от устата на народа, ние обладаваме вече много стотини песни. Ив. Вазов, Съч. XV, 34. Тия заливи понякога се простират няколко десетини версти надлъж. К. Смир-нов, 3, 31.
2. Десетка (в 6 знач.). Сведенията от разузнаването бяха обсъдени от тесен кръг хора, в който влизаха командирът и комисарят на отряда, командирът на югославската десетина и Стефан. Сл. Трънски, Н, 189.
— Друга форма: десятйна.
ДЕСЕТИРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Десеторичен, десетичен.
ДЕСЕТЙЦА ж. 1. Числото десет.
2. Съвкупност от десет единици; десетка. В практиката., най-широко се използува десетицата. Например участвуващите в една манифестация се строяват в редица по 10 души. Аритм. V кл, 4. Те сричаха вече в последните страници на букварчетата и разбираха тайните на смятането в кръга на първите две десетици. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269. В разпореждане на шили-гаря са дадени десетица, две и повече -..- големи вълнести овни с големи звънци. Н. Попфилипов, РЛ, 51.
2. Мат. При целите многозначни числа — единиците от втория ред от дясно на ляво. Само еднакви единици можем да събираме, затова събираме единици с единици, десетици с десетици и т.н. К. Кърджиев, А, 23. Десет единици от първия ред образуват една десетица. Десетицата е единица от втори ред. Аритм. V кл, 4.
3. Разг. Десетка (във 2, 3 и 4 знач.).
— Друга (остар.) форма: десятйца.
ДЕСЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. В основата на който лежи числото десет. Десетична бройна система.
О Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен. Ако другото число е обикновена дроб, тя винаги може да се обърне в десетична дроб, която може да бъде., безкрайна. При това безкрайната десетична дроб е винаги периодична. Алг. IX кл, 13. Десетична дроб. Мат. Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет — 10, 100, 1000 и т. н. Десетична запетая. Мат. Знак (,), с който се отделя дробната от цялата част на десетичните числа. Десетична точка. Мат. Остар. Десетична запетая. Десетично „и“. Буквата I (0 от старобългарската азбука, която служела за писмен белег на числото десет. Десетично число. Мат. Число с дробна част в десети, стотни, хилядни и т. н., напр.: 3,75; 25,378 и под.
— Друга (остар.) форма: десятйчен.
ДЕСЕТКА ж. 1. Съвкупност от десет единици, група от десет еднородни предмета; десетица. Той ми изпращаше вече трета десетка от неговите тридесет книги с приказки. К. Кюлявков, СПП, 42. Четири десетки., години съм ви познат като Славейков, но от по-напред съм бил Медника-ров. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 88. Хитлеристите бяха само на няколко десетки метра. П. Вежинов, НС, 124. // Само мн. Голямо количество, голям брой от нещо. На масата му се трупаха десетки писма от цялото княжество и от Румелия. В. Геновс-ка, СГ, 387. В друг филм героите се застрелваха десетки пъти и винаги оживяваха, за да започнат на екрана нови ужаси. Ив. Мирски, ПДЗ, 23. Засмял се старикъщ: „О, тя [елхата] е щастлива! / Стои на килим. Светлина я залива. / Край нея танцуват. И песен ечи. / А тя се оглежда в десетки очи.“ Цв. Ангилов, НП, 37.
2. Разг. Цифрата 10 (X).
3. Разг. Превозно средство (трамвай, автобус) с номер десет; десетица, десеторка. Пътувам с десетката. А До института може да се отиде с четворка или с десетка.
4. Карта за игра с десет знака; десетица, десеторка. Запасният подполковник.., разкри една след друга подхвърлените му карти и ококори очи: беше му дошла тройка от десетки. Д. Ангелов, ЖС, 31. Десетка каро. Спатия десетка. Гола десетка.
5. Работна или организационна единица, която се състои от десет човека или от десет семейства; десторка. Десетникът ръководи и отчита сеитбата в отделните стопанства, влизащи в неговата десетка. РД, 1950, бр. 241, 1. Село Бяла река,., например е разделено на шест района, а всеки район — на десетки, с отделни политически отговорници. ОФ, 1950, бр. 1825, 1.
6. Остар. Войскова единица, която се състои от десет души; десетина2. Тия дружин-ки, направени най-често от земляци, в много случаи бяха нещо по-друго от десетката в общия строй на войската... Д. Талев, С П, 213-214. В долчинката близо до струпаната от дъждовете ограда,.., се изтяга-ха на сянка легистите от пета десетка на трета стотня. Ст. Дичев, ЗС I, 135. Българската войнишка организация са нагласява постепенно, като захваща от десетка. Десет десетки съставят една чета. НБ, 1876, бр. 6, 24.
— Друга форма: десятка.
ДЕСЕТКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Лице, което е събирало данъка десетък; де-сеткувач. Освен чиновниците, които описвали земята (писари), за всеки вид феодална рента имало специални служби: десетка-ри, които прибирали десятъка (десеткари за житните храни, за месото,., и пр.). Ист. X и XI кл, 74. Всички тези приятели протягаха ръце и чупеха от коравия залък на селяка. За да се отърве, той трябваше да крие храната, да бяга с нея в горите, да лъже писци и десеткари. Ив. Хаджийски, БДНН I, 128. На манастирския празник., от околните села и крепости,., в Келифа-рево идваха болни и здрави, добри и зли —
