Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/267“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:31, 4 юни 2014
мин. св. -йх, св., прех. Окосявам известно или голямо количество от нещо. Отивам да накося малко сено за кобилките. К. Петка-нов, ЗлЗ, 97. — Ще накося един нарън меко сено от ливадата — ще ти постеля. А. Ка-алийчев, ПГ, 37. Бабата накарала бащата а накоси една кола априлско сено с още работливи сокове. Той послушал, накосил сено. Д. Вълев, Ж, 20. Тоя го сенник сградиха бойците на цар Ахила, / борови греди сякоха и го отгоре покриха / със сребровласа тръстика, що накосиха в лъката. А. Раз-цветников, Избр. пр III, 66. накосявам се, накося се страд. накосявам си, накося си възвр.
НАКОСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от накосявам.
НАКРАДА. Вж. накрадвам и на-краждам^
НАКРАДВАМ, -аш, несв.\ накрада, -èrn, мин. св. накрйдох, прич. мин. св. оеят. накрал, св., прех. Открадвам много, доста неща или голямо количество от нещо. Селяните са накрали от стопанството земеделски сечива и тонове жито и царевица. Ни-колчо .. презирал сиромасите и честните работници .., на които бащите не са накра-ле достатъчно за тяхното наслаждение. Л. Каравелов, Съч. VII, 62-63. накрадвам се, накрада се страд. накрадвам си, накрада си възвр.
НАКРАДВАМ СЕ несв.\ накрада се св., не-прех. Крада много, до насита. — Вреждат се либералските кучета! — Вратът му [на Лоев] почервеня, ноздрите му се разшириха и мустаците му се приповдигнаха леко. — Накрадоха се, набесуваха се. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 105.
НАКРАЖДАМ, -аш, несв.(диал.); накрада, -èm, мин. св. накрйдох, прич. мин. св. деят. накрйл, св., прех. и непрех. Накрадвам. накраждам се, накрада се страд. нак-раждам си, накрада си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКРАЙ предл. и нареч. I. Предл.
1. Означава близост до границите, края на предмет или място; на края, в края. Златан яхна белия си жребец и мина гордо през улиците. Накрай града, откъм шосето, го посрещна нощта. К. Петканов, БД, 5. Милият Гриша! Той седеше винаги накрай трапезата, в сянка, до самата врата. А. Каралий-чев, С, 251. Накрай нашето село има гора — чифлишка гора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157.
2. Остар. Означава осъществяване на нещо в края на някаква проява, действие. Въодушевен от едно такова небивало дотогава събрание, накрай службата държах реч. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 575.
II. Нареч. Остар., сега просто нар. Накрая. В нашето преградие накрай издига ся един красен хлъм. АНГ I, 137. Скоро настъпи и зимата със снежните си виелици, лудя,
трупа преспи и накрай си отиде. П. Бобев, ГЕ, 29. И пак той [Друмев] накрай, преди да се реши да напусне дружеството,., заклеймява открито тия мними дарители заради коварното проваляне на един благороден почин. М. Арнаудов, БКД, 142. — Става, щото става — рекла Лиса злобна, — ала аз тука грозде ще си зобна! Па събрала вежди,., мислила, кроила и накрай решила — скрила се в тревата. А. Разцветников, ОНН, 9-10. — Шушука се из града, че българите сега като си направиха своя черква,., щяли да се отделят съвсем от гърците.. — Предсказвам ви го .., каза накрай Величко, то ще бъде, кога да е. Ил. Блъсков, ДБ, 99-100. А и знаете ли в такива случаи за извинение какво казват накрай мнозина? Лат., 1885, кн. 9, 19. Другите народи, които населяват Турция са евреите .. Накрай има и немци, руси и по градищата доста европейци, от западните. С. Бобчев, ПОС (превод), 52-53.
о Излизам / изляза накрай. Остар. Постигам нещо, някакъв положителен резултат. Като чловек в най-голяма мяра добросъвестен, той изкарваше накрай всяка работа, за която ся заловяше. И. Груев, СП (превод), 18. Германците си избрали друг император, а папа изново вторий път го проклял. Сега Хенрих видял, че в това може ся излезе накрай само с оръжие. И. Груев, КВИ (превод), 79. Накрай света. Разг. Много далече, безкрайно далече. Тез птичета идват от презморски стрцни,иот островите, що са накрай света. И. Йовков, В АХ, 12. Ще кажеш, за тия пусти пари накрай света отива човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 158. Хер Албрехт.. каза нещо патетично, което трябваше да значи, че е готов да върви с войводата накрай света. Л. Стоянов, Б, 153.
НАКРАЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Неголям, обикн. островърх предмет, приспособление, което се закрепва към края на друг предмет като негова част с раз-лично предназначение; наконечник. Завин-пгих накрайника на маркуча в разклонителя, който се подаваше от стената. А. Радева, С (превод), 7. По магазините се продават специални кабелни накрайници, в които са поставени съпротивления. НТМ, 1961, кн. 5, 29. Като докосвате с накрайника на електрописалката металическото изделие,.., вие включвате намотката на бобината. НТМ, 1966, кн. 214, 61.
НАКРАЙНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до накрайник. На фиг. 387 е показан пневматичен инструмент с удар но действие.. Той се състои от цилиндъра, в който се движи буталото, което нанася удари върху накрайника на работния инструмент, закрепен в накрай-никовата втулка. Д. Христов, СПМ, 437.
НАКРАСЯ. Вж. накрасявам.