Page:RBE Tom10.djvu/326

намирва истинният път. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 390. намирвам си, намеря си

възвр. Какво да стори сиромахът; .. на чуждо село е, ябанджия е. И тича той у дома си, намирва си нещо работа и работи. Ц. Церковски, Съч. III, 188.

НАМЙРВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намирвам и от намирвам се; намиране, намерване¹, намярване.

НАМИРИСВАМ¹ -аш, несв., непрех.

1. Изпускам, издавам слаба миризма, слаб дъх, обикн. неприятен; навонявам¹, насмър-дявам. Поради силната горещина тялото на Чакъра беше почнало да се разлага и ковчегът намирисваше леко. Д. Димов, Т, 299. Тя разви хартията, помириса пастърмата, намръщи се и каза: — Малко намирисва. К. Калчев, ЖП, 156. Един дървян съд или неглежосано гърне, като е държало катран или друго смрадно нещо, и колкото щеш да го миеш, пак все намирисва. М. Петров, ПВ (превод), 92-93. // С предл. на. Мириша слабо на нещо. Водата край бреговете беше мръсна и намирисваше на тиня. А. Наковски, МПП, 175. В тоя момент от щаба излезе помощник-командирът на полка,.. Беше току-що обръснат и порязан, ръцете му намирисваха на одеколон. П. Вежи-нов, НС, 27.

2. Безл. намирисва, иамирише. С предл. н а. Усеща се слаба миризма, полъх на нещо; на-вонява, насмърдява. В кафенето тракаха билярдни топки, сладникаво намирисваше на тютюн и оджак. Ем. Станев, ТЦ, 124. А в килията намирисваше на опожарено, та се събудиха в душата спомените. Ем. Станев, А, 39.

3. Прен. Разг. С предл. на. Напомням, наподобявам, приличам на нещо. — Разтурихме и криминалната полиция... Всичко, което намирисва на полиция, отиде по дяволите. Др. Асенов, ТКНП, 28. После, когато Гелак откри как рудата се е разкашкала, Балава-чев единствено не се задоволи с удоволствието от това откритие, а измърмори: „Това ми намирисва на саботаж.“ Н. Антонов, ВОМ, 70. Той се поувлече. И макар че бе сериозно и разсъдливо момче, работата вече му намирисваше на игра. В. Ченков, СНД, 88.

НАМИРИСВА МИ несв., непрех. Обикн. с предл. на. 1. Усещам, възприемам с обонянието си слаба миризма, дъх на нещо. Иде ми да го блъсна, защото ми намирисва на мастика, но той още по-упорито се навира в ухото ми. К. Калчев, ДНГ, 48. — Ти поседи, Павлович, да си приказваме, докато одера и другата страна. Ако ти нещо, такова, намирисва, запали цигара. Н. Попфи-липов, РЛ, 44. Тук ми намирисва на кисело зеле.

2. Прен. Разг. Усещам, предчувствувам приближаването на нещо или долавям признаците, проявите на нещо. — Бай Иване, може ли се намери пушка и за наш Цанко? — А бе то май трудничко се намира, ама той да приготви парите, че както ми намирисва, напролет пушките може да притрябват... Ей на, чува се, в Босна и Херцеговина селяните се дигнали на въстание. Д. Марчев-ски, ДВ, 129. Намирисва ми на кавга.

НАМИРИСВАМ², -аш, несв/, намйри-ша, -еш, мин. св. намйрисах, св. 1. Прех. Разг. С вдишване, душене проверявам миризмата, дъха на нещо; помирисвам, надуш-вам, подушвам. — Гледай ти! — зачуди се Кайряков. — Това случайна среща ли е? — Той се взря в момъка и сърдечно му подаде ръка. — Да не си пил? — запита той, като намирисваше въздуха. — На вино миришеш! А. Гуляшки, СВ, 216.

2. Непрех. и прех. Рядко. Откривам, разбирам, усещам нещо, като съдя по миризмата; надушвам, подушвам. Старият ще намири-ше, че сме пили ракия. А Са отдалечила лисицата до негде, ет ти го вълкот намири-сал и .. тропа на вратата. Нар. прик., СбНУУ, 162.

3. Прен. Прех. и непрех. Разг. Предчувствувам, усещам, или разкривам нещо, съдейки по някакви признаци или прояви; надушвам. — Лоши хора са, намирисват, че им иде крайот и хапат ли хапат, като мухи наесен. П. Михайлов, МП, 36. Хаджи Ставри .. събрал няколко момчета и отишъл в габровския манастир. Когато турското правителство намирисало каква е работата, то затворило няколко души търновчене и повелело на шпионите си да търсат Ивана. П. Хитов, МП, 35-36. На сутрента аз написах друга разправа, .. Но противниците ни бяха намирисали и втората тая разправа, която бяха написал. Св. Миларов, СЦТ, 193. намирисвам се, намириша се страд.

НАМИРИСВАМ СЕ, -аш се, несв/, на-мирйша се, -еш се, мин. св. намирйсах се, св., непрех. Разг. Мириша нещо много, до насита. Сватите се готвеха да идат на Ра-шидовия чифлик на Геран да се повеселят както миналата година, за да се наядат с риба, череши, майски мед и да се намири-шат с гюлова роена миризма. Ц. Гинчев, ГК, 365.

НАМИРЙСВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намирисвам¹ и от намирисва ми.

НАМЙРИСВАНЕ² ср. Отгл. същ. от намирисвам² и от намирисвам се.

НАМИРЙСВАНЕ³ ср. Разг. Отгл. същ. от намирисвам се.

НАМИРЙСУВАМ, -аш, "есе. (остар. и диал.); намириша, -еш, мин. св. намирйсах, св., непрех. и прех. Намирисвам². Мачката преко три куки [къщи] я намирисуат рибата. СбНУ IV, 225.

НАМИРЙША. Вж. намирисвам² и намирисувам.

НАМИРЙША СЕ. Вж. намирисвам се.