Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/776“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:45, 3 юни 2014
мент се разбира броят на десетите от небето, които са покрити с облаци. П. Дели-радев, В, 90. При усилена умствена дейност температурата на челото се повишава с няколко десети от градуса. К, 1963, бр. 8, 36. Две цяло и една десета. Три цяло и четири десети, десети мн. Мат. Единиците от първия ред след десетичния знак на десетичните числа.
О Десета глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Той отново е завлечен за десетилетия в десета глуха. 24 часа, 1998, бр. 54, 23. Десета дупка на кавала. Разг. Пренебр. Човек, който няма значение; ненужен, излишен човек. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците.. Защото, както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. СП. Йончев, ВН, 1966, бр. 4646, 1. На десетото небе, съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Много добре, много доволен, щастлив (съм, чувствам се, почувствам се). На петата година моят син се научи да чете и аз бях на десетото небе. Н. Каралиева, Н, 14. През девет села (царства, земи) в десето. Разг. Много далече. Впрочем може би тъй ми се струваше, защото бях далеч от мама и от добрата бабичка, която сега сякаш живееше някъде далеч през девет царства в десето. К. Калчев, ПИЖ, 70. Като знаеше кой е баща му и как той оная година го откъсна и препрати през девет земи в десета, за нея бе съвсем естествено, че го е оженил за богата мома. Г. Караславов, ОХ IV, 40.
ДЕСЕТИЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който продължава, който трае десет години или десетки години. Народът, освободен от десетилетния страх от арести, побоища и кланета, заля улици и мегдани в луд възторг. Г. Караславов, Избр. съч. I, 388.
2. Който се отнася до период от десет години; десетгодишен. Десетилетен план.
3. Рядко. Който е на десет години; десетгодишен.
— Други (остар.) форми: десятилдтен и десето-л 6 т е н.
ДЕСЕТИЛЕТИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Период от десет години. В края на първото десетилетие от XX век литературният живот в България бе много оживен. К. Константинов, ППГ, 131. Но от няколко десетилетия насам, откакто влезе народът в борба, животът му бързо се променя. Д. Талев, ПК, 199.
— Други (остар.) форми: дясетилетие и десето-л^тие.
ДЕСЕТИЛЕТКА1 ж. Училище, в което обучението трае десет години — от първи до десети клас.
— От рус. десятилетка.
ДЕСЕТИЛЕТКА2 ж. Индив. Период от десет години (обикн. за възраст на човек); десетилетие, десетак. — Бе, я стига сме мъдрували — пресече ни Банката. — По на шест десетилетки станахме, а още се правим на у лави, не ви ли омръзна? Ем. Манов, В, 21.
ДЕСЕТЙМА, -та, числ. бройно. Рядко. За мъже или за мъже и жени — десет души; десетмина. По него [двора] се щураха десетима войници. А. Дончев, СВС, 581. Откогато ми умряла жената, стана десетима молят ма с друга. У, 1870, бр. 4, 63.
— Друга (остар.) форма: десятйма.
ДЕСЕТЙНА, -та, и (съкр., остар.) дес-тйна, -та, числ. бройно. Около, приблизително десет (на брой). Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намери в стаята и които буйното му нахълтване накара да се обърнат. Ив. Вазов, Съч. X, 21. На тая позиция ниеи не "стояхме повече от десетина минути. И. Йовков, Разк. П, 140. Имаше в спестовната каса десетина хиляди лева, които пазеше за зестра на дъщерите си. Ем. Станев, ИК 1-П, 198. В Свищов ся забавих десетина дена и в Букурещ повече от 40 дена. АНГ, кн. 1, 86. Австрия е населена от десетина разни народности. Г. Драганов, Лет., 1873, 134. Видиш ли долу в полето / dem ся мержеят, чернеят / дес-тина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. Свободен или роб, народа ни живей / на таз земя едвам дестина само века. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 213.
• В съчет. с числ. единадесет, дванадесет, петнадесет, двадесет: десетина-единадесет, десетина-петнадесет и пр. За означаване на прибилизително количество (брой), ограничено според числител-ните от съответните съчетания. — Нане Стоичко обадил на Шутия, че в тяхното землище, къде дренако, вчера изкарал десе-тина-петнайсе заяка. Елин Пелин, Съч. IV, 226. Сред къщи на една клечка висеше обесен един ямурлук, с десетниа-петнайсет за-кръпки. Китка V, 1887, кн. 15, 17.
— Друга форма: десятйна.
ДЕСЕТЙНА1 ж. Книж. Стара руска мярка за земна повърхност, равна на 10,92 декара. Генерал Инзов раздал семе на нашите съотечественици да насеят по няколко десетини дъбова гора — всяка колония в мерата си. Ив. Вазов, БП, 106.
— От рус. десятйна. Друга (остар.) форма: дясетйна рус.
ДЕСЕТЙНА2 ж. Остар. 1. Съвкупност от десет единици, група от десет еднородни предмета; десетица, десетка. Българинът е лош разказвач, а е добър песнопеец. При няколко десетини приказници, събрани досега