Page:RBE Tom10.djvu/173

рие, високомерност, горделивост, надутост. Някакво самодоволство и суета, и надменност се четяха в тая физиономия, преди малко унищожена от страдание и срам. Ив. Вазов, Съч. X, 32. — Кой е девер ти? — Нима не знаеш? — в гласа на Ирина прозвуча известна надменност. — Вашият човек Павел Морев. Д. Димов, Т, 656. Аякс е обезумей от боговете, но това наказание той го заслужава заради своята гордост и надменност. БР, 193 и кн. 4-5, 144. Гневът, надменността и гордостта му [на холерика] много пъти излизат из пределите на умереността. Ч, 1871, кн. 19, 595.

НАДМЕРВАМ¹, -аш, несв.\ надмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Като меря, определям, давам нещо в повече от даден размер; надмерям¹. надмервам се, надмеря се страд.

НАДМЕРВАМ², -аш, несв/, надмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. При стрелба с огнестрелно или друго оръжие — меря², у цел вам по-точно от някои друг, надминавам някого при мерене²; надмерям². Ако те надмеря, ще ми дадеш да покарам малко колелото ти. надмервам се, надмеря се страд.

НАДМЕРВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Състезавам се, надпреварвам се с някого по точна стрелба; надмерям се. Това [джилитът] е всеизвестната и много обичана от децата стрелба с лък.. С така направените лъкове децата се надхвърлят на дължина, на височина или се надмерват в определена цел. СбНУ ХЫХ, 750.

Н А ДМЁРВ АНЕ¹, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надмервам¹ и от надмервам се; надмеряне¹.

НАДМЁРВАНЕ², мн. -ия, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от надмервам² и от надмервам се; надмеряне².

НАДМЕРЯ¹. Вж. надмервам¹ и надмерям¹.

НАДМЕРЯ² Вж. надмервам² и надмерям².

НАДМЕРЯМ¹, -яш, несв. (рядко); надмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надмервам¹. надмерям се, надмеря се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник.;., 1941.

НАДМЕРЯМ², -яш, несв. (рядко); надмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надмервам². надмерям се, надмеря се страд.

НАДМЕРЯМ СЕ несв., непрех. Надмервам се.

НАДМЕРЯНЕ¹ , мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от надмерям¹ и от надмерям се; надмерване¹.

НАДМЕРЯНЕ², мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от надмерям² и от надмерям се; надмерване². Тии упражнения са били повеч .. военни хитрости., надхвърляне и надмеряне.., надскачане с коние и пешкъм. Г. С. Раковски, П I, 97-98.

НАДМЕТНА¹. Вж. надмятам¹ и над-метнувам.

НАДМЕТНА². Вж. надмятам².

НАДМЕТНУВАМ, -аш, несв. (диал.); надметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надметнат, св., прех. Диал. Надмятам¹, надхвърлям, надметнувам се, надметна се страд.

НАДМЕТНУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надмятам се, надхвърлям се.

— От Н, Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДМЕТНУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надметнувам и от надметнувам се; надмятане¹, надхвърляне.

НАДМИНА. Вж. надминавам, над-минвам и надминувам.

НАДМИНАВАМ, -аш, несв/, надмина, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмй-нат, св., прех. 1. При движение — настигам някого и минавам по-напред от него, като го оставям след себе си; задминавам, изпреварвам. Хукнаха най-напред към Демировата кръчма.. Рангел почти гол, с една мокра риза,.., надмина скоро другаря си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 230. — Ти като че не бързаш днес, вуйчо докторе, — каза момичето. — Настигнах те и те надминах. А. Каменова, ХГ, 8. Измежду конете за най-способен може да се земе онзи ат, който в препускание-то е надминал всички. Лет., 1876, 50. Де да йе Стоян да доде, / .. / кушия да направим, / коне да надпрепускаме, / ако ма Стоян надмине, /халал ти струвам харемо. Нар. пес., СбНУ XXVI, 41.

2. Прен. Настигам и постигам повече от някого, нещо в развитието си; задминавам, изпреварвам. Дават хората — не мога да се оплача. Лоши са инак, ама гладен ли си, ще ти дадат залък.. Речеш ли да забогатееш, да ги надминеш, ще те препъват, ще ти пречат и няма да ти позволят. Чудомир, Избр. пр, 165. Но в течение на последните 30 години на XIX в. САЩ и Германия развили толкова много своята индустрия,.., че достигнали и надминали английската. Ист. X кл, 132. Един от Сократовите ученици Антистен, като желаял да надмине учителя си в равнодушието към външните работи, явил са веднъж пред него в раздрана дреха. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 196.

3. Ставам или съм по-голям по размер (височина, дължина и др.), количество, степен; надхвърлям, надраствам, превишавам. Гошо бе с три години по-малък от мене, а от дете се източи строен и хубав и надмина всички по ръст. А. Михайлов, Д1И, 39. Всеки ден депутации с копия от резолюциите летяха към чуждите агентства в Пловдив. Успехът надминава границите. Ив. Вазов,