Page:RBE Tom3.djvu/451

ГУБЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от губер.

— Окъсня! Сега трябваше да сме в боаза — недоволно рече той, като метна на седалката едно вехто губерче и побърза да се настани до своя зет. Ем. Станев, ИК Ш и

IV, 402. — Вий да снемете отгоре и да натоварите на колата прикята на дъщеря ми. Килими, губерчета, всичко, каквото е изтъкано и приготвено за нея — до игла! П. Тодоров, Събр. пр П, 434.

ГУБЙВРЕМЕ, мн. няма, ср. Разг. Безплодно занимание, проява, поддържане на определен вид отношение, за които напраз-но се изразходва, пилее време; губене на време. — Чуден човек си ти, наистина! — скимти Беба и гледа с безпокойна тъга жестоко оскърбения Буби. — Мислиш ли ти, че аз съм мълчала и че не съм му казала всичко? — Е, и той какво ти отговори? — Нищо. Хич не иска и да ме слуша. Разправя ми, че такава любов като нашата била само губивреме. Св. Минков, РТК, 85. Простото четене на какво да е творение, без анализ и проникване, е греховно губивреме. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 203. Тя му трябва, той на нея и това е всичко, другото са сантименталности и губивреме. Концерти, ресторанти, кина. Не, една женена жена трябва да си знае мярката. В. Жеков, ТП, 90. Когато се засмея (..), веднага се откриват почернелите ми, дребни зъби, които не съм поправял много отдавна, защото смятам, че зъболечението е губивреме — чакални, илюстровани списания. К. Калчев, ДНГ, 15-16. // Мързелуване, отсъствие на полезни занимания; губене, пилеене на време, безделие. Мама никак не обичаше размайване и губивреме. Т. Влайков, Пр I, 62.

ГУБИДЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който си губи времето напразно, в безделие; лентяй, безделник.

— Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГУБИДЕН м. Диал. 1. Работа, за която напразно се губи време, безполезна работа.

2. Напразно изгубено време; денгуба.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГУБЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. 1. Място, което е предназначено за изпълняване на смъртни наказания. Когато го заведоха в йедно място, което ся именуваше губили-ще, извадиха срещу му йедин страшен лев, който изпървом притърча, за да го разкъса. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 170-171. Сега пак му ся струва, че гледа как ся охулва челядта му,.., и сега пак умира, заплюван на бесилото или на губилището... П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 65. Повика ся от митрополията един священик, който изповяда и причести отсъдените на смърт трима души, които незабавно ся занесоха с до-волно редовни войскари и заптиета на губилището, гдето ся обесиха. Дун., 1876, бр. 1092,51.

2. Разш. Място, където някой се погубва, намира своята гибел. Ония, предишните кошери, бяха губилища и гробници за пчелите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84. Тежко / на онуй общество, / където юношеските училища / се преобръщат на блудилища / и на губилища. Ст. Михайловски, СБ, 108.

3. Уред за изпълняване на смъртно наказание; гилотина, ешафод (Ст. Младенов, БТР).

4. Рядко. Място, където се губи нещо, обикн. вода; понор. Някои реки, като навлязат в окарстена местност, губят водите си във въртопи или пропасти и започват да текат подземно. Такива пропасти, губилища на речни води, се наричат поно-ри. Ст. Бошев и др., ГГ, 183.

ГУБЙЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Остар. Който се свързва с гибел, по-губване. Според в. „Дунав“ (бр. 299 от 4 авг. 1868 г.) той [Караджата] е починал от болестта, називаема се тетанос, без да мине през губилищното място, отгдето минаха другарите му. Н. Ферманджиев, РХ, 165.

ГУБЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. 1. Лице, което погубва някого. С гордостта и жестокостта си [князът] е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му,.., стана деспот, тиранин, стана грабител и губител на народа. В. Геновска, СГ, 188. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена.. — Братко, братко — простена тя през сълзи —Драг-шана и Момчила обичам. Бащин враг и губител полюбих, полюбих навсегда! Ст. За-горчинов, ДП, 285. Овчарят Ивайло, юнакът овчар, / на орди татарски плашило, губител. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 49. Ако да знаяха те всичко, което аз зная, за този мърси-свят гръко-арнаутин, не да го съжаляват и да му благоволят, но .. биха изтикали от града си този губител, разврати-тел и предател народен. Г, 1863, бр. 10, 79.

2. Палач. Съдиите съдеха, губителите окачваха по дървесата убийци и грабители, режеха носове и ръце. Д. Талев, С П, 199. Забеляза се от всички на стъгдата, че петимата клетници подлагаха главите си под секирата на губителя покорно, с примирение. Д. Талев, С П, 106.

ГУБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. За лице — който погубва някого; погубващ, гибелен. Калоян великий цар, вожд ратоборни, / на гърците ужас, губителен враг. Ив. Вазов, Съч. XXVni, 27. // Който с поведението си, деянията си е вредител, причинява вреда. Не толко [училищата] са вредителни, а и нема никакъв плод да принесат на Отечеството ни. Такива са: униятското или йезуитското, от което, като се прелстиха някои от нашите българчета,., ще бъдат на всег-да орудие йезуитско, всегда губителни на народа ни. АНГI, 604.