Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/204“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>от абаносово дърво.</i> А. Каралийчев, ПГ, 81-82. | <i>от абаносово дърво.</i> А. Каралийчев, ПГ, 81-82. | ||
| − | + | ---- | |
АБАНОСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-тар.</i> Абаносов. | АБАНОСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-тар.</i> Абаносов. | ||
| − | + | ---- | |
АБАР <i>м. Диал.</i> Вест, хабер. <i>Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“.</i> Нар. пес. СбНУ XLIV, 157. | АБАР <i>м. Диал.</i> Вест, хабер. <i>Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“.</i> Нар. пес. СбНУ XLIV, 157. | ||
— От араб. през тур. haber. | — От араб. през тур. haber. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТ <i>м.</i> 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. <i>Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати.</i> Ист. X кл., 11. | АБАТ <i>м.</i> 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. <i>Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати.</i> Ист. X кл., 11. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— От сир. през лат. abbas, -atis. | — От сир. през лат. abbas, -atis. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТИСА <i>ж.</i> В католическата църква | АБАТИСА <i>ж.</i> В католическата църква | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
— Лат. abbatissa. | — Лат. abbatissa. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТКА <i>ж. Радко.</i> Абатиса. | АБАТКА <i>ж. Радко.</i> Абатиса. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абат или се отнася до абат. <i>Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“.</i> П.Славински, ПЩ, 225. | АБАТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абат или се отнася до абат. <i>Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“.</i> П.Славински, ПЩ, 225. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Абатски. | АБАТОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Абатски. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТОВСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатов-ски; абатски. | АБАТОВСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатов-ски; абатски. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски. | АБАТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатски; като абат; абатовски. | АБАТСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатски; като абат; абатовски. | ||
| − | + | ---- | |
АБАТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват. | АБАТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват. | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса. | 3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса. | ||
| − | + | ---- | |
АБАНОСКИ | АБАНОСКИ | ||
| − | + | ---- | |
АБДАЛ <i>м. Простонар.</i> Глупак; будала, ахмак. <i>Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа.</i> Ем.Станев, ИК I, 253. <i>Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60. | АБДАЛ <i>м. Простонар.</i> Глупак; будала, ахмак. <i>Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа.</i> Ем.Станев, ИК I, 253. <i>Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60. | ||
— От араб. през тур. aptal. | — От араб. през тур. aptal. | ||
| − | + | ---- | |
АБДАЛИН, <i>мн.</i> абдали, <i>м. Простонар.</i> Абдал. | АБДАЛИН, <i>мн.</i> абдали, <i>м. Простонар.</i> Абдал. | ||
| − | + | ---- | |
АБДАЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Простонар. Прил.</i> от абдал; глупав. | АБДАЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Простонар. Прил.</i> от абдал; глупав. | ||
| − | + | ---- | |
АБДАЛСКИ. <i>Простонар. Нареч. от прил.</i> абдалски; като абдал, глупаво. <i>Гледа абдалски.</i> | АБДАЛСКИ. <i>Простонар. Нареч. от прил.</i> абдалски; като абдал, глупаво. <i>Гледа абдалски.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБДАЛЩИНА <i>ж. Простонар.</i> Постъпка, проява на абдал; глупост. | АБДАЛЩИНА <i>ж. Простонар.</i> Постъпка, проява на абдал; глупост. | ||
| − | + | ---- | |
АБДЕСТ <i>м. Рел.</i> У мохамеданите — обредно миене преди молитва. <i>А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията.</i> Св.Миларов, СЦТ, 126. | АБДЕСТ <i>м. Рел.</i> У мохамеданите — обредно миене преди молитва. <i>А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията.</i> Св.Миларов, СЦТ, 126. | ||
| − | — Перс. през тур. abdest от ab | + | — Перс. през тур. abdest от ab ’вода’ + dest ’ръка’. |
| − | + | ---- | |
АБДЕРИ`ТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) абдери`т, <i>м. Книж.</i> 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. <i>Прен. Остар.</i> Глупави хора. | АБДЕРИ`ТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) абдери`т, <i>м. Книж.</i> 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. <i>Прен. Остар.</i> Глупави хора. | ||
— От собств. | — От собств. | ||
| − | + | ---- | |
АБДИКАЦИЯ <i>ж. Полит.</i> Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз <i>питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“</i> С. Радев, ССБ II, 554. <i>Когато</i> [Батенберг] <i>се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация.</i> В. Геновска, СГ, 48. | АБДИКАЦИЯ <i>ж. Полит.</i> Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз <i>питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“</i> С. Радев, ССБ II, 554. <i>Когато</i> [Батенберг] <i>се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация.</i> В. Геновска, СГ, 48. | ||
— От лат. abdicatio през фр. abdication. | — От лат. abdicatio през фр. abdication. | ||
| − | + | ---- | |
АБДИКИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Полит.</i> За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. <i>На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К.</i> Константинов, ППГ, 326. <i>Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С,</i> 1894, бр. 1319, 2. | АБДИКИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Полит.</i> За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. <i>На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К.</i> Константинов, ППГ, 326. <i>Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С,</i> 1894, бр. 1319, 2. | ||
— От лат. abdico през фр. abdiquer. | — От лат. abdico през фр. abdiquer. | ||
| − | + | ---- | |
АБДИКИ`РАНЕ <i>ср. Полит. Отгл. същ. от</i> абдикирам; абдикация. <i>Абдикиране от престола.</i> | АБДИКИ`РАНЕ <i>ср. Полит. Отгл. същ. от</i> абдикирам; абдикация. <i>Абдикиране от престола.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБДОМЕН <i>м. 1. Анат.</i> Коремна кухина. 2. <i>Биол.</i> Задната част от тялото на членестоного. | АБДОМЕН <i>м. 1. Анат.</i> Коремна кухина. 2. <i>Биол.</i> Задната част от тялото на членестоного. | ||
— Лат. abdomen. | — Лат. abdomen. | ||
| − | + | ---- | |
АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Анат.</i> Коремен. | АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Анат.</i> Коремен. | ||
| Ред 82: | Ред 82: | ||
204 | 204 | ||
| − | + | ---- | |
АБДОМИНАЛЕН | АБДОМИНАЛЕН | ||
Версия от 19:25, 27 ноември 2012
от абаносово дърво. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
АБАНОСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Абаносов.
АБАР м. Диал. Вест, хабер. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“. Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.
— От араб. през тур. haber.
АБАТ м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл., 11.
2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Ма-вро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.Пенев, НБВ, 18.
— От сир. през лат. abbas, -atis.
АБАТИСА ж. В католическата църква
— управителка на абатство; абатка.
— Лат. abbatissa.
АБАТКА ж. Радко. Абатиса.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АБАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П.Славински, ПЩ, 225.
АБАТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Абатски.
АБАТОВСКИ. Нареч. от прил. абатов-ски; абатски.
АБАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.
АБАТСКИ. Нареч. от прил. абатски; като абат; абатовски.
АБАТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К.Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н.Боев, Г, 5.
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.
АБАНОСКИ
АБДАЛ м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
— От араб. през тур. aptal.
АБДАЛИН, мн. абдали, м. Простонар. Абдал.
АБДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от абдал; глупав.
АБДАЛСКИ. Простонар. Нареч. от прил. абдалски; като абдал, глупаво. Гледа абдалски.
АБДАЛЩИНА ж. Простонар. Постъпка, проява на абдал; глупост.
АБДЕСТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св.Миларов, СЦТ, 126.
— Перс. през тур. abdest от ab ’вода’ + dest ’ръка’.
АБДЕРИ`ТИ мн., ед. (рядко) абдери`т, м. Книж. 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. Прен. Остар. Глупави хора.
— От собств.
АБДИКАЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.
— От лат. abdicatio през фр. abdication.
АБДИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Полит. За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К. Константинов, ППГ, 326. Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С, 1894, бр. 1319, 2.
— От лат. abdico през фр. abdiquer.
АБДИКИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от абдикирам; абдикация. Абдикиране от престола.
АБДОМЕН м. 1. Анат. Коремна кухина. 2. Биол. Задната част от тялото на членестоного.
— Лат. abdomen.
АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Коремен.
— От лат. abdominalis.
204
АБДОМИНАЛЕН
