н, 260. До железата, които се издигаха на няколко грамади, бяха натрупали друга грамада от въжета. К. Величков, ПССъч. I,

39. Той дори натрупа отгоре му [на ръкописа] няколко списания, за да не го вижда пред очите си. А. Гуляшки, Л, 446. Тя изнесе чекръка под навеса, натрупа вълната и седна. Ст. Дичев, ЗСI, 77.

2. Прех. Събирам, наслагвам на едно място голямо количество от нещо или много неща; струпвам. Старостта натрупва отрови в организма. ВН, 1958, бр. 2127, 4. За да се получат органическите вещества, натрупвани в семената, се и отглеждат твърде много от растенията. Бтн V и VI кл (превод), 18.

3. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Придобивам, спечелвам много, голямо количество (пари, богатство, имот). Придошли от Видин,.., Габрово и други места отсам Дунава, те натрупали не само значителни дори за днешно време богатства.., но добивали и образование. М. Арнаудов, БКД, 8. — Всичкото имане, което той беше натрупал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата, на, Велико кехая, все подаръци на Рада. Й. Йовков, СЛ, 12. — Смятах да се замогна .. и щом натрупам повече пари, да построя ново училище за тоз народ. А. Каралийчев, СР, 15. — То, снахо, ако речеш да натрупаш, че тогава да отглеждаш деца, няма и куче да отгледаш!

— сопна се баба Пинтовка. Г. Караславов, ОХ I, 287-288.

4. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Придобивам много, голям обем (опит, знания, впечатления и под.). Когато се завръща в родината, младият човек вече е натрупал богат житейски опит и значителна литературна и историческа култура. Е. Каранфилов, Б III, 222. Възторженият поглед и усмивката й говореха колко е доволна от обиколката си и колко богати впечатления е натрупала. Д. Ангелов, ЖС, 137. Натрупа мъдрост и се озова в ада, защото казано е — когато постигнеш света, ще наследиш и ада. Ем. Станев, А, 7. — Страхувам се, че и други другари, натрупали в душите си такава омраза, може оа... да направят такова нещо и да си пострадат. Д. Ангелов, ЖС, 596-597. Докато си млад, трябва да учиш, да натрупваш.

5. Прех. и непрех. Третол. и безл. За сняг — навалява, образува се дебел пласт или пряспа. През зимата натрупваше сняг до колене. Сп. Кралевски, ВО, 86. — Пак заваля — каза все така замислено тя. — Ще натрупа. Й. Стоянов, ПД, 54. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Й. Йовков, АМГ, 19. Снегът беше вече натрупал над глезените и продължаваше да вали. Д. Ангелов, ЖС, 554. натрупвам се, натрупам се страд. Занадокйрваха всеки ден кола с дърва, които се сечеха в училищния двор и натрупваха над една ст-решина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 141. При условията на тогавашния пйзар и системата на годишните панаири, когато трябвало да се натрупат големи запаси от стока, дребният занаятчия не е в състояние да задържи дълго време готовата стока. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. — Трябва бързо да се съберат вълнени дрехи.., да се натрупат и извозят храни, да се направят скривалища. М. Гръбчева, ВИН, 388.

НАТРУПВАМ СЕ несв.; натрупам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Наслагвам се, наслагваме се едно върху друго много неща или голямо количество от нещо, та се образува куп или дебел пласт. Когато доле в зимника и горе в одаята се натрупват по един голям куп свити на тръба хубаво изгладени топове аби,.., тато донася от нейде някакви чулове. Г. Влайков, Пр I, 115. По неопадалата шума на дърветата се натрупаха камари мокър сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Празни тенекиени кутии за бои,.., буркани за леблебии и бонбони, небетшекер и червен пипер — всичко заслиза от мястото си и се натрупваше на пода в странен и пъстър куп. Кр. Велков, СБ, 83. Скоро навлязохме в тъмна вековна гора и пътят ни сега минаваше върху меката постеля на мно-гогодишната шума, натрупала се под дърветата. М. Гръбчева, ВИН, 296.

2. За множество от хора или животни — събираме се на едно място; струпваме се. Минувачите .. се спряха и се натрупаха пред вратата и впиваха любопитно погледите си в мрака на кръчмата. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Братята застанаха пред черковната врата, а народът се натрупа зад тях със смирено ожидание. Елин Пелин, Съч. IV, 49. Женда наля вода, после пак се върна. Тогава керванджиите грабнаха големите си бъке-