Page:RBE Tom3.djvu/431

чам / свлека, смъквам / смъкна, събличам / съблека) <и> ризата от гърба на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. — Баща му е черноборсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото. В. Нешков, Н, 91. Онзи сиромах, който поиска пари от това дружество, ще види и ще пати. — Ще свлекат и ризата от гърба му. Й. Йовков, Ж, 1945, 13-14. — От хората слушам, че за Елнъзач си заложил имота ни.. — Направих добро на селото. — Ако ти свалят ризата от гърба, ще ти помогне ли селото? К. Петканов, КВ, 145. Вземам / взема на гърба си нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо, на някаква трудна задача или работа; нагърбвам се с нещо. — Не се плаши от хорските думи. Чичо ти Апостол взе вече на гърба си всички грижи и работата добре ще потръгне. Д. Немиров, Б, 57. Виждам / видя гърба някому. Разг. 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или на принудителното му заминаване отнякъде.

— Аз, брат, десет години служа на тая гара, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам... И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. Скоро и на самия даскал ще видим гърба. Ще го махнат и него от селото. Т. Влайков, Съч. Ш, 290. Давам / дам гръб някому. Разг. 1. Обръщам се гърбом към някого (обикновено когато се отдалечавам, напускам някого или за да изразя пренебрежителното си отношение). — Хубаво време... —рекох малко неочаквано и за себе си. Жената не отговори. — Само доста топло, нали? Този път непознатата бавно се извърна и ми даде гръб. Б. Райнов, ДВ, 15. 2. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Офицерът се обиди и се обиди не поради това, че няма да се намерят такива добри селяни, а поради това, че едно нискостоящо длъжностно лице му дава гръб. Г. Караславов, ОХ П, 502-503. Давам си / дам си и ризата от гърба. Разг. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам; проявявам голяма щедрост.

— Даваше и ризата от гърба си на другите, защото аз предях и те обличах. П. Тодоров, Й I, 46. Да ти видя (изгледам) гърба. Разг. Грубо. Махни се оттук, иди си, върви си. Плесна ми една суха плесница и проговори с дрезгав глас: — Ха, копеле, обирай си крушите — да ти видя гърба!... 3. Сребров, Избр. разк., 142. Дера (смъквам, съдирам) по две кожи от гърба на някого; дера кожата от гърба на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Какъв преврат им завъртя [буржоазията] с една шепа войници-доброволци! Народът, когото гъ-тнаха, за да дерат от гърба му по две кожи, плащаше месечно на тези войничета по петстотин лева извън цялата издръжка в казармата. Г. Караславов, ОХ IV, 237. Забивам / забия нож<а> в гърба някому. Разг. Постъпвам подло спрямо някого, като пре-дателски го нападам или му напакостявам, навреждам му. „Най-лошото е, че Великобритания стои зад кюрдите.. През време на Първата световна война тя изпрати в Кюрдистан своите най-активни агенти — Лоуренс и Ноел, — за да насъска кюрдите да забият на турците нож в гърба.“ Б. Темков, К, 41. Щом му нанесе последния удар, Спасов ще се предаде. Но преди това Методиев трябва да го окуражи. Преди да му забие ножа в гърба, трябва да го потупа по рамото. М. Марчевски, П, 154. Зад гърба на някого; зад нечий гръб. Разг. Тайно от някого, без знанието на някого. На Кръстя се искаше да се скара на жена си, задето навреме не е стягала дъщеря си,., но сърце не му даваше, защото и сам се чувствуваше виновен. Та не знеше ли той за тази любов? Та да не е станало нещо зад гърба му? Г. Караславов, ОХ I, 396. Запълзяват ми / запълзят ми (запъплят ми, полазват ми / полазят ми) мравки по гърба. Разг. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. Мравки полазиха по гърба на Миня. Той знаеше, че тези хора не се заканваха на-празно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 218. Засърбял ме е (сърби ме) гърбът <за тоя-га>. Разг. Шег.\ Чеше ми се гърбът за тояга. Диал. Шег. Постъпвам така, че заслужавам бой, наказание. Стайко: Гуне, не бивай такваз! Стринка Гуна: (..) Теб та е много засърбял гърба, ама — де да видим!... Ц. Церковски, ТЗ, 162. — Завчера на нивата при тебе дошли двама турци. Защо дойдоха? — Гърбът ги сърби. Изпречиха се пред биволите, спряха ги насред браздата. Попитаха дали не искам да им ги продам. К. Петканов, X, 57. Изнасям / изнеса на гърба си нещо. Разг. Извършвам най-важната и най-трудна част от някаква работа, дейност. Феодалната експлоатация обаче била заменена с тая на буржоазията. Трудещите се маси — селяни, занаятчии и работници, изнесли на гърба си революцията, но придобивките от нея използувала буржоазията. Ист. VIII кл, 16. Изпитвам (почувствам и др.) на (върху) гърба си (на свой гръб, на собствен<ия си> гръб). Разг. От личен опит, лично изпитвам. Никой от ония, които бяха изпитали на свой гръб войните, не искаше и да помисли за нова война. К. Константинов, ППГ, 271-272. Няма народ, който да не иска мир.., защото няма народ, който в една или друга степен да не е изпитал на гърба си ужасите на войата. РД, 1959, бр. 263, 1. Имам зад гърба си. Разг.

1. Някого. Разчитам, уповавам се на близко влиятелно лице или на голям колектив от хора, които ми служат за опора, подпомагат ме, подкрепят ме. — Не видя ли какъв беше наперен? — А бе, и ти да имаш зад гърба си хора, и ти ще се ежиш! ВН, 1960, бр. 2710,