Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/377“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:30, 3 юни 2014
възвърнали цялото великолепие от цветове. ВН, 1942, бр. 3292, 3.
О Графичен дизайн. Нов. Информ. Графич-но оформление на сайт, при което се използват икони, скриптове и др. графични елементи. Изискванията за Интернет програмистите са професионални умения по гра-. финен дизайн. 24 часа, 2000, бр. 179, УП. Не очаквай да откриеш на тази страница зашеметяващи постижения на графичния дизайн. Ег, 2000, бр. 45, 54.
ГРАФИЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до графика2; графически2. По същество стихът добива синтактиче-ската структура на прозаическата реч и графичното му разграничаване в стихотворни редове е напълно условно. М. Наи-мович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.
ГРАФИЧЕН3, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до графика3; графически3. Румънските математици получиха редица забележителни резултати в областта на .. числените и графичните изчисления. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Едновременно със звукозаписа портативният осциолограф фиксира работата на сърцето на фотоплака във вид на графични криви. ВН, 1960, бр. 2860,4.
ГРАФЙЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Графичен1. Върховният комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет проведе конкурс за живописни, скулптурни и графически творби. РД, 1950, бр. 204, 2.
ГРАФЙЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Графичен2. Ще отбележим, че идентичността на почерците в тия два документа, както и различието между тоя почерк и почерка на диарбекирския бележник на М. п. Луканов бяха установени в две официални графически експертизи. Ив. Унджиев, ВЛ, 312.
ГРАФЙЧЕСКИ3, -а, -о, мн. -и, прил. Графичен3. За графическото представяне на стойностите на пътя избираме мащаб
— отсечка р за път 2 км. Алг. VII кл, 59.
ГРАФЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. графически1; графично1.
ГРАФЙЧЕСКИ2. Нареч. от прил. графически2; графично2.
ГРАФЙЧЕСКИ3. Нареч. от прил. графически3; графично3. Резултатите от измерването се представят графически, като се нанесат по абсцисната ос дължините на вълните. Физ. X кл, 1951, 181.
ГРАФЙЧКА1 ж. Умал. от графа.
ГРАФЙЧКА2 ж. Художничка, която работи графика.
ГРАФЙЧНО1. Нареч. от графичен1; графически1.
ГРАФЙЧНО2. Нареч. от графичен2; графически2.
ГРАФЙЧНО3. Нареч. от графичен3; графически3. Зависимостта между пътя и времето може да се представи графично — чрез линия, както се изобразява например изменението температурата на болния, на атмосферното налягане и др. Физ. X кл, 1965,13.
ГРАФЙЧНО СТ1, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от графичен1. — Искам да постигна особена графичност на снимките, баладичен, поетичен тон, който ще бъде подчертан и в текста. Н. Стефанова, ОС,
144.
ГРАФЙЧНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от графичен2.
ГРАФЙЧНОСТ3, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от графичен3.
-ГРАФИЯ. Книж. Втора съставна част на сложни думи със значение: 1. В който се изучава или описва предметът, посочен в първата част на думата, напр. география, лексикография, палеография, историография, биография, автобиогра-
Îия и др.
Чрез който се възпроизвежда нещо с помощта на запис, чертеж, рисунка, печатане, напр. стенография, цинкография, литография, рентгенография идр.
— От гр. урасрсо 'пиша'.
ГРАФОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Графски. Но одевешните графови думи много го смутиха и той влезе твърде угрижен в божия храм. Ив. Вазов, Съч. XXIV,
53.
ГРАФОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по графология.
ГРАФОЛОГИЯ ж. 1. Изследване на почерк с цел да се установят отразените в него характер и психическо състояние на пишещия. Една галерия от умове и характери — защото графологията е вече сестра на психологията, — галерия, колкото разнообра-зна, толкоз и поучителна — за мене. Ив. Вазов, Съч. IX, 195.
2. Юрид. Изследване и установяване достоверността на саморъчни писма и подписи въз основа на почерка.
— От гр. урокрсо 'пиша' + А.оуо<; 'наука'.
ГРАФОЛОЖКА ж. Жена графолог. „Графология на детския почерк“ от М. Бе-кер, опитна съдебна графоложка и учителка в Хамбург, дава точно изложение на характерните извивки и кривулици в почерка на детето, които съответствуват на дадени черти в характера. Р, 1927, бр. 258, 3.
ГРАФОМАН м. Мъж, който страда от графомания. Та това момче е било графоман, маниак за литературна слава! Ив. Вазов, Съч. IX, 69. Най-голямата част от авторите на такива [схематични] произведения са „културни, начетени“ графомани или амбициозни „непризнати“ литератори. НМ, 1963, бр. 94, 3.