Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/302“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 16:32, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


НАЛЮТЯВАМ2, -аш, несв.\ налютя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане люто; подлютявам. // Ставам причина обикн. част на тялото да има вкус или усещане за лютене, лютиви на. Налютих си ръцете. А Лукът ми налюти очите и сълзят.

2. Диал. Ядосвам, разгневявам някого; раз-лютявам. — Виж, даскалице, тия наши добри, кротки хора, дето тъй те обичаха, как ги налюти с твоя грях. Ив. Вазов, Съч. XXI, 133. — Арапине, наши господине, / по друм идет страшен йе делия / и страшно ми коня налютило, / от нози му огон искри летат. Нар. пес., СбНУ VII, 96.

НАЛЮТЯВАМ СЕ несв.\ налютя се св., не-прех. 1. Ставам лют, подл ютен; подлютявам се. Имало е люта чушка и яденето се налюти. II За част от тялото — чувствам лютене поради досег, с нещо люто. Очите ми се на-лютиха, докато рязах лук. А Езикът ми се налюти от яденето.

2. Диал. Обхваща ме яд, гняв; разлютявам се. Знаеха го като обичлив човек, който отсред пътя се връщаше да помогне някому да пренесе товара си. Ала намръщеше ли се, налютеше лисе за нещо, и конете му дори клюмваха уши. П. Япов, ГД, 95. —- Пускам те върви да се видиш с жената и децата... Затова те взех, а ти беше готов да се налютиш. Д. Спространов, ОП, 298. Се налюти малечек Огненче, / си изваде сабя дипленица, / я пресече софра позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 121. • Нар.- поет. Люто сеналютявам. Юнак са люто налюти / и жално му са нажали; / Въсьодна конча хра-няно, /.. / Отиде е гора зелена. Нар. пес., СбНУ VII, 41. Се налюти люто моме, / люто колнит, солдзи ронит: / „Да би дал Бог колко кискиг / колко киски на венецот, / толко града да обшеташ.“ Нар. пес., СбБрМ, 377.

— Друга (диал.) форма: налутйиам.

НАЛЮТЯВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от налютявам1 и от налютява ми.

НАЛЮТЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от налютявам2 и от налютявам се.

НАЛЮШКАМ. Вж. налюшквам.

НАЛЮШКВАМ, -аш, несв.\ налюшкам, -аш, св., прех. Рядко. Налюлявам. Внучката ти иска да я налюшкаш на люлките в парка.

НАЛЮШКВАМ СЕ1 несв.\ налюшкам се

св., непрех. Люшкам се много, до насита; налюлявам се.

НАЛЮШКВАМ СЕ2, -аш се, несв.\ налюшкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Напивам се; налоквам се, налочвам се, на-люсквам се, накърквам се, нафирквам се, нацоквам се. Започнах да пия. Налюшках се юнашки. А. Мандаджиев, БЦР, 75.

НАЛЮШКВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от налюшквам се2; напиване, налоква-не, налочване, налюскване, накъркване, на-фиркване, нацокване.

НАЛЮЩВАМ, -аш, несв.; налющя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Олющвам определено, голямо количество от нещо или всичко; набелвам. Налющихме слънчогледа. налющвам се, налющя се страд.

— Друга (диал.)форма: налущвам.

НАЛЮЩВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от налющвам и от налющвам се.

— Друга (диал.) форма: н а л ^ щ в а н е.

НАЛЮЩЯ. Вж. налющвам.

НАЛЯВО нареч. 1. По посока към лявата страна на някого или на нещо; вляво. Противоп. надясно. Обръщам се наляво всичките редове зад мене се кискат и сочат нещо от дясната ми страна. Ал. Константинов, БГ, 10. Връзката му се беше из-метнала наляво, яката зееше разкопчана, той имаше вид на измъчен и незаслужено обиден човек. А. Гуляшки, Л, 414-415. Надписът Да се отвори след двадесет години" беше направен ръчно, с малко полегнали наляво §укви, характерни за почерка на стария. Й. Попов, БНО, 101. Лодкарят премества с език лулата си отдясно наляво и бутва лодката съвсем до брега. М. Грубеш-лиева, ПП, 46.

2. На място, което се намира от лявата страна на някого или на нещо; вляво, отляво. Противоп. надясно. Наляво от вратата, над малкото прозорче, що гледа към отвода, е коностасът, пред който вечер на лягане и заран всички се кръстим. Т. Влайков, Пр. I, 10. Инженерът оглеждаше внимателно двора. Задната му част беше преградена с нисък зид. Наляво се виждаше малка къща, наскоро строена. Г. Караславов, СИ, 246-247. — Чакай пошепна Васил на десе-тника... Ние отиваме към вратата, а стражницата е тука, наляво. Ст. Дичев, ЗСI, 173.

3. Прен. С убеждения, присъщи на леви политически течения; вляво. Противоп. надясно. Почти цялата интелигенция в града тогава бе наляво, без да членува непременно в партии. К. Константинов, ППГ, 32. Тия офицери бяха извлекли поука от събитията, ориентираха се по-наляво, приеха предложения .. контакт. П. Илиев, ЛВ, 52. Ориентирано наляво правителство.

о Накриво-наляво. Остар. Криво-ляво, как да е. С вета голяма въртелка (чалма) на главата,.., препасан накриво-наляво с три разноцветни опаса един връх други: .. туй ти е то, горе-долу, прочутия Ибраим паша. Ил. Блъсков, СК, 11. Наляво и надясно; наляво-надясио. 1. По всички посоки; навсякъде. — Аз нали ти казах, така се страхувам! проплака гъркинята, като мяташе бързи погледи наляво и надясно. Ст. Дичев, ЗС I, 577. Зяпам наляво-надясно и