Page:RBE Tom3.djvu/411

едри плодове от цариградското грозде. Д. Циков, КСКР, 17.

> Влязъл в лозето и мръщи се на гроздето.

Диал. За човек, който е постигнал нещо и пак не е доволен. Кисело е гроздето. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Кога<то> вър-ба<та> роди грозде. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). — Твоят ум ще доде.. Кога върба грозде роди или ракитак жълти дюли. Й. Йовков, Разк. I, 27. Сестра братко абер праща: / „Да ми додеш, милен брайне, / на сватбата деветята!“ / Брат на сестра абер праща: / „До ща, до ща, милна сестро, / кога роди върба грозде, / а ракида жълти дюли.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 144. Роди ще и нашата върба грозде. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Търся грозде на трън. Разг. Ирон. Искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно; върша нещо безсмислено. На трън грозде търсиш, тате... Има тук имане, но не му е дошло времето за нас... Оттогава иманяр Димо намразил иманярството. Ст. Станчев, ПЯС, 43.

ГРОЗДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Гроздов. След малко тя [враната] отново се върна, като носеше в човката си едно гроздено зърно. Елин Пелин, ЯБ, 87. У нас ракия ся вари повечето от гроздени чешулки и от сливи. С. Веженов, X (превод), 91.

О Гроздена захар. Хим. Гликоза. Гроздена-та захар се съдържа във всички части на растенията, но най-вече в сока на сладките плодове (гроздето, крушите, ягодите и др.). Хим. X кл, 1965, 86-87. Втасването на хляба, ферментацията на гроздената захар и етиловия алкохол .., както и много други процеси той [човекът] е използувал векове наред, без да знае, че в основата си те са свързани с дейността на невидими живи организми. Е. Головински, ВК, 5.

ГРОЗДЕНИЦА ж. Диал. 1. Вид туршия, която се приготвя от грозде. Българи си правят и грозденица. Отбират обично бяло грозде и като го наредят в делви или каци, турят измежду хрянови корени или от вишница листи и заливат го с варена мъст. Г. С. Раковски, ПI, 76.

2. Гроздовица. Тогава на Кефала му домиляло, че от рода получил подарък, та влязъл в избата на бакалията, изнесъл цяло бурен-це грозденица (..) и се наканил да прати армаган на батъовите си деца. А. Страшими-ров, ЕД, 146.

ГРОЗДЕНИЧКА ж. Диал. Умал. от грозденица. Сяка носи в ръка по нещо сгот-веничко, като за болнаво: .. коя грозденич-ка, коя ошавец. Ил. Блъсков, ДБ, 54.

ГРОЗДЕНЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от грозде; гроздице. Хапнете малко грозденце и тогава тръгвайте.

ГРОЗДИЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от грозде; грозденце. Донеси малко ябълчици.., малко сушено гроздице, малко леблебийка. Л. Карвелов, Съч. П, 81.

ГРОЗДНИЦА ж. Диал. Лоза, асма.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГРОЗДОБЕР м. 1. Прибиране на гроздето от лозята. — Кажи на братята си, че е време да стегнат кораба за гроздобер. К. Петканов, СВ, 163. — Ами де се е чуло през септември да се вършее?... Пък хората нали и друга работа имат: ей го, гроздоберът трябва да се стяга, за бахчите да мислим. Ст. Дичев, ЗС I, 70. От няколко дни насам всичките люде са се разшавали да се готвят за гроздобер. Д. Манчов, БЕ П, 114. Лозя, готови за гроздобер.

2. Времето, сезонът, когато се бере гроздето. И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба.. Тъй в чакане мина харман, мина гроздобер. Ц. Церковс-ки, Съч. Ш, 249. Сега всеки минувач може да се отбие, да се покачи на шарапханата и да си вземе чепка грозде или да се наведе до чучурчето и да пие оттам прясна шира — това е вековният обичай на гостолюбие и щедрост през дните на гроздобера. К. Константинов, ППГ, 64-65. Тя [Ирина] си спомни октомврийския следобед на гроздобера, когато видя Борис за първи път. Д. Димов, Т, 308. Бил гроздобер. Слънцето пекло твърде силно; но божиите създания не об-ръщале внимание на неговата топлота и работиле. Л. Каравелов, Съч. IV, 127. Добро ли е времето, то сичко отива през гроздобер и лесно, и весело; лошо ли е.., то там мъжете да мислят как щат прибра и дове-зи гроздето си. Ил. Блъсков, СК, 60.

ГРОЗДОБЕРАЧ м. Мъж, който бере грозде по време на гроздобер; гроздоберец. Из пътя сновяха гроздоберачи — те не го и погледнаха: малко ли им беше грижата за тая небивала реколта! Н. Стефанова, ОС,

159. На третия ден пак не се завърна в село.., когато някой ни каза, че бил в лозята при гроздоберачите. Кл. Цачев, СШ, 21. Някои за сянка бяха закрепили на темето своите кръгли щитове, които стояха върху главите им като кошници на гроздоберачи. Ст. Загорчинов, ДП, 108.

ГРОЗДОБЕРАЧКА ж. Жена гроздобе-рач; гроздоберка¹. Гроздоберачките / вървят една след друга, в работа заети. М. Петканова, КС, 23.

ГРОЗДОБЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Гроздоберски. Тези гроздобер-ни сутрини са истински празници за децата. Г. Караславов, Избр. съч. УШ, 327.