Page:RBE Tom9.djvu/661

МОРАВО- 661 МОРАЛ

то беше облечено в моравко палтенце. Д Моравко калпаче.

МОРАВО-. Първа съсгавна част на сложни прилагателни със значение: който е с морав нюанс, оттенък, напр.: моравосин, моравочер-вен, моравооранжев и др.

МОРАВООРАНЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е оранжев с морав оттенък. Залезът беше застлан с надиплени моравоо-ранжеви облачета. X. Русев, ПС, 73.

МОРАВОСЙВКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е морав със сивкав оттенък. Снася [коприварчето] 4-6 нечисто бели с охрист или сивкав оттенък яйца, с бледи мораво-сивкави петна. Ц. Пашев и др., ФБ, 200.

МОРАВОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е син с морав оттенък. Настрани мага-зинерът на кооперацията мокреше с кърпа моравосинята подутина край окото си. В. Андреев, ПР, 134-135. Небето беше кървавочервено — на вятър. Тежки моравосини облаци удавиха светлината на запад. С. Чернишев, ВМ, 162. Гледах далечните моравосини гори, залеза,.. Един такъв тих и безметежен свят, сякаш в него никога нищо не се е случвало. Н. Стефанова, РП, 73.

МОРАВОСЙНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е синкав с морав оттенък. Щом погледна гърлото [на детето], доктор Стефанова прехапа устни. Петната... Вече бяха започнали да избиват зловещите мораво-синкави петна. Тя извади от чантата си спринцовката и счупи ампулата със зъби. Сг. Поптонев, НСС, 144. Привечер често си почивах отпуснат, седнал на едно просто, ниско трикрако столче и отвисоко наблюдавах как величествено и тържествено бавно се скриваше слънцето зад далечните моравосин-кави планини. П. Михайлов, ПЗ, 193.

МОРАВОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен с морав оттенък. Най-сетне той [подполковникът] загуби търпение, лицето му стана моравочервено и устата му изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Както е известно, бебетата се появяват на света моравочервени, сбръчкани като спечени ябълки, несъразмерни, с криви, уродливи крачета. П. Вежинов, БГ, 108. У чаша, до половина напълнена с хладка вода, зима ся от тоя смес [за дезинфекция]толкова, колкото трябува, за да стане водата моравочерве-на. И. Груев, КН 5 (превод), 14.

МОРАВОЧЕРВЕНЙКАВ, -а, -о, мн.

-и, прил. Който е червеникав с морав оттенък. Там, дето имаше лозя, склоновете пламтяха от кармина на ластарите и от моравочервеникавия цвят на дивите круши. Ив. Давидков, КХ, 93. Лицето му беше валчесто, месесто, носът — широк и мора-вочервеникав. А. Гуляшки, ЗР, 120.

МОРАВСКИ¹, -а, -о, мн. -и, прил. Ис-тор. Който се отнася до моравци¹. В 626 г. се създала държавата на Само всред моравските славяни. П_Р, 1952, кн. 5, 84. В Плиска идваха за преговори най-знатни ромеи, моравски и ляховски князе, франки и нормани. И. Вълчев, СКН, 244.

МОРАВСКИ², -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до река Морава и областта по по-ечието й (днес в Югославия). Княз Милан ще а командува северната войска; сърбите ще да са усредочат в моравската долина. НБ, 1876, бр. 17, 68. Гръм ли екне от небето, / буря страшна ли реве / или пука се полето / при моравски брегове? Ив. Вазов, Сьч. 1,56.

МОРАВЦИ¹ мн., ед (рядко) моравец м. Истор. Народ, населяващ раннофеодалното западнославянско моравско княжество (IX и X в.), разположено на територията на историческата област Моравия, днес в пределите на Чехия; моравчани. Само една малка част от западните славяни — моравците и панонците, част от поляците и южните славяни са били покръстени и слушали проповеди на чужд и непонятен език. Пр, 1952, бр. 5, 84. Западните славяни — поляци, чехи, словаци, моравци, полабци и прибалтий-ци, живеели в поречията на реките Висла, Одра, Лаба. Ист. VI кл, 44. Построена през XII век и укрепена от австроунгарската императрица Мария Терезия, крепостта е била едновременно и място, където са били затваряни борците за свобода: чехи, моравци, поляци, италианци и др. ВН, 1959, бр. 2525, 4. И българин с разтворени обятя /моравци, руси, сърби призова — /и дадерадостен на свойте братя/той правдата в божествени слова. К. Христов, ПП II, 64. // Ед. Мъж от основното население на този народ.

МОРАВЦИ² мн., ед. (рядко) моравец, м. Истор. Моравани.

МОРАВЧАНИ мн., ед. (рядко) моравча-нин, м. Остар. Моравци¹. Въдворяването на Методиевите ученици в България е началото на славянското просвещение. Но главни въд-ворители на славянското просвещение в България са моравчанинът Горазд и българинът Климент. Р. Каролев, УБЧИ, 19.

МОРАВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Растението безсмъртниче. — Нали няма да се сърдиш, че на сватбата няма да носиш наниз жълтици? — Стига ми венец от моравче. К. Петканов, СВ, 209. Слиза [Яна] в долчинката и тръгва край чужда градинка. На едно място тя е разградена. Весело моравче показва чудна главица и й се усмихва. К. Петканов, СВ, 46.

МОРАЛ м. и (остар.) морал, -та, ж.

1. Филос. Съвкупност от исторически възникнали и изменящи се правила и норми на поведение, които определят отношенията на хората един към друг и към обществото; нравственост. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснаф-ския морал: да се живее трезво,.., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 31. В