Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/76“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:21, 3 юни 2014
море върви бел каик, /.. / и по каико вървеа, / вървеа до три гемии, / пълни със жълти жълтици. Нар. пес., СбНУ ХЬП1, 475.
О Като че ли (сякаш) са ти потънали (пропаднали) гемиите <в морето (в Черно море,
в, по Дунава)>; гемиите ли ти потънаха. Разг. Употребява се, когато някой се е намусил или умислил, без да има сериозна причина за това. — Какво си се умислил, бе побратиме, като не ти са потънали триста гемии по Дунава? 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 35. Гледам пък студентката от петия етаж Марчето и приятелят й Бебо — ок-люмали се до мотопеда на Бебо .. — Какво става, младеж? — казвам им. — Гемиите ли потънаха? Тарас, ТМТС, 95. Спас много обичаше да си мисли за най-различни неща, но жена му беше проклета — щом го виждаше, че се замисля, и побесняваше: — Бре, пак ли ти потънаха гемиите? Я колко работа има вкъщи! В. Цонев, СбХС, 78. Тежка гемия. Разг. 1. Човек, който извършва всичко мудно, бавно, който трудно взема решения, мъчно предприема нещо и забавя всичко; муден, бавен човек. Връщам се вкъщи и още от вратата размахвам двата билета. Маргаритка увисва на шията ми. — Ей това се казва баща! — вика тя. — А пък аз бях загубила надежда. Щях вече да моля баба, а ти знаеш каква тежка гемия е тя... П. Незнакомов, МА, 83. 2. Ирон. Важен човек.
— От тур. gemi.
ГЕМОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за скъпоценните и полускъпоценните камъни.
ГЕН, генът, гена, мн. гени, м. Биол. Елементарна единица на наследствеността, която определя строежа на един от белтъците на живата клетка и с това участва във формирането на признаците или свойствата на организма. От начина на кръстосването и комбинирането на наследствените фактори (гените), .. се определят качествата на бъдещия организъм. Ст. Поптонев, ОБЛ, 294. Гените са носители на наследствеността. Биол. IX кл, 1981, 11.
— От гр. yevo^ 'род'.
ГЕНГЕР м. Диал. Гингер. Генгерът (магарешкият трън) покриваше цели пространства и особено есенно време, когато изсъхнеше и закоравееше. И. Йовков, ЧКГ, 67.
ГЕНГЕРЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Запустяло място, обрасло с гъста трева и тръни. А помниш ли генгерлиците? Какво бяха тия генгерлици? — Тръне. Прости магарешки тръне. Пролет започват да растат, още зелени, ниски като трева. А по-късно стават високи, гъсти, като съща гора. Й. Йовков, ВАХ, 99.
ГАНЕАЛОГ, мн. -зи, м. Книж. Учен, който се занимава с генеалогия.
ГЕНЕАЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от генеалогия; генеалогиче-ски, родословен.
О Генеалогично дърво. Спец. Графично изображение на родословие във вид на разклонено дърво (за род, биологичен вид, група езици и др.); родословно дърво. След няколко седмици сложни приготовления арис-то кратката дойде .. И разгърна върху масата чертежа на собственоръчно направено генеалогично дърво на бащиния ми род.
Н. Стефанова, ОС, 94. И тъй, сведенията за генеалогичното ми дърво не проникват зад 1817 година и никога вече няма да узная колко Инджовци и колко Чанчеровци е имало преди това. Н. Инджов, ПП, 134.
— От гр. уЕУеаЯ.оу1к6<;.
ГЕНЕАЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Генеалогичен. Генеалогическа линия.
О Генеалогическа класификация на езиците. Езикозн. Подразделение на езиците на групи според тяхното родство: индоевропей-ска, тюркска, семитска група и т.н.
— От рус. генеалогический.
ГЕНЕАЛОГЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. генеалогически; генеалогично. Проследявам генеалогически.
ГЕНЕАЛОГЙЧНО. Книж. Нареч. от генеалогичен;генеалогически.
ГЕНЕАЛОГИЯ ж. Книж. 1. Съвкупност от сведения за произхода и родството на човек или група хора, биологичен вид и др.; родословие. Генеалогията на Галилеевия род може да бъде проследена поне няколко столетия. М. Калинков, ГГ, 6. Кой е бил баща и коя е била майка на кир Нена и имал ли е той някога баща и баба, на тия въпроси и до днес още не е от говорила казанлъшката генеалогия, ако казанлъчене и да имат множество бивши и съвременни писатели критици. Л. Каравелов, Съч. УП, 8. За по-нататъшната съдба на йеромонаха-патриот, както и за живота му преди 1844
г., за генеалогията му, възпитанието му и образованието му и пр. вж. „Време и живот на Търновски митрополит Илариона (Ма-кариополски)“ от М. Радивоев, София, 1912. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 1965, 266.
2. Разш. Съвкупност от сведения за създаването и развитието на нещо (литературен или научен труд, издание, организация и под.). Генеалогията на едно сказание .. не би имало голямо значение, ако не би била един важен показалец за международните и меж-дуплеменнните сношения и културни влияния, които са обусловили тая генеалогия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 9-10. Да проследим наченките на това дружество, да се запознаем с ръководната мисъл на първите му двигатели и крепители .. представя една колкото интересна, толкова и примамлива задача за всекиго, който иска да схване генеалогията на новата обществена и