Page:RBE Tom10.djvu/581

да посадим пъстри цветица. Д. Немиров, Б, 212. През средата й течеше малката реки-ца Песчан, която .. пролетно време се разливаше и с торната си талога .. наторяваше цялото коритище на долината с богата, рядка тиня. Ц. Гинчев, ГК, 320. наторявам се, наторя се страд. Земята се обработва с машини, наторява се много добре и затова дава богати реколти. Геогр. VI кл, 51. Най-хубавата му нива,.., дето и лесно може да се натори, и леко да се изоре,.., тая нива да загуби. Г. Караславов, Тат., 155.

НАТОРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от наторявам и от наторявам се. Виетнамската земя .. дава по две-три реколти в годината. Слънцето и влагата, плодородната почва и наторяването тук правят чудеса. Ал. Гетман, ВС, 343. Овесът много добре расте при наторяване, особено с азотни соли. Бтн V и VI кл (превод), 124.

НАТОЧА¹. Вж. наточвам¹, ната-кам¹ и натаквам¹.

НАТОЧА². Вж. наточвам², ната-кам²инатаквам².

НАТОЧА³. Вж. наточвам³, н атака м³ и натаквам³.

НАТОЧА⁴. Вж. наточвам⁴.

НАТОЧВАМ¹, -аш, несв.\ наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа определено количество или колкото трябва от някаква течност, обикн. в някакъв съд. Пижо .. наточва на Пендо за двадесет пари ракия в една тенекиена чашка и му я подава. Елин Пелин, Съч. V, 79. По два-три пъти на ден влизаше в малката избичка, клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов, Тат., 196. Дако излезе да наточи прясна вода. Н. Тихолов, ДКД, 165. наточвам се, наточа се страд. Грозде ли се набере, ябълка ли се обере, шира ли се наточи, .. — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. „Заповядай, отче! — / Я пак от старото [вино] да се наточи!“ К. Христов, ЧБ, 91. наточвам си, наточа си възвр. Наточете си зелев сок.

НАТОЧВАМ², -аш, несв.\ наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, разточвам баница изцяло, докрай; източвам². Най-лична-та жена на семейството се „запретвала,.., наточвала баница,.., обличала най-хубавите си дрехи и така стъкмена, занасяла ядене на пещаря.“ И. Чолаков, НХП, 5-6. —Ще му занесеш кошницата с вишните и едно топло одеяло. Ще му наточа една баница. Нека си похапне. А. Каралийчев, НЗ, 148. Илка извади голяма баница,.., разкъса я на парчета и подаде на Герган. ., — Хубава! — одобри той. — Откога не бях ял... Ти ли я наточи? К. Калчев, ЖП, 303.

2. Точа, разточвам определено количество или много (кори за баница и под.); източвам². Жените наточиха цял куп кори за юфка. наточвам се, наточа се страд. наточвам си, наточа си възвр. Наточих си зелник.

НАТОЧВАМ³, -аш, несв.\ наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа нещо, обикн. нож, сечиво и под. изцяло, докрай, колкото трябва; източвам³, наострям, изострям. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. — Пригответе стрели и наточете секирите! — властно заповяда войводата. М. Марчевски, П, 33. — Ще ме порежеш, говедо такова! -— скара се той на Ибрахим. — Защо не си наточил хубаво бръснача? Ст. Дичев, ЗС II, 528 наточвам се, наточа се страд. Бръсначи, направени от твърда стомана, мъчно се наточват. Г. Георгиев-и др., ФПБ, 150. В ковачницата на Мехмед нямаше много работа. Секира да се наточи, маиш или друго нещо да се направи — това. Елин Пелин, Съч. I, 223.

НАТОЧВАМ СЕ несв.\ наточа се св., не-прех. Прен. Разг. Настройвам се, наострям се (за или против някого или нещо). Вади една повиквателна и ми я дава. — Кой ме вика? .— Нали си -— казва — грамотен! Телеграми пишеш и подписваш, сметката водиш на търговците — чети! И той, значи, кюлхането, покрай бирника и кмета се наточил „против“. Н. Хайтов, ДР, 141.

О Наточвам си / наточа си зъбите за нещо\ наточвам / наточа зъби за нещо. Разг,

1. Приготвям се, настройвам се да ям нещо, обикн. вкусио, такова, което много обичам. Той си беше наточил вече зъбите за печено прасе. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Ние сме наточили зъби, особено при вида на прислугата, която вече разнася яденето. Л. Стоянов, X, 121. 2. Надявам се, очаквам, настройвам се да получа, да се сдобид с нещо, което много ми харесва. Мнозина вече са си наточили зъбите за това място.

НАТОЧВАМ⁴, -аш, несв.\ наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Нареждам, подреждам мнозина или много неща да вървят, да се движат един след друг, едно след друго. Наточил ги като гъски. Н. Геров, РБЯ III, 232. наточвам се, наточа се страд., НАТОЧВАМ СЕ несв.; наточа се св., не-прех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или много неща вървим, минаваме, излизаме и под. последователно един след друг, едно след друго. Пръв стана Паьиата. Попипа корема си, сякаш каза „доволно“, облиза устни и тръгна. Един след друг след него се наточиха и другите. М. Яворски, ХСП, 16. Командирът посочи с ръка и колоната се наточи по бавно спускащия се склон. М. Яворски, ХСП, 263.

НАТОЧВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от наточвам¹ и от наточвам се. За наточване на един литър вода са необходими няколко минути.