Page:RBE Tom10.djvu/566

то и натегнало от влага небе се е свлякло толкова ниско, че ако не са камбанарията.. и грамадният кичест кестен., да го подпират, ще се стовари сякаш върху града и ще го задуши съвсем. Чудомир, Избр. пр., 225. Заливай с жива светлина / полята, планините сини — /да бъде моята страна / на-тегнала от плод градина! Мл. Исаев, О, 20. • Обр. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в ма-газинер... Но еснафлията си остана еснаф-лия духом и то газ, когато натегна от злато. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. // Прен. За въздух — насищам се с влага, прах, миризми и др. и ставам тежък и неприятен за дишане; натежавам, натежнявам. В натегналия от влага въздух се понесе топлият шепот на южняка. Снегът по навесите се слегна като ланско сено. М. Яворски, ХСП, 23. Стаята се успокои. Само въздухът натегна. Фитилът на лампата запращя, сякаш и тя не можеше да диша при тези дванадесет души. Ст. Мокрев, ЗИ, 105. Задимяха цигари и помещението, въпреки че се проветряваше от няколко места, се позатопли и натегна от познатата войнишка миризма. В. Нешков, Н, 113-114.

3. Прен. Поет. С предл. от и същ. Изпълвам се с чувство и под. (означено от съществителното) във висока степен; натежавам, преливам. — Десет години, брате Левски! — повтори той [Каравелов] с натегнал от нежност глас. Ст. Дичев, ЗС I, 560. Когато тя се намери между двете стени от хора и вдигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице — от нея сякаш полъхна магия. Й. Йовков, В АХ, 133. Сън ли бяха ония упойващи делници, / о, защо всяка радост от грижа натегна? М. Недялков, Л, 182.

4. Започвам да тежа, увеличавам натиска с тежестта си върху някого или нещо; натежавам, натежнявам. Невена вървеше и чувствуваше как все повече натегва куфарът в ръката й. Л. Михайлова, Ж, 65. Слабото тяло натегна на ръката ми. Ст. Грудев, АБ, 201. Раненият командир е носен на ръце върху малко платнище. Той е натегнал в ръцете на четирима другари, които са хванали краищата на платнището и едва вървят. 3. Сребров, Избр. разк., 84. • Обр. Ако той не познаваше децата, ако не бяха израсли пред очите му и не бе ги друсал като малки на коленете си,._г, тяхната съдба нямаше да натегне така силно на душата му. Д. Ангелов, ЖС, 576. Ще дебне с взрив делата ни врагът... / и ще натегва неведнъж на плещите умората. Б. Райнов, Худ. С I, 267. // Обикн. за част от тялото — ставам тежкоподвижен, загубвам бодростта си поради умора, притеснение, страх и под. и обикновено се отпускам; натежавам, натежнявам. Клепачите на Ивановите очи натег-наха и той се унесе в дълбок сън. Ив. Вазов, Съч. XII, 117. Очите му, които досега буд-но се взираха в тъмнината, изведнъж нате-гнаха за сън. X. Русев, ПС, 27. Те пият... / .. /Глава ще натегне, от нея тогава /изчезна ще майчин страдалчески лик. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Спри, натегнал от умора, /разтвори широко гръд / и погледай, как в простора / чучулигите трептят. Ас. Разцвет-ников, С, 5.

5. Оказвам се по-тежък и нарушавам равновесието, с тежестта си наклонявам нещо на една страна; натежавам, натежнявам. Работата не му вървеше... Изкриви десетата сара [редица пастали в денка], редиците на-тегнаха на една страна. Ст. Мокрев, ПСН, 14-15. • Безл. Съдете ме, ама мислете и за кахърите, що съм патил., турете ги и них на везните, та тогава да видим накъде ще натегне! М. Георгиев, Избр. разк., 115-116.

6. Прен. Ставам тежък, труден за понасяне; дотежавам, дотягам, натежавам, натежнявам. — Натегна животът и хората се озлобиха. Осиромашаха и забравиха добро и чест. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. Атмосферата беше толкова натегнала и тъй задушаваше гърлото, че трябваше да се случи нещо по-силно, за да се даде отдушник на накипялата мъка. Ст. Чилингиров, ХНН, 103. Той току-що е излязъл от школата си, та бърза да поседи няколко минути, за да си отдъхне. Наистина, учениците не са повече от петнайсет, но понякога твърде натегват. Д. Немиров, Б, 38. — Ей, войводо! Видиш Ли — провикна се Раденко, — бог да съди властелите, не се живее вече с тях, много натегна теглото ни. Ст. За-горчинов, ДП, 324.

7. Прен. Рядко. За тишина, мълчание — наставам, възцарявам се тежко, неприятно, потискащо. Дълбоко мълчание натегна за миг след заканата на полицейския. Г. Караславов, СИ, 286-287. Пропукаха пушки, хрътки се разджавкаха.. После всичко утихна и пак както преди натегна тишината. Ст. Дичев, ЗС II, 30-31.

8. Остар. и диал. Отслабвам, отпадам. Натегнал старец. Н. Геров, РБЯ III, 238.

НАТЕГВА МИ несв.\ натегне ми св., не-прех. Става ми тежко; дотяга ми, дотежава ми, натежава ми, натежнява ми. Някой път, като й натегне повечко на душата, тя ще прегърне детето, ще се наведе над главичката му и ще земе да облива бузенцата му с топли сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. О Везните натегват / натегнат на някаква страна; капоните натегват / натегнат (напъната натегва / натегне) на някаква страна. Диал. Отдавам предпочитание на нещо, избирам едно от две алтернативни неща, от две възможности за поведение и под. Всичките интереси на нейното бъдеще караха Турция да върви по българския въпрос с Англия; всичките страхове на Абдул Хами-да му шепнеха да слуша Русия. На коя стра-