Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/220“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
АВЕНЮ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54.
+
{{+}}
 +
АВЕНЮ`, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54.
  
 
— Фр. avenue.
 
— Фр. avenue.
 
+
----
АВЕР <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46.
+
АВЕ`Р <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46.
  
 
— От араб. през тур. havari 'привърженик'.
 
— От араб. през тур. havari 'привърженик'.
 
+
----
АВЕРИН, <i>мн.</i> авери, <i>м. Простонар.</i> Авер.
+
АВЕ`РИН, <i>мн.</i> аве`ри, <i>м. Простонар.</i> Авер.
 
+
----
АВЕРС <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др.
+
АВЕ`РС <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др.
  
 
— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.
 
— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.
 
+
----
АВЕРСИЯ <i>ж. JIumep.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
+
АВЕ`РСИЯ <i>ж. Литер.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
  
 
— От лат. aversio 'отклоняване'.
 
— От лат. aversio 'отклоняване'.
 +
----
 +
АВЕ`РСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски.
 +
----
 +
АВЕ`РСКИ. <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски.
 +
----
 +
АВИА`ТИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика.
  
АВЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски.
+
2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2.
 
+
----
АВЕРСКИ. <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски.
+
АВИА`ТИКА <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
 
 
АВИАТИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика.
 
 
 
2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2.
 
 
 
АВИАТИКА <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
 
  
 
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
 
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
 
+
----
АВИАТОР <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП 1,31.
+
АВИА`ТОР <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП I, 31.
  
 
— От фр. aviateur.
 
— От фр. aviateur.
 
+
----
АВИАТОРКА <i>ж.</i> Жена авиатор.
+
АВИА`ТОРКА <i>ж.</i> Жена авиатор.
 
+
----
АВИАТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i>
+
АВИА`ТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i>
 
+
----
АВИАТОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор.
+
АВИА`ТОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор.
 
+
----
авеню
+
АВИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i>
 
 
АВИАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i>
 
  
 
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i>
 
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i>
  
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри. II</i> Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i>
+
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри.</i> // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i>
 
+
----
АВИАЦИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С.,</i> 1952, кн. 12, 184.
+
АВИА`ЦИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“.</i> С., 1952, кн. 12, 184.
  
 
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 100.
 
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 100.
  
3. Въздушни войски. <i>Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип.</i> ОФ, 1950, бр.1824, <i>3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.</i>
+
3. Въздушни войски. <i>Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип.</i> ОФ, 1950, бр.1824, 3. <i>Изтребителна авиация. Бомбардировъчна авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.</i>
  
 
— От фр. aviation.
 
— От фр. aviation.
 
+
----
 
АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i>
 
АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i>
 
+
----
 
АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i>
 
АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i>
 
+
----
АВИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се <i>страд.</i>
+
АВИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, <b>авизирам се</b> <i>страд.</i>
  
 
— От фр. aviser.
 
— От фр. aviser.
 
+
----
 
АВИЗИ`РАНЕ <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се.
 
АВИЗИ`РАНЕ <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се.
 
+
----
 
АВИ`ЗО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
 
АВИ`ЗО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
 
авизо<sup>1</sup>
 
 

Версия от 14:21, 26 ноември 2012

Страницата е проверена


АВЕНЮ`, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.

— Фр. avenue.


АВЕ`Р м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.

— От араб. през тур. havari 'привърженик'.


АВЕ`РИН, мн. аве`ри, м. Простонар. Авер.


АВЕ`РС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.

— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.


АВЕ`РСИЯ ж. Литер. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.

— От лат. aversio 'отклоняване'.


АВЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.


АВЕ`РСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.


АВИА`ТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.

2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.


АВИА`ТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.

— От нем. Aviatik през рус. авиатика.


АВИА`ТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП I, 31.

— От фр. aviateur.


АВИА`ТОРКА ж. Жена авиатор.


АВИА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.


АВИА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.


АВИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.

2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.

3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.


АВИА`ЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн. 12, 184.

2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.

3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъчна авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.

— От фр. aviation.


АВИ`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.


АВИ`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.


АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.

— От фр. aviser.


АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.


АВИ`ЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или