Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/689“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:42, 3 юни 2014
3. Състояние на неосведоменост, заблуда, неправилно ориентиране; обърканост, дезориентираност. В сложната обстановка на преходния период мнозина изпаднаха в смут и дезориентация.
— От фр. désorientation.
ДЕЗОРИЕНТИРАМ, -аш, несв. и се., прех. 1. Отклонявам някого или нещо от правилната посока на движение в пространството; обърквам, заблуждавам. Силната снежна виелица ги изненада по пътя към планинското село и ги дезориентира така, че загубиха цял час в лутане из планината.
2. Заблуждавам някого по отношение на дадена ситуация, въпрос и под., неправилно ориентирам, осведомявам; обърквам. Приблизително четири пети от книгата представлява преразказване произведенията на отделни автори. А тая пета част, която съдържа конкретни оценки, е под всяка критика и може само да дезориентира читателя или курсиста. С, 1951, кн. 10, 188. Реалността на плана се състои в неговата изпълнимост. Наруши ли се това изискване, планът ще демобилизира. Такъв план също дезориентира, неговата нереалност обезкуражава, дезориентирам се страд. и взаим.
ДЕЗОРИЕНТИРАМ СЕ несв. и се., непрех.
1. Губя правилната посока на движение в пространството; обърквам се, заблуждавам се. Заварих коменданта на нашия самолет нервен акумулаторите били слаби и изтощени и имали район на действие до двеста километра, а чрез тях той се свързвал с радиото, което ориентира самолета. Ето защо когато Юнкерсът се намира извън границата на тия двеста километра от радиостанцията, радиотелеграфистът нищо не чува и се дезориентира. Г. Белев, КВ, 24-25.
2. Заблуждавам се по отнощение на дадена ситуация, въпрос и под., неправилно се ориентирам, осведомявам; обърквам се. При непълна и неточна информация за търсения-та на пазара износителят лесно се дезориентира.
— От фр. désorienter през нем. desorientieren.
ДЕЗОРИЕНТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от дезориентирам и от дезориентирам се; дезориентация.
ДЕЗОРИЕНТИРАНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Състояние на неосведоменост, заблуда, неправилно ориентиране; обърканост, дезориентация.
ДЕИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Фи-лос. Религиозно-философско учение през ХУП-ХУП1в., което признава съществуването на Бог само като първопричина на света, но отрича неговото съществуване като личност и неговото вмешателство в природата и обществото. Може да се проследи дългата поредица от философи и учени, усвоили и развили религиозните мисли и възгледи на Нютон през XVIII и XIX е., Съединяването на примитивния механически материализъм с деизма станало стандарт за твърде много естествоизпитатели от XIX в. Ив. Въжарова, ИН (превод), 219. — Това не са караници — рече наставнически поп Иван. — Водим много важни и сериозни спорове за атеизма и деизма. — За какво?
44 Речник на българския език, т. III
— недоразбра Пандишпана. — Спорим за това да има ли църква или да няма — обясни му зетят. Г. Караславов, Избр. съч. П, 7.
— От фр. déisme.
ДЕИСТ м. Филос. Последовател, привърженик на деизма. Някои богослови се опитват да съчетаят вярата в Бога с признаването на закономерността в природата.. Това са опити на така наречените деисти да сведат намесата на бога само до първич-ната му намеса. НТМ, 1961, кн. 11, 29.
— Фр. déiste.
ДЕИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който е свързан с деизъм; деи-стически. Деистичен мироглед. Деистичен морал.
ДЕИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Деистичен. Деистическа теория. Деистически пояснения.
flÈÜKCHC, мн. няма, м. Езикозн. Езикова категория, свързана с указателната функция или значение на някои части на речта, думи и др. Дейксис притежават личните местоимения, които посочват участниците в речевия акт, показателните местоимения и место именни наречия като сега, тогава, там и dp., които локализират действието във времето и пространството.
— От гр. Seixiç ‘посочване, показване’.
ДЕЙКТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който е свързан с дейксис, който служи за изразяване на дейксис. Дейк-тичната функция е типична за личните и показателинет местоимения. Дейктично значение. Дейктични категории.
— От фр. dèictique от гр.
AÈÜHO. Нареч. от деен (в 1 знач.); ак-тивно. Шумен бил гъсто населен с турци.. Въпреки туй Шумен е между градовете, в които българите се проявяват дейно още в началото на националното ни пробуждане. Г. Константинов, ПР, 19. В Букурещ имаше вече Централен комитет, и то възглавен от човек като Каравелов. Още докато Левски бе там, тоя Централен комитет започна дейно да работи. Ст. Дичев, ЗС П, 406. От Търновско най-дейно се проявява Лясковският революционен комитет. Ив. Унджиев, BЛ, 170.
flÈÜHOCT, -TTà, мн. (рядко) -и, ж. Обикн. със съгл. опред. 1. Съвкупност, система от действия, това, което някой върши, което се извършва в дадена област на живо