се да му каже нещо, но тя не можа да се реши, заприказва напосоки, колкото да се намира на дума. К. Петканов, X, 62. — Защо ли ме разпитваше? Да се намира на приказка. К. Момчилов, ЗК, 69. <Колкото> да се намирам на работа. Разг. За да си запълня времето, да не скучая, без да е особено наложително. — Мели брашно, продава го и пак мели, само да се намира на работа. И. Йовков, А, 41. — А-а, аз като видя още клиента и познавам ще купува или няма да купува! — И за мен какво решихте? — попитах с любопитство. — Гледате ей така, колкото да се намирате на работа! — призна ми откровено той. ВН, 1960, бр. 2оЗЗ,
4. Къде се намираш. Разг. Неодобр. Дръж се прилично, както подобава, както е редно.
— Ти да си събираш езичето, .., къде се намираш ти, аз за тия думи в миша дупка ще те натикам. Г. Караславов, ОХ II, 528.
— Тишина! -— извика председателят към публиката... — Къде се намирате? Тука съд ли е или е панаир? Д. Ангелов, ЖС, 296. Намирам се в глуха линия. Книж. Отстранен съм, изолиран съм и не ми се дава възможност да се проявя, да напредна служебно или обществено. Намирам се в обятията на Морфея. Книж. Спя дълбоко и спокойно. Йамирам се / намеря се в чудо. Разг. 1. Сил-но се изненадвам от нещо, смайвам се, слис-вам се и не зная как да постъпя, как да се справя с нещо. — Пази боже, някой да излезе от кабинета — като наскачат едни заслужили, достойни, способни, ще се намериш в чудо, кого да избереш — кой от кой по-добър. Ст. Л. Костов, Г, 41. 2. Изпадам в крайно затруднено положение. Кръчмарят ми обади сурово, че няма място; нямаше място за мене и в другите кръчми-ханища, дето питах. Намерих се в чудо. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Намирам се / намеря се <като> в небрано лозе. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Кольо Моряка млъкна, но ние всички гракнахме и полицаят се намери в небрано лозе. — Брей, вие синца сте на един акъл! — позасмя се той. К. Митев, ПБ, 398. Намирам се / намеря се като куче на воденица. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно). Намирам се / намеря се между два огъня. Разг.
1. Само в несв. Положението ми е крайно тежко, застрашен съм от опасности или неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси и изисквания. Вкъщи той се намира между два огъня — жена си и майка си. 2. Изпадам, попадам в крайно тежко положение, застрашен от опасности или неприятности от две страни. Отпреде му се зададоха двама въстаници от далегледната стража, и той се намери между два огъня. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 131. Намирам се / намеря се между живота и смъртта. Книж. За тежко болен човек — положението ми е много тежко, не се знае дали ще оздравея, дали ще оживея. Намирам се / намеря се на кръстопът. Книж. Двоумя се, не мога да реша какво да предприема или да избера. Намирам се / намеря се натясно. Разг. 1. Само в несв. Положението ми е трудно, тежко и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. Но в тая вечност Хайне си помага с шегата, която приживе тъй му е помагала — когато той се е намирал натясно. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. 2. Изпадам в тежко, трудно положение и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. С особена наслада разправяше той как хората на властта, намерили се натясно, го молели за пощада, обещавали му „златни планини“ — „само да не стреля“. Ем. Манов, ПЯ, 52. Лисицата подмами петела в гората. Тъкмо се канеше да го разкъса, вълкът пристигна. Викна: — Пусни го веднага! Лисицата се намери натясно и пусна петела. Ив. Планински, БС, 86. Намирам се / намеря се на улицата. Разг. 1. Само в несв. В тежко, бедствено положение съм, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. — Аз не искам да я обиждам, — извини се Иванова първа, уплашена от мисълта да се намери на улицата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 82. Намирам се под (на) ръка някому. Разг. На разположение съм, мога всеки момент да бъда в помощ или да бъда използуван. Не се намираш в (на) бащината си воденица. Диал. Казва се на човек, който много вика, говори високо. Не съм се намерил на пътя (улицата). Разг. Имам право на уважение, не ще позволя да се отнасят зле с мене.
НАМИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намирам и от намирам се. Търсенето на думи е труд, .. Лесното намиране на думите облекчава труда на мисълта. И. Петров, ОЗап., 5. За намиране на работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241. Позволихме си тия извлечения из Българската история на господин Иречека, по повод намирането на гроба на патриарха Ев-тимия. Йв. Вазов, J1B, 53. За намиране лицата на фигури, дължини на криви линии, обеми на тела и други той [Архимед] използува метода на изчерпването. Матем., 1967, кн. 2, 2.
НАМИРВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); HaMèpH, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намервам, намярвам. Трицветен пряпорец отнякъде намирват, / па се на Александровский площад / и те изсипват. К. Христов, ЧБ, 200. намирвам се, намеря се страд и възвр. Само от противоречието на мненията се изработва истината, се
