Page:RBE Tom10.djvu/45

2. Бухам² с бухалка нещо, колкото е необходимо. Бели Генка бяло платно, /.. / Два пъти го набелила, /.., / три пъти го набухала. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 163. Станка седи / накрай бели Дунав, / та си бели / платно копринено, /.. / Набуха го / със златна бухалка. Нар. пес., СбВСт, 649.

3. Бия, набивам някого; натупвам, набъхт-вам, напердашвам. Но баща ти — знаеш ти какъв опачен чиляк е баща ти, .., той мя изпъди навън и насмалко да мя набуха. М. Балабанов, С (побълг.), 48. набухвам се, на-бухам се страд.

НАБУХВАМ СЕ несв.', набухам се св., не-прех. Разг. Неодобр. Влизам, попадам някъде обикн. случайно, непредвидено; набутвам се, навирам се, напъхвам се.

НАБУХВАМ², -аш, несв.; набухна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бухвам³ (в 1 знач.); издувам се, набъбвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБУХВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от набухвам¹ и от набухвам се.

НАБУХВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от набухвам²; издуване, набъбване.

НАБУХВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Готв. Препарат за бухване на тесто; разбухвател. Готовите кексове са меки и пухкави от на-бухвателите, които им слагат.

НАБУХЛЯ. Вж. набухлям. НАБУХЛЯМ, -яш, несв.', набухля, -иш, мин. св. -их, св., прех, О стар. и диал. Неодобр. Нахлупвам, нахлузвам нещо, обикн. шапка. Нарамчил празна торба,.., набухлил черен калугерски калпак,.., следва си пътя. Ил. Блъсков, ЗК, 133. набухлям се, набухля се страд.

НАБУХЛЯМ СЕ несв.\ набухля се св., непрех. Остар. и диал. Неодобр. Навличам се, нахлузвам нещо, обикн. шапка така, че почти да не се вижда лицето ми. Още момче, гледаш го,.., смаймунило се с по-новата мода парцалетини, набухлило се, наконтило се. Китка V, 1886, кн. 14,4.

НАБУХЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Ирон. Отгл. същ. от набухлям и от набухлям се; нахлупване, нахлузване.

НАБУХНА. Вж. набухвам² и набухну вам.

НАБУХНУВ АМ, -аш, несв.; набухна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бухвам³; издувам се, набъбвам, набухвам².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБУХНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набухнувам; набухване².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБУЧА¹. Вж. набучвам¹.

НАБУЧА². Вж. набучвам².

НАБУЧВАМ, -аш, несв/, набуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Буча, забивам² нещо остро или твърдо обикн. в нещо по-меко; забучвам, забождам, набождам. Вземеше една по една вейките, потапяше ги във водата и,.., бучеше ги в пясъка.. Като набучи вейките, усмихна се доволен и седна между тях на пясъка. К. Петканов, ОБ, 130. Еленка пак вдяваше конци в иглите и ги набуч-ваше в игленика. Г. Белев, ПЕМ, 56. Зад кацата, в тъмното, дето не проникваше никаква светлина, баба беше набучила в пръстта десетина стръка праз лук. К. Калчев, ПИЖ, 93. // Вкарвам в нещо остри или твърди неща, които обикн. стърчат; набождам. Рошави дечурлига сипваха вода върпу купчинки пепел и после ги набучваха с кокоши пера. Г. Караславов, Избр. съч. I, 212. Набучвам скилидки чесън в агнешко.

2. Набождам, нанизвам нещо или някого на островърх предмет; забучвам, забивам², набивам³. Начело, редом с юзбашията, яздеше млад сейменин, набучил главата на Чакър войвода връз ятагана си. А. Христо-форов, А, 353. — Та той се заканва да ми набучва главата на плетището си? Ив. Вазов, Съч. VII, 74. Събрах сухи клонки. Нак-ладох огън, набучих крехтината на един шиш и го завъртях над въглените. А. Кара-лийчев, В, 8. — Аз пък съм ходил във Видин — отвърна троснато и гордо Папура, глътна ракията, набучи едно доматче, лапна го внимателно и напълни пак чашката си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 76. Пенчо, Пенчо, бре!.. Не виждаш ли, че ще те стъпче.. Да видим, где се намираш? Я само рогата му виж... На вола, на вола бре! Ами ако те набучи? Ст. Чилингиров, ПЖ, 22. набучвам се, набуча се страд. и взаим. И като пристигнах, давам нареждане да се издялат шишове и всеки вол^да се набучи на шиш и да почне печенето. И. Радичков, СР, 135.

НАБУЧВАМ СЕ несв.', набуча се св., непрех. Наранявам се на нещо остро; набождам се. Не, оттук да се избяга, не бе възмо-жно. Горе, по ръба на стената, доколкото можеше да се види, стърчаха големи остри гвоздеи. Дори нещастникът да успее някак си да се изкатери дотам, той целият ще се набучи на тия ръждясали шила. Ст. Дичев, Р, 62. набучвам си, набуча си възвр. от набучвам във 2 знач.

НАБУЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от набучвам¹ и от набучвам се; забучване, забиване².

НАБУШУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Бушувам много, до насита. И щедро дядо поп на ум / проклетника отпсува, / и с клетвен, и с молитвен шум / добре се набу-шува. Т. Харманджиев, П, 68. За около три часа вятърът се набушува и утихна.

НАБЪБВАМ, -аш, несв.', набъбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Увеличавам обема си при поемане на влага. Влажността на почвата зависи не само от валежите, но и