Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/501“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:36, 3 юни 2014
типично нагъната планина на повечето места. ПН, 1933, кн. 10, 148. На всяка плас-това гънка различаваме две части: една издигната нагоре, издута част, приличаща на обърнато корито, която наричаме ан-тиклинала, и друга, вдлъбната надолу — синклинала. Геол. IX кл, 66-67.
5. Рядко. Дъгообразно извита линия, извивка. И като гледаше как майсторът отмерва гънките на плетениците, как никнеха под ръцете му простите полски цветя — разцъфнали и живи — Матей кехая сякаш прозря душата на този човек,., и го обикна със сдържана и мълчалива обич. П. Константинов, ПИГ, 190.
ГЪНКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Прегръщам; гункам. гънкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪНКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гънкам и от гънкам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до гънка (в 4 знач.). Някои нефтени залежи са в съседство със солни находища,.. Нефтът в такъв случай се придвижва по гънкови, най-често антиклинални структури. П. Мандев, СПВ, 44. В резултат от нагъвателните тектонски движения се извършват гънкови дислокации, при които се образуват гънки. Р. Христов и др., Г, 84.
ГЪНЧИЦА ж. Умал. от гънка (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Натрапените грижи на шивачките личаха във всяка гънчица на скъпата тъмномаслинена копринена материя [на роклята]. Г. Караславов, Т, 13. Погледът му [на полковника] бе добил отново своя стоманен отблясък, макар умората да бе покрила със ситни гънчици слепите му очи. П. Вежинов, СО, 154. Момчето все още не променяше дълбоко изплашения си и смутен вид.. Стоеше вдървено пред вратата, облечено в най-моден юношески костюм, без гънчица и без петънце по него. Л. Ди-лов, МСП, 56. Макар и унесен някъде, Парашкев бързо отсъди по енергичните гънчици около носа, че момъкът е годен да борави с реалния свят. Д. Вълев, 3, 175-176. Без да се спират, нито да използуват малките гънчици и синори в нивите, войниците продължаваха смъртоносния си марш. М. Кремен, Б, 80.
ГЪР междум. За наподобяване на звук от гърмеж.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪРБА ж. Остар. и диал. Гърбица (в 1 знач.). Сиромах Ненчо изял още един добър юмрук по гърбата. Л. Каравелов, Съч. IV, 180.
ГЪРБАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има гърбица (в 1 знач.). Изведнъж там изскочи дребно човече,.. Беше гърбаво, главата му хлътнала в трупа, ръцете му несъразмерно дълги като на маймуна. И. Йовков, СЛ, 132. Отлитна всичко, отлитна първа изгора Цена, изгубих Гърбушката. Цена ме заряза и избяга след един сърмен забун — сърмен луд гидия, а Гърбушката аз отритнах, защото е гърбава. Ц. Церковс-ки, Съч. П1, 83. Мари, бабо гърбава, / имаш щерка хубава — / дай ми я, бабо, дай, дай, / да си станем роднинка! Нар. пес., СбНУ ХЦУ1, 270. // За човек — който е приведен, прегърбен. Чичо Кола бе петдесетгодишен човек,., с издадени плещи, които го правеха малко гърбав. Елин Пелин, Съч. П, 100.
2. За нос — който има изпъкналост като гърбица. Към края на есента, в едно планинско село, пристигна нова учителка — гъркиня. Беше висока, с тясно длъгнесто лице, с черни, широки и студени очи и гърбав хищнически нос. Ил. Волен, РК, 15-16. Разбрах, че с този шофьор няма шега. Той беше плещест, гологлав, мургав, навярно мексиканец, ноздрите на гърбавия му нос силно пулсираха, а големите черни очи се въртяха като прожектори. Г. Белев, КВА, 68.
3. Който е силно извит и наподобява гърбица. Имаше пътища и от турско време. Често те пресичат реките, над които са зидани гърбави каменни мостове със здрави кивгири. 3. Сребров, МСП, 51. До пищова се подаваха една харбия желязна и черепите на един., дълъг бошнашки нож, на който острието не беше тъй гърбаво, както са обикновените турски ятагани. Ц. Гинчев, ГК, 381. Въздухът над гърбавите хребети трепкаше, сякаш тлееше пад жарава. Бл. Димитрова ПКС, 167. Никой не знай, не е слушал / тайната й тъжпа, груба; / само гърбавата круша / крий я в своята коруба. Ив. Вазов, Съч. IV, 41.
4. Като същ. гърбав<ият>, гърбава<та>, гърбаво<то>, мн. гърбави<те>. Обикн. членувано. Човек, който има гърбица. — То гърбавото свири все така, / заключено във стаята съседна, / недвижно с рахитичните крачка, / само-саминко в мъка непрогледна. Бл. Димитрова, Л, 240. Гърбавата протегна ръка за милостиня.
О Изправям / изправя гърбицата на някого. Разг. Накарвам някого да започне да работи, както трябва. На гърбавия гърбицата
гроба я оправя. Разг. Употребява се за непоправим човек. Колкото за чорбаджиите ний не земами на себе си да ги учим, защото на гърбавий само гробът му оправя гърбицата. П. Р. Славейков, ГУ, 65.
ГЪРБАВЕЯ, -ееш, мин. св. гърбавях, прич. мин. св. деят. гърбавял, -а, -о, мн. гърбавели, несв., непрех. Ставам гърбав, ставам по-гърбав. гърбавее се безл. — Ела де, поседни малко сред народа! Все страниш, все научна дейност. От работа се гърбавее, това да го знаеш от мене. Кротко, бавно, за къде си се залетяла? Н. Сте