Page:RBE Tom3.djvu/152

ма си понятие от тактика и от стратегия. Н. Хайтов, П, 313. Главнокомандуващият турските войски Сюлейман паша беше останал с впечатление, че в града има цяла руска дивизия, затова настъплението се извършваше предпазливо. Д. Динков, ЗБ,

127. Президиумът на Народното събрание върши следната работа:.. 16. назначава и уволнява,.., главнокомандуващия на въоръжените сили. Конст., 11-12. // Разш. Лице, определено от някакъв официален орган, нечие представителство да командва въоръжени единици в бойни действия. Главнокомандуващ на въстаниците.

ГЛАВНОКОМАНДУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Главно командване. През пролетта на 1812 г. главнокомандуването на руските войски поел М. И. Кутузов, който посветил особено внимание на българските доброволци. В. Мутафчиева, КВ, 356. Те [еничарите] отхвърлили всякакво подчинение спрямо главнокомандуването, тоест спрямо великия везир Ибрахим Халми паша. В. Мутафчиева, КВ, 320.

ГЛАВНОКОМАНДУВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Главно командване; главно-командуване. Войната с Турция е прогласена. Главнокомандуванието на войската е поворено мене. НБ, 1877, бр. 75, 289.

ГЛАВНОКОМАНДУЮЩ м. Остар. Главнокомандващ. За главнокомандующ на всичките български войски остава и занапред г. подполковник Сава Муткуров. С. Радев, ССБ П, 134. Даже главната квартира на главнокомандующия много пъти е страдала поради недоброто избирание на местността. НБ, 1877, бр. 63, 246.

ГЛАВНЯ¹ ж. Отрязано запалено или недогоряло дърво. Той бързо претъкна главните, притури още няколко дървета и огънят пак запращя. Т. Влайков, Съч. Ш, 308. Главнята, що догаряше в огнището, освети майката и сина. Д. Спространов, ОП, 196. Натъпкал черното си луле с тютюн, натиснал тютюна с палеца си, земал от огъня главня, запалил чубучето си и захванал да разказва. Л. Каравелов, Съч. П, 130.

• Такова дърво, използвано за осветление като факел. Един рибар ловеше край брега раци със запалена главня върху кормилото на лодката. А. Каралийчев, С, 55. На виде-лото от борината (след агата се намъкна със запалена главня и един от сеймените, който пазеха везира) Юсуф паша съзря кръвта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 141. Реших ся да зема една запалена главня и да влязя навътре в пещерата. П. Р. Славейков, РО (превод), 99. И ако слънцето изчезне / от тия небеса приветни, / то някой в ада ще да влезне,/ главня да вземе, да ни светне! Ив. Вазов, Съч. П, 59.

— Други(диал.)форми: гламнй, гл&мна.

ГЛАВНЯ² ж. 1. Само мн. Бот. Разред паразитни гъби главно върху житните растения, характерни с черните си спори. Ustila-ginales.

2. Заразна болест по житните и по др. растения, причинена от разновидности на тези гъби, вследствие на която растението почернява, спира развитието си и не дава плодове. Борбата с главнята по зърнените храни е много мъчна. ПН, 1935, кн. 5-6, 96. Една шепа главня цял чувал зърно разваля. О Обикновена (царевична) главня. Вид па-разитна гъба по царевицата, която напада всичките й надземни части и унищожава семето. Ustilago zeae. Праховита (прашеста) главня. Паразитна гъба, разпространена по пшеницата, ечемика и др., която заразява растението при покълване на семената или при цъфтежа му. Ustilago tritici. Пшеницата, овесът, просото и другите житни растения могат да бъдат нападнати от главня. Поразеното от прашеста главня растение образува множество черни спори. Класът или метлицата изглеждат сякаш овъглени. БТн V и VI кл (превод), 170. Стъблена главня. Няколко вида паразитни гъби, разпространени по ръжта, пшеницата и др., които заразяват растението при покълване на семената. Tuburcinia tritici. Твърда (мазна) главня. Паразитна гъба, широко разпространена по пшеницата и др. житни култури, която заразява растението при покълване на семената и задържа развитието му. Tilletia laevis.

> Черен като главня. Разг. 1. Съвсем черен, тъмен. 2. Много мрачен, недоволен. Той се бръснеше през седмица, ходеше черен като главня, та по тази причина му викаха Доб-рю Коминя. П. Ангелов, Ж, 147.

ГЛАВНЯ³ рс. Диал. Голям дървен чук за набиване на колове и др.; длъбня.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА ж. Книж. 1. Труден въпрос, задача и под., чийто отговор, решение изискват силно напрягане на ума. Музеят е получил от Месопотамия глинени плочки, изписани с клинообразно писмо. [Парчетата]трябва да се проучат основ-но, за да се възстановят от тях целите плочки. Младият любител [Джон Смит] усърдно се залавя за тази своеобразна гла-воблъсканица и постига блестящ успех. Той., успява да разчете интересни текстове. НТМ, 1966, кн. 215, 41. Ръката, която е написала цифрите, едва ли се е надявала, че някой ще повика и дявола на помощ, за да оправя главоблъсканицата й. С. Карасла-вов, ИТХ, 46 II Стесн. Кръстословица, ребус и под. Който вестник или списание да купя — „кът за отмора“ — с главоблъска-ници, скрити картинки, ребуси, криминални задачи или десетки други „хитри“ работи. Ст, 1966, бр. 1076, 2. Главоблъсканици-те и парадоксите са били популярни още от древността и хората, като се забавля