Page:RBE Tom3.djvu/471

ГУЦА ж. Диал. Гальов. Дет. Свиня, прасе.

ГУЦАМ, -аш, несв._у непрех. Диал.

1. Грухтя. Грухти свинята-майка и върви, /../подире й дванадесет прасета —/и блъскат се и тичат: кви-кви-кви! / Надварят се и гуцат и квичат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 61.

2. Гукам (в 1 и 2 знач.). То [детето] ги познава вече, подава си ръченцата, клати си гла-венцето, смее се, гуца. Т. Влайков, Съч. I, 285. Загуцал йе сив бял гълъб / на ябулка, на петровка; / като гуца, а то дума: / — Я излезте, калугере! / Разигра се Бяло море, / та йотнесе Света гора, / светогорски ма-настире! Нар. пес., СбАИ, 177. Гялъб ми гуца, /мамо, /в нова градина. СбВСтТ, 754.

3. Пия вода (Вл. Георгиев и др., БЕРI).

ГУЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гу-цам. В тоя шум ще различиш всевъзможни гласове: металическия звън на звънеца,.., лая на кучето, гуцането на прасето. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 130-131.

ГУЦЕ, мн. -та, ср. Разг. Гальов. Дет. Умал. от гуца. Видя ли гуцето как се оваля в локвата.

ГУЦИ-ГУЦИ и утроено гуци-гуци-гуци междум. Вик за мамене на свиня, прасе; гъ-ци-гъци.

ГУЧА, -еш, мин. св. гучах, несв.> непрех. Диал. Гукам (в 1 знач.) Още една пролет иде, / гургувичка гуче. Л. Каравелов, Съч. I, 102. — Патката гаче. — Гълъбът гуче. П. Р, Славейков, ПЧ, 12. Загучал ми сив бел гълъб, /../ гуча два дни, гуча три дни. СбВСтТ, 11.

ГУША¹ ж. 1. Предната част на шията на човек или на животно. Христо хвана Яна под брадата за гушата и я погледна в очите. К. Петканов, X, 97. Той [еленът] беше отпаднал. Хълбоците му изглеждаха рошави, гривата на гушата му оредя. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Отведнаж той усети, че яките, железни ръце на сина му го стиснаха за гушата и го повалиха на земята. Елин Пелин, Съч. П, 165. Море моме, малка моме, / не губи ми грешна душа: / имаш, моме, ру-до гърло, / имаш пиле, бела гуша. К. Хрис-тов, СК, 16. // Заоблена месеста част под брадата, която е резултат на затлъстяване. Главата му горе на темето беше стеснена като захлюпаче, но надолу се разширяваше, още по-дебела ставаше шията, с гънки отзад, с гуша отпред. Й. Йовков, ПГ, 241-242. Година ли се мина след това, две ли, не помня, един ден, като пристигна в града, бял, червен, с гуша и с коремче. Чудомир, Избр. пр, 196. Зададе се Емперата.. Нарочно пущаше гуша да изглежда на чорбаджия. К. Петканов, СВ, 141. На стената отсреща се ширеше голям, рисуван портрет.. Оттам гледаше строго към шестдесетгодишен мъж с ниско надвесени вежди, бели, поока-стрени мустаки и двойна гуша, увиснала над бялата му яка. Д. Талев, ПК, 854. — Срам ме е вече да плащам ергенски данък. Хората ми се смеят, мислят, че съм некадърник. Пък и ти, душо — я се виж — гуша пусна, напълня към осемдесет кила, а още с кукли си играеш. Ти не си за майка люби-телка, имаш всички данни и добродетели на истинска майка. Г. Краев, СК, 56.

2. Разш. Врат, шия. На гушата й имаше гер-дан от ален_имерджан, на ръцете й дрънчаха гривни. Й. Йовков, CЛ, 109. Аз съм в реката на дълбочина почти до гуша и си играя с вълните. Д. Немиров, КБМ Ш, 121. Като са събудила момата, пипнала се по гушата

— оно й немало гердано! Она се пребила в глава, зела да пищи. СбНУ XLIV, 498. Ми-тано моме, Митано, Мито, / камо ти гер-дан на гуша, Мито, / като що носат момите, Мито, / кога се любат с момците? Нар. пес., СбНУ X, 95.

3. Разг. Болестно уголемяване на щитовид-ната жлеза, което не се дължи на възпаление или на новообразувание, а на йодов недостиг в окръжаващата природа, особено в местните храни; ендемична гуша. Struma. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. Баба Ангелица се разболя от гуша. Хр. Пели-тев, ХО, 13. През VIII век в Китай и Япония някои червени и кафяви водорасли се използвали като лечебно средство за лекуване на отоци, гуша, рак и други болести. В. Петрова, PC, 61. // Самата подутина на предната част на шията при това заболяване; струма. Когато в организма на човека липсват йодни съединения, нарушава се функцията на щитовидната жлеза. Появява се гуша и настъпват тежки нервни разстройства. Хим VII кл, 96.

4. При някои животни (птици, насекоми, мекотели) — разширение на хранопровода, в което приетата храна омеква и отчасти се смила, преди да е отишла в стомаха. Наблюдавахме я [чаплата] цял час. През това време тя успя да хване най-малко десетина рибки. Гушата й се наду, натежа. Ем. Станев, ЯГ, 15. Изневиделица пристигна с разперени крилца и звънче на шията третото патенце — Жълтият Ламтурник, — който беше много лаком и ходеше винаги с подута гуша. А. Каралийчев, ТР, 29. Малките си [червенушката] отхранва предимно с меки и несъвсем узрели семена от различни растения, а по-твърдите семена предварително се размекват в гушите на родителите. В. Помаков, ПДП (превод), 91-92. От устата [на охлюва] следва къс хранопровод, който се разширява в гуша и преминава в стомах. Зоол. VII кл, 35. При първич-ната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци .. и нехранителни отпадъци — черва, гуша и dp. Л. Петров и др., БНК, 44.