Съединение на натрия №С1; готварска сол.
НАТРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ыа — широко разпространен в природата, химически изключително активен алкален метал със сребристо-бял цвят, който се използва в металургията и в органичния синтез, в състава на много практически важни сплави и др.
— От араб.
НАТРИСАМ, -аш, несв.; натреса, -ёш, мин. св. натрёсох, прич. мин. св. деят. нат-рёсъл, -ела, -ело, мн. -ели, св., прех. Разг. Грубо. Давам, оставям някого или нещо при някого против неговото желание, съгласие, воля; натресвам. — След някой и друг ден в него [апартамента] като нищо могат да ти натресат някое многодетно семейство, под предлог, че на тебе всичко това ти е много. Ал. Томов, П, 139. Натресли й децата и отиииги на кино. II Присъждам някакво наказание или налагам някому нещо нежелано и неприятно. Ще го олепят!.. Ще го лаимат в пандиза .. Колко ли години ще му натресат? В. Пламенов, ПА, 97. натрисам се, натреса се страд. натрисам си, натреса си възвр. и взаим.
НАТРИСАМ СЕ несв.; натреса се св., не-прех. Разг. Грубо. Идвам, оставам някъде, при някого, където съм нежелан; натресвам се. — Разрових панера й и намерих една картичка от някакъв сестрин син от провинцията. — Не думай! — Да... и едни такива думи: „Леличко, как си, що си... Ние често се сещаме за вас!“ — Пфу, сещал се. Току-виж натресъл се и в София. Сп. Йончев, СбСт, 152-153.
НАТРЙСАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от натрисам и от натрисам се.
НАТРЙСНИЦА ж. Диал. Пита, която се носи на третата вечер от раждането на детето и върху която поставят вино, захар и пари.
— От Т. Панчс", Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАТРЙЯ. Вж. натривам.
НАТРОВЯ. Вж. натравям и натро-вям.
НАТРОВЯМ, -яш, несв. (диал.); натро^ вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натравям. на-тровям се, натровя се страд., възвр. и взаим.
НАТРОВЯМ СЕ несв. (диал.); натровя се
св., непрех. Натравям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРОВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натровям и от натровям се; натравяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРОНВАМ, -аш, несв.; натроня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наронвам. натронвам се, натроня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
от натронвам и от натронвам се; наронва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРОНЯ. Вж. натронвам.
НАТРОПАМ СЕ. Вж. натропвам се.
НАТРОПВАМ СЕ, -аш се, несв.', натро-пам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. Тропам до насита. Съседите отгоре непрекъснато ни тропат, не се натропаха.
2. Тропам, играя до насита; наигравам се. Наиграят се, натропат се и ето ти ги, че се оттеглили настрана. Ил. Блъсков, СК, 26. Митъо засвири на хоро и Тодор войвода тропа от място и казва на юнаците си: „Ха и вий така от място тропайте, да се натропаме, че се не знай накъде ще пътуваме. “ М. Кънчев, В, 49.
НАТРОША. Вж. натрошавам.
НАТРОША. Вж. натрошвам.
НАТРОШАВАМ, -аш, несв.; натроша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Направям нещо твърдо на парчета, на дребни късове, части; начупвам. Мъначките затракали дървени клюнове по дворищата, натрошили сухите конопени паздерки. О. Василев, ЖБ, 13. Те изчезнаха по пътя, който се губеше в свис-налото до земята мрачно утринно небе, прилично на огромен черен мехур, готов да се пукне със страхотен трясък върху гробището и да натроши на ситен прах мра-морната плоча. Т. Генов, Избр. пр, 252. Тъмнокожият вожд с яростен вик натрошил копието си на парчета и напуснал колибата. Гр. Угаров, ПСЗ, 474. Икономическият ефект от новата машина е голям. Тя натрошава зърното 50 на сто по-малко. ВН, 1958, бр. 2126, 1. // Направям на трохи (обикн. някакъв хранителен продукт). Така приготвеният зеленчук се разбърква добре с натрошено сирене, магданоз и черен пипер. Н. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 166. Към доматите .. се прибавя лукът,.., магданозът,.., натрошеното сирене и растителното масло. Л. Петров и др., БНК, 144. Децата са натрошили хляб по цялата стая. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973, 518. натрошавам се, натроша се страд. Шоколадът се натрошава на дребно, слага се в млякото и се вари на огъня. Н. Сотиров, СК, 588. НАТРОШАВАМ СЕ несв.; натроша се св., непрех. Ставам на парчета, на дребни късове, части; начупвам се. Двете [животни] имаха на главите си грамадни разклонени рога. С тях се мушкаха тъй силно и тъй свирепо, че рогата трещяха, като че ей сега ще се натрошат. Ем. Станев, ПГВ, 113. Носените от реката скални късове, като се търкалят и удрят в речното корито и помежду си, се натрошават на по-дребни. Р. Христов и др., Г, 56. Сиренето се е натрошило при пренасянето.
НАТРОШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от натрошавам и от натрошавам се; начупва
НАТРОНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ.
