Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/12“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Смяна на статута (дали е малка промяна?)) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | {{+}}гичен речник, т. I (А-3), София, | + | {{+}}гичен речник, т. I (А-3), София, 1971 г.; К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Фразеологичен речник на българския език, т. I-II, БАН, София, 1974-1975 г.; Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова, Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, БАН, София, 1974 г. и други речници. Използва се още опитът на лексикографията на другите страни. |
Работата по този речник бе предхождана от дълъг подготвителен период, в началото на който ръководител бе чл.-кор. Цв. Тодоров, след неговата смърт — ст. н. с. Ст. Илчев, а от 1968 г. — ст. н. с. I ст. Кр. Чолакова. Съществуващата в Института картотека с лексикален материал от съвременния книжовен български език бе допълнена с нови материали и бяха създадени още три нови лексикални картотеки — картотека с материали от книжнината от XIX в., картотека с материали от народното творчество и терминологична картотека. Бяха изработени от редакторите и съставителите на т. I на РБЕ голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. За да има единство и системност в работата върху речника, бе публикуван трудът „Ръководство за съставяне на Речник на българския език“, БАН, С, 1966, изработен от ст. н. сътрудници 3. Генадиева, К. Ничева, С. Спасова и Кр. Чолакова. В него са обхванати въпроси от общ характер, отнасящи се до обема и структурата на Речника на българския език, подбора на лексиката и фразеологията, тълкуването на значенията и документирането им със съответни цитати от литературата, квалификацията на думите откъм стилистичната им принадлежност и произход, а също така и конкретни въпроси около разработката на отделните части на речта с оглед на характерните за тях семантико-граматични качества. В края на труда са включени и някои от пробните статии, за да се илюстрира приложението на отделните теоретични приложения, свързани с лексикографската обработка на лексикалните единици. | Работата по този речник бе предхождана от дълъг подготвителен период, в началото на който ръководител бе чл.-кор. Цв. Тодоров, след неговата смърт — ст. н. с. Ст. Илчев, а от 1968 г. — ст. н. с. I ст. Кр. Чолакова. Съществуващата в Института картотека с лексикален материал от съвременния книжовен български език бе допълнена с нови материали и бяха създадени още три нови лексикални картотеки — картотека с материали от книжнината от XIX в., картотека с материали от народното творчество и терминологична картотека. Бяха изработени от редакторите и съставителите на т. I на РБЕ голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. За да има единство и системност в работата върху речника, бе публикуван трудът „Ръководство за съставяне на Речник на българския език“, БАН, С, 1966, изработен от ст. н. сътрудници 3. Генадиева, К. Ничева, С. Спасова и Кр. Чолакова. В него са обхванати въпроси от общ характер, отнасящи се до обема и структурата на Речника на българския език, подбора на лексиката и фразеологията, тълкуването на значенията и документирането им със съответни цитати от литературата, квалификацията на думите откъм стилистичната им принадлежност и произход, а също така и конкретни въпроси около разработката на отделните части на речта с оглед на характерните за тях семантико-граматични качества. В края на труда са включени и някои от пробните статии, за да се илюстрира приложението на отделните теоретични приложения, свързани с лексикографската обработка на лексикалните единици. | ||
Версия от 05:57, 26 ноември 2012
гичен речник, т. I (А-3), София, 1971 г.; К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Фразеологичен речник на българския език, т. I-II, БАН, София, 1974-1975 г.; Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова, Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, БАН, София, 1974 г. и други речници. Използва се още опитът на лексикографията на другите страни.
Работата по този речник бе предхождана от дълъг подготвителен период, в началото на който ръководител бе чл.-кор. Цв. Тодоров, след неговата смърт — ст. н. с. Ст. Илчев, а от 1968 г. — ст. н. с. I ст. Кр. Чолакова. Съществуващата в Института картотека с лексикален материал от съвременния книжовен български език бе допълнена с нови материали и бяха създадени още три нови лексикални картотеки — картотека с материали от книжнината от XIX в., картотека с материали от народното творчество и терминологична картотека. Бяха изработени от редакторите и съставителите на т. I на РБЕ голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. За да има единство и системност в работата върху речника, бе публикуван трудът „Ръководство за съставяне на Речник на българския език“, БАН, С, 1966, изработен от ст. н. сътрудници 3. Генадиева, К. Ничева, С. Спасова и Кр. Чолакова. В него са обхванати въпроси от общ характер, отнасящи се до обема и структурата на Речника на българския език, подбора на лексиката и фразеологията, тълкуването на значенията и документирането им със съответни цитати от литературата, квалификацията на думите откъм стилистичната им принадлежност и произход, а също така и конкретни въпроси около разработката на отделните части на речта с оглед на характерните за тях семантико-граматични качества. В края на труда са включени и някои от пробните статии, за да се илюстрира приложението на отделните теоретични приложения, свързани с лексикографската обработка на лексикалните единици.
Първият том на Речника на българския език обхваща думите от б. А и Б и включва 9570 речникови статии. Статиите са съставени от научните сътрудници на Секцията, както следва: С. Бояджиев (а1 — агитаторство, б — басвам); М. Димитрова (агитационен — азотов, батърдисам — безсвяст); А. Иванова (азур — александрит, безсвястно — безцен); М. Коспартова (басейн — батометър, бъркам — бях); к. ф. н. В. Кювлиева-Мишайкова (астеник — аянство, босил — брадварство); Цв. Македонска (алемани — амигдалов, билярин — бог); Ек. Михайлова (амид — антагонистически, богалин — боище); ст. н. с. к. ф. н. Р. Мутафчиев (антарктичен — арабин, брадве — буквам); к. ф. н. Ем. Пернишка (безценен — билярдов, борапарат — босеничък, бъда); Д. Попов (бой — бораксов); А. Спасова (арабис — асирийски, букване — бъркало); Л. Стоичкова (асиряни — астатично). Статиите на съюза ако и глагола бия са съставени от ст. н. с. I ст. к. ф. н. К. Ничева.
Съставените статии за т. I са окончателно обработени при първото издание при три етапа на редактиране. При първия етап статиите са прегле
