Page:RBE Tom10.djvu/476

цете и неговото бясно наруване ехти като гърмотевица във времето на най-силните бури. Л. Каравелов, Съч. IV, 120.

НАРУГАВАМ, -аш, несв.; наругая, -аеш, мин. св. наругах, св., прех. Обсипвам някого или нещо с ругатни; нахоквам. Той сънува,.., не Лира му се е разсърдила, защото го е набедила в кражба на някакво скъпоценно украшение, и че той, обиден до дъното на душата си,.., я наругава жестоко. Г. Караславов, Избр. съч. V, 352. Това бяха дните, в които недоволният от нещо Нако го наругаваше ниско при тезгяха на душ-ната и затрупаната от стоки бакалница. Кр. Велков, СБ, 35. Недоволен, че го безпокоят не навреме, Филип извърна глава към влезлия, готов да го наругае. Ив. Планински, БС, 19. Ако някой би му предложил пари, той би го наругал, би се люто възмутил и може би предал на прокурора. Ст. Даскалов, СЛ, 65. наругавам се, наругая се страд., възвр. и взаим. „Подлец — наруга се той в леката мрачина. ' Готов си да офейкаш.“ Вкъщи не заспа, докато съмне. Д. Вълев, Ж, 134.

НАРУГАВАНЕ ср. Отгл. същ. от наругавам и от наругавам се.

НАРУГАЯ. Вж. наругавам. НАРУЖА. Вж. наружвам. НАРУЖВАМ, -аш, несв.; наружа, -йш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накичвам, украсявам, нагиздвам. Наружвам се, наружа се страд, и възвр. Ми станала руса Стана / на утрина на Великден, / ся промени, ся наружи / да ми ходит рано в цръков. Нар. пес.,

Н. Геров, РБЯIII, 211.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРУЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наружвам и от наружвам се, накичване, украсяване, нагиздване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899,

НАРУЖЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд, от наружа като прил. Натъкмен, нагизден.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1.899.

НАРУКАМ. Вж. наруквам.

НАРУКВАМ, -аш, несв.; нарукам, -аш, св., прех. Диал. 1. Наругавам, навиквам някого; нахоквам.

2. Викам мнозина да дойдат някъде; наиз-виквам. наруквам се, нарукам се страд.

НАРУКВАМ СЕ несв.; нарукам се св., не-прех. Диал. Рукам много, до насита; навиквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРУКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наруквам и от наруквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРУМЕНЯВАМ, -аш, несв.; наруме-ня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя, направям нещо да стане румено. Едвам в неделя се накани тя [Галунка] да излезе на хоро, като се премени до пети, че извади и кутийката си с огледалце,.., та си нарумени бузите — не божур, а ружа червена. А. Сграшимиров, А, 21. наруменявам се, нару-меня се страд. и възвр.

НАРУМЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наруменявам и от наруменявам се.

НАРУПКАМ. Вж. нарупквам.

НАРУПКВАМ, -аш, несв.; нарупкам, -аш, св., прех. Диал. Запалвам, наклаждам огън така, че да гори с пламък, да пламти, нарупквам се, нарупкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРУЧАМ СЕ. Вж. наручвам се.

НАРУЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; наручам се, -аш се, св., непрех. Диал. 1. Наяждам се на обед; наобядвам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Разш. Нахранвам се, наяждам се. Вукът почел да тупа клончето и да му се радуе, оти било дебело и оранено: — От това да грабнем, че се наручам. Нар. прик., СбНУ XLIX, 418.

НАРУЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наручвам се; наобядване, нахранване, наяж-дане.

НАРУША. Вж. нарушавам.

НАРУШАВАМ, -аш, несв.; наруша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Не спазвам, не се съобразявам с нещо, престъпвам, пренебрегвам нещо установено (закон, правило, нареждане и под.). Той трябваше да лови селяните, що нарушаваха закона за горите, да ги дава на съд. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114.

— Ти извинявай, че нарушавам правилата на добро поведение, като ти се изповядвам. Ем. Манов, ПС, 17. При сичко това обаче, мнозина от тях нарушиха дисциплината, като си отидоха и без знанието на войводата. 3. Стоянов, ЗБВ II, 155. Управителят не бе добър администратор,.., често сам нарушаваше установения вътрешен ред на болницата. Д. Ангелов, ЖС, 40. Понеже синовете му нарушаваха стария обичай да ядат всички заедно на софрата,.., то и старецът не сядаше редовно. Елин Пелин, Съч. III, 26.

2. Юрид. Незаконно преминавам, пресичам сухоземна, водна или въздушна граница, като навлизам в чужда държавна Територия. Пак отпечатъци на граничната пътека! .. Този, който бе нарушил границата, беше вървял заднешком по пясъчната пътека. Б. Несторов, СР, 109. Вестникът съобщава някои подробности за свалянето на американския самолет, който наруши въздушно-то пространство на Съветския съюз на I май сутринта. РД, 1960, бр. 128, 4.

3. Прекъсвам, променям, смущавам обичайното нормално съществуване или протичане на нещо. Усещаше призванието си за писател все по-силно и съзнаваше, че му трябват максимално добри условия, за да го