ГЕМ, гèмът, rèMa, мн. rèMOBe, след числ. rèMa, м. Остар. и диал. Юзда. Стремената на коня бяха пиринчени, гемът — със седефени копчета, а капистрата му — цялата в копчелъци и токи. Н. Хайтов, ДР, 156. Веднага изтърва гемовете и както беше прав в каруцата, седна. Ст. Марков, ДБ, 410.
— Ще обяздя татовия кон, врания. Да чуя гемът му да звънка между зъбите, пяна да капе от бърните му като кукувича плюн-ка. 3. Сребров, Избр. разк., 129. Макар и да слязвахме от конете, макар и да стягахме коланите им и да ги водехме за гемовете, пак mue са хлъзгаха по гладките камъци. 3. Стоянов, ЗБВ П, 105. — Аз не ща мамо, нес-ка да ида, / че ще да ида във Стамбол, Ямбол, / там ще да купа златни гемове, златни гемове, сребърни жегли. Нар. пес., XLVI, 91.
◇ Опъвам / опъна (стягам / стегна) гемовете на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. — Стегни му гемовете, Симеоне — каза той.
— Не е добре, дето нищо и никакво циганче командари над кооператорите... Побуяло е. В. Ченков, ПС, 50.
— Тур. gem.
rÈMA ж. 1. Скъпоценен или полускъпо-ценен камък с вдлъбнато или изпъкнало изображение, който служи за украса обикн. на пръстен, употребяван и като печат.
2. Мед. Пъпка.
— Лат. gemma.
ГЕМИДЖЙИН, мн. гемиджйи, м. Остар. Гемиджия. Да го наречем добър чло-век, ще слъжем, но ако кажем, че беше харен корабленник (гемиджиин), няма да сгрешим.
У, 1871, бр. 6, 88.
ГЕМИДЖИ`ЙКА ж. 1. Разг. Жена гемиджия.
2. Съпруга на гемиджия.
ГЕМИДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до гемия и до гемиджия. Кепъл измъкна от един навес дебели гемиджийски въжа. Г. Караславов, Избр. съч. VUE, 25. Расото му се надува и развява като гемиджийско платно. Ив. Вазов, Съч. Vm, 104. Насреща .. очаквателно се възправи красивият кораб, който бе строен по чертежите на един известен английски клипер и когото всички наричаха така, макар че носеше и някои черти от местната гемиджийска школа. Сл. Чернишев, ЛО, 8.
ГЕМИДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие и поминък на гемиджия.
ГЕМИДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гемиджия; млад гемиджия. Протекла е / вода Тунджалия, / че си влече дърво шефталия; /.. / покрай върви момче ге-миджийче. Нар. пес., СбГЯ, 148. Мари, покрай ходи момче гемиджийче, /момче геми-джийче, момче капитанче. Нар. пес., СбНУ XXVII, 281. ^ ,
ГЕМИДЖИЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Гемиджийство. Много ост-рове принадлежат на Гръция Негропонт най-голям. Наксос твръде плодоносен .. и много други, които ся твръде бедни и ся хранят кой с хайдутлук, кой с гемиджилък и проч. Г. Икономов, КЗ, 39-40.
ГЕМИДЖИЯ, -йята, мн. -йи, зват. -и`йо, -йю, гемиджй, м. 1. Разг. Човек, който кара гемия или работи на гемия. — Белочеркове-цът, ако е калугер, става игумен, ако е хайдутин, става войвода, ако е гемиджия, става капитан. Ив. Вазов, Съч. XXV, 14. Йордан го разпитваше за тогавашния овчарски живот и за старите гемиджии, които са пътували по морето до Добруджа. Сб-АСЕП, 333. Откупи си млади гемиджии, / .. / префърли са преко Църно море, / излезе си во Белего града. Нар. пес., СбБрМ, 291. Свирчица свири край море, / гемийка плава из море. / Малко а момче караше, /младо си булче питаше: / „Гемиджи Кольо, братко льо, / йотде си и йоткъде си.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 156.
2. Истор. Участник в Македонското освободително движение.
— От тур. gemid.
ГЕМИ`ЙКА ж. Разг. Умал. от гемия.
— Нищо, казах си, ще отида — кой ли ще ме види на Марица? Пуснах гемийката, взех серкмето и почнах. Един лов... Риба всякаква и все едра. Г. Караславов, Избр. съч. I,
82. В бързината те не успяват да забележат, че гемийката, на която са се качили, не е за Цариград, а за Бруса. Н. Хайтов, ШГ, 144. Издялали са елхови дъски, / че направили тънинка шийка, / тънинка шийка — таш гемийка. Нар. пес., СбГЯ, 218.
ГЕМИНАТ м. Езикозн. 1. Съгласна, при артикулацията на която се извършва задържане на издишната струя; дълга съгласна.
2. Две еднакви съгласни една до друга в състава на думата или на границата между думите; двойна съгласна.
— Лат. geminatus.
ГЕМЙЯ ж. Разг. Неголям кораб обикн. с платна, който се използва за местни превози, учебни и спортни цели; ветроход, платноход. Гемия с надути, жълтеникави платна, натоварена с дърва, се носеше леко към Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 562. В гостил-ничката при кея той не завари нито Ирина, нито Костов, а само една голяма и шумна компания от български туристи, дошли с моторната гемия, която обслужваше през ден рейса между Тасос и Кавала. Д. Димов, Т, 510. Някога .. „Асен“ е бил обикновена товарна четиристотинтонна гемия с два големи хамбара. Д. Добревски, БКН, 259. По морето плува бяла гемия. Топлият вятър надува платната й. 3. Сребров, МСП, 44. Гора по море гледаше, / по
