ГРАФЙК, мн. -ци, м. Художник, който работи графика. Запознахме се с най-новите произведения на френските художници: живописци, графици и скулптори. Ив. Димов, АИДЖ, 64.
— От гр. YPOKpiKÖq 'опитен в рисуването'.
ГРАФИКА1 ж. 1. Само ед. Вид изобразително изкуство, което включва рисунки и печатни художествени произведения (гравюра, литография и др.), основани на изкуството на рисунката, но със собствени изобразителни средства и изразителни възможности. В изложбата са застъпени всички отрасли на изобразителните изкуства: живопис, графика, плакат, карикатура, скулптура и керамика. ОФ, 1950, бр. 1881,4.
2. Отделно произведение на това изкуство. Тук се намират чудесните графики на Дер-кович, в които е изобразен легендарният водач на селското въстание през 1514 г Дожа Георг. Н. Фурнаджиев, МП, 104. Изложените в залата на СБХ.. картини, скулптури и графики с военна и революционна тематика .. представляват един забележителен скок в нашето батално изкуство. ВН, 1959, бр. 2523,4.
3. Събир. Произведения на това изкуство, разгледани като едно цяло. Изложените композиции, портрети, пейзажи, скулптурни групи, бюстове, графика свидетелству-ват за значителните успехи на нашето ново, реалистично изобразително изкуство. ВН, 1953, бр. 292, 1.
— От гр. YpatpiKii 'изкуство да се рисува', вер. през рус. графика или нем. Graphik.
ГРАФИКА2 ж. 1. Съвкупност от всички средства на дадена писменост. Латинска графика.
2. Езикозн. Съотношение на определена система от писмените знаци с фонологична-та система на езика.
ГРАФИКА3 ж. Физ. Геометрично изобразяване на функционалната зависимост между две променливи величини посредством линия в равнината. Графиката на всеки прост тон, получен от едно основно трептене, непридружено от допълнителни трептения, е синусоида. Физ. X кл, 1951, 27. Управителят .. го прие седнал на бюрото си. Пред него лежаха разтворени разходката книга на аптечния склад и графиката на извършените операции през последните месеци. Д. Ангелов, ЖС, 477. Линейна графика.
ГРАФИНЯ ж. 1. Титла на жена или дъщеря на граф. Някой немски граф Зигфрид тръгва на война против маврите в Испания и оставя в неутешима скръб жена си, младата графиня Геновева. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 99.
2. Жена или дъщеря на граф. — Какво говорите, графиньо! — Раковски се наведе и целуна ръката й. — Та аз тука съм само един емигрант, гонен от своята неволя. Ст. Дичев, ЗСI, 293.
— От нем. Gräfin през рус. графиня.
ГРАФИТ1 м. 1. Минер. Черносив, лъскав и мек минерал, най-устойчивата разновидност на чистия въглерод в земната кора, от който се правят моливи, бои, огнеупорни съдове за металургията и др. Тинята беше затрупала дърветата, а миньорите изкопаха графит. П. Бобев, ГЕ, 121-122. — Графитът се е образувал или при видоизменение на въглища, или при разлагане на въглероден двуокис, който се отделя при изстиване и втвърдяване на изригналата лава. В. Цокова, ВС, 27.
2. Стесн. Тънка пръчица от този минерал (или от друг материал) за писане или като част от молив. Още веднъж извади ножчето от джоба си и бавно застърга графита. Но и най-старателно да подостри молива, задачата пак ще стои нерешена. П. Стъпов, ЧОТ, 61. Докато слизаше по стълбите, той извади от бележника си тънко молив-че и червеното остро езиче на графита за-шари по бялото листче. Б. Йосифова, БЧМ, 35.
— От гр. YP0Kpü> 'пиша' през рус. графит, нем. Graphit или фр. graphite.
ГРАФИТ2 м. Само мн. Нов. Надписи и рисунки върху стена (обикн. на публично място) с пропагандна цел или като средство за самоизява (най-често на младежи). — Исках да кажа на управляващите, че не мисля като тях и избрах този начин — на графитите, да пиша по стените. ДТ, 2000, бр. 283, 44.
— Ит. graffiti, мн. от graffito ‘надраскан; драскулка’.
ГРАФЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до графит. Това бе сърцето на нашата централа — атомният й реактор. Неговата основна част е грамаден графитен блок. К. Кузов, ПВС, 87. Посто-янно гълтаха [машините-леячки] разтопено желязо, а после цели потъваха в мъгла от пара и черен графитен прах. Б. Шива-чев, ПЮА, 214. Името и местонахождението на града няма да съобщим, тъй като в околностите му има консервен комбинат, графитна мина и летище за селскостопански самолети. Г. Узунов, Н, 18.
ГРАФЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Графитен. С графитов прах посипват глинени форми за отливки на машинни части.
В. Цокова, ВС, 28. Графитови кристали.
ГРАФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от график. Графичен строителен план.
ГРАФЙЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до графика1; графически1. Посетителите с интерес разглеждаха изложените няколко десетки картини, графични и скулптурни творби. РД, 1959, бр. 265, 1. Със средствата на най-съвършена-та графична техника стенописите са си
