Page:RBE Tom10.djvu/582

НАТОЧВАНЕ² ср. Отгл. същ. от наточвам² и от наточвам се; източване². Наточването на кори за баница е работа за половин час.

НАТОЧВАНЕ⁹ ср. Отгл. същ. от наточвам³ и от наточвам се; източване³, наостряне, изостряне. Знаеше се, че се касае за едно специално наточване на режещата пластинка в струга, което позволява да се развие максимална скорост при изработването на метални детайли. РД, 1950, бр. 256, 2.

НАТОЧВАНЕ⁴ ср. Рядко. Отгл. същ. от наточвам⁴ и от наточвам се.

НАТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който служи за точене, наточване на инструменти, сечива и под. Най-проста на-точна машина е точилото.

НАТРА ж. Диал. Част от основата в тъкачен стан от едното кросно до другото. Тодорка платно тъчеше, / с четире брани кенари, /мама й натра отбира. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 232. Една натра, ден затра. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 232.

НАТРАВЯМ, -яш, несв.\ натровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. За храни, лекарства и други вещества — предизвиквам, причинявам увреждане, болестно състояние на организма; отравям. Не яж тези стари яйца, ще те натровят. II Предизвиквам, причинявам увреждане, болестно състояние на организма чрез храни, лекарства и други вещества; отравям. Не давай на детето толкова много лекарства, че ще го натро-виш.

2. Отравям мнозина, много (Н. Геров, РБЯ). натравям се, натровя се страд., възвр. и взаим.

НАТРАВЯМ СЕ несв.\ натровя се св., не-прех. 1. Разг. Получавам увреждане, болестно състояние на организма, причинено от храни, лекарства и други вещества. — Заплачи, заплачи! Инак ще се натровиш. Ела на реката, ще видиш водата и сълзите ти ще тръгнат. Д. Вълев, Ж, 185.

2. Остар. и диал. Заразявам се, прихващам болест (Н. Геров, РБЯ). У стаи, дето в преминалите години е имало някаква болест по бубите, все ся е задържало по нечто заразително; затова, ако го не отмахнеш, то ще ти ся натровят и новите буби. Лет., 1874, 191.

— Друга (диал.) форма: натрбним.

НАТРАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от натравям и от натравям се; отравяне.

— Друга (диал.) форма: н а т р 6 и я н е.

НАТРАПВАМ СЕ, -аш се, несв.\ натрая се, -аеш се, мин. св. натраях се, св., непрех. Разг. Трая, търпя, понасям много, дълго време, омръзва ми да трая; натърпявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

човек.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТРАКАМ. Вж. натраквам.

НАТРАКВАМ, -аш, несв.\ натракам, -аш, св., прех. Разг. 1. Написвам нещо с тракане, чукане по клавиши (на пишеща машина, телеграф и пр.), обикн. бързо, набързо; начуквам. В една безсънна нощ натраках изказването си на машинката. И. Попов, ИЖП, 38. —Добре .. тогава да им напишем едно писъмце.. На третия или четвъртия ден получих отговор, натракай на пишеща машина. К. Калчев, СР, 72. // Разш. Написвам. Натракаха му двойките.

2. С тракане, удряне наброявам (пари).

— Ще натракаш деветдесет и шест хиля-дарки, ама ще имаш нива и половина. Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 320. Отиде Казакът, избрал стоката, натракал парите и тръгнал за насам. Чудомир, Избр. пр, 258. натраквам се, натракам се страд. Да оставим настрана факта, че ако трябва да се натрака на френски някое делово писмо, това би ме поставило направо в мат. Б. Рай-нов, НН, 290.

НАТРАКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натраквам и от натраквам се.

НАТРАПВАМ, -аш, несв.\ натрапя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Налагам нещо някому, правя някой да вземе, да приеме нещо въпреки желанието си. Докато гърците им [на българите] натрапват своя език и учение и не им позволяват да имат свои училища, за тях ще бъде препречен най-сигурният път за духовно освобождение. Б. Пенев, НБВ, 56. Тогава Мария му разказа всичко, което знаеше. Мъчеше се да се придържа към фактите, да не му натрапва собственото си мнение. П. В ежи нов, НБК, 308-309. Тя бе научила сина си да не оставя да му натрапват чужда правда, а да търси своя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 213. // Налагам присъствието на някого някъде или при някого, правя някой да приеме някого против волята си, въпреки нежеланието си.

— Тръснахте дъщеря си на гърба ни, пък и акъл сте взели да ни давате! — Никой не ви е натрапвал насила дъщеря ни! — озъбва се жената със златните челюсти. Св. Минков, РТК, 171. натрапвам се, натрапя се страд. Друг е въпросът, доколко тенденцията трябва да се въвира в очи и явно да се натрапва от самия автор. Г. Бакалов, Избр. пр, 416.

НАТРАПВАМ СЕ несв.\ натрапя се св., непрех. 1. Налагам присъствието си, оставам при някого въпреки нежеланието му.

— Сто пъти вече ви казвам: нямаме нужда от водач! Искаме да бъдем сами! А вие пак се натрапвате... Ст. Кринчев, ЗР, 358. Тя още не можеше да прости на Йонка, че влезе в къщата й без нейна воля и се натрапи на сина й, нечестна и погаврена. И. Петров, НЛ, 114. — Мене тая заран вие ме отхвър-

НАТРАКА м. и ж. Диал. Напет, гиздав