Page:RBE Tom3.djvu/439

търът гръмна и силни мелодични звукове се разляха из въздуха, листата и сенките. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 116. Изведнъж от ниската дървена естрада отсреща гръмва музика. Св. Минков, ДА, 25. В съседната стая гръмна хор. Силни и приятни мъжки гласове изпълниха къщата и бухнаха навън в нощта. Й. Йовков, Разк. I, 197. // За смях, глас, ръкопляскания и под. — разнасям се изведнъж и с голяма сила, високо. „Кольо, виж бре, Гунка иде..“ Гръмваше общ смях. Смееше се и Гунка. Г. Райчев, ЗК, 159. — Ура! Ура! — гръмнаха неудържими гласове. Ст. Дичев, ЗСI, 161. От балкона, от задните редици гръмнаха продължителни ръкопляскания. Кр. Григоров, Р, 223. Гръмва познатата песен и хиляди гласове я подемат, за да я предадат на другите, а тя се носи като лавина над главите на хората. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 56.

3. Прен. За помещение, сграда и под. — изведнъж се изпълвам със звук, глас, шум_ии под. Салонът гръмва от викове и шум. Й. Йовков, ПК, 53. Предложиха да пеят всичките „Македонец жално пее“. Колибата гръмна. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123. Дюкянът гръмна от смях. Пустият му Димитър и шеги знаеше да пуща. К. Петканов, СВ, 82. — Не, вие не знаете какво значи да си актьор... О, вие не знаете що е борба, какво значи победа — когато запалиш душите, когато гръмне залата от аплодисменти, а ти стоиш като каменно изваяние, покланяш им се едвам-едвам. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126-127. Когато скъпите гости слязоха от влака, перонът гръмна от бурни ръкопляскания и викове „ура“. ОФ,

1950, бр. 1891,4.

4. Прен. За слава, вест и под. — разпространявам се много бързо и шумно. Юрталана си спомни оня момент, когато той се надвеси над падналото момче и разбра, че го е убил. За малко той се отчая и му се струваше, че светът за него се свърши. Той си мислеше — ще гръмне страшната вест, ще го хванат, ще го разпитват. Г. Караславов, С, 71. А ето че гръмна и новината за започналата вече масовизация!... Ст. Марков, ДБ, 371. И славата на брат ми гръмна като голям фирмописец. Започнаха да му правят поръчки: обущарят, ковачът, бръснарят, кръчмарите. К. Калчев, ПИЖ, 175. Това беше неговата скъпа рожба, стихосбирката „Раздвоение“.. С какъв трепет и с какви надежди я разпрати той по редакции и на разни критици! Ето, името му ще гръмне, за него ще заговорят като за една нова звезда... Г. Караславов, Избр. съч. II, 45-46.

5. Прех. Разг. Застрелвам, убивам с огнестрелно оръжие. Изкара [полицаят] револвера си и го насочи към оратора.. — Майчице! — изпищя стрина Лазарица. — Ще оставите ли този звяр да гръмне хубавия човек? А. Каралийчев, НЧ, 51. Дълга парабелова цев опря до корема му [на войника]. — Не мърдай! — из шептя Щерев страшно.. Иначе ей сега ще те гръмна. Д. Ангелов, ЖС, 257. гръмвам се, гръмна се страд. и възвр. от гръмвам в 5 знач. — Братче, ще се убия, не мога вече!... И докато му уловя ръката, гръмна се в сърцето. К. Петканов, В, 170.

— Но момъкът продължи: — Лошото е, че околийският се гръмна, пък тоя [аптекарят] му беше приятел и знаеше много работи .. Сега малко трудно ще им разплетем конците. В. Андреев, ПР, 204.

О Гръмва ми / гръмне ми главата. Разг. Изпитвам преумора, досада от шум, разправии или много работа. — Аз, другари, съм старши счетоводител и напоследък се преуморих. Цифри, бордера, главни книги.. — гръмна ми главата. В. Цонев, ВН, 1958, бр. 2225, 4. — Цял ден мене ми е гръмнала главата от разправии. П. Тодоров, Събр. пр П, 235.

ГРЪМВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гръмвам и от гръмвам се. През дънерите той забележил трима хора.., които разбрал, че са трима харамии, и ги взима на нишан. С едно гръмване поваля двамата, третият избягва. Ив. Вазов, Съч. XVI, 26.

ГРЪМКО. Нареч. от гръмък. И сякаш задрямалата му сила се сепна и пробуди както след сън, дълбоко от душата му се надигна безгранична мощ и Момчил диво и гръмко се провикна. Ст. Загорчинов, ДП, 449. —Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Васил гръмко се разсмя. М. Грубешлева, ПИУ, 47. Смееха се, приказваха и викаха малките звънчета, големите хлопки гръмко биеха като великденски камбани. Й. Йовков, СЛ, 112. Част от слависткия печат гръмко и с горещи думи поздрави великото откритие. Ив. Вазов, Съч. XVI, 73. Тази фраза прозвуча твърде гръмко, високомерно.

ГРЪМКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на гръмък. Гръмкост на гласа.

ГРЪМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, звук, шум и под. — който е много силен; мощен. Изправил се пред Желя, той гледаше към Раковски със своите бляскави, възторжени очи и заглушаваше всички с гръмливия си глас. Ст. Дичев, ЗС I, 448. Публиката се разшумя и избухна в гръмлив, неудържим смях. Д. Калфов, Избр. разк., 57. Щърбанов удря по клавишите и малката зала се изпълва с гръмливи, гонещи се един друг звуци. П. Незнакомов, БЧ, 80. Влакът търчеше из нощния мрак със своя обикновен, еднообразен, гръмлив, хаотичен шум. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 9.

2. Който издава силен звук, шум и под. Кракра ловко слезе до потока... Сега бързата гръмлива река, широка пет-шест крачки, разделяше болярина и старейшината. А. Дончев, СВС, 124. Посети гръмливите во