Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/155“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | изкусен, опитен. <i>Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. <i>Всичко това той намира в малкото старо градче Трявна | + | изкусен, опитен. <i>Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. <i>Всичко това той намира в малкото старо градче Трявна, което ни е дало вещи зографи и още по-вещи резбари.</i> БР, 1931, кн. 7, 246. <i>Изгубихме се днеска във гората / и търсим вещ водач да ни упъти.</i> Г. Райчев, ЕЦ, 24. <i>От вещ ловец се плаши и лисицата.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 19. |
| − | 2. Който е на или се отнася до познавач, изкусен майстор или изкусен творец в дадена област. <i>Всичко тук носеше печата на добрия вкус и на трудолюбивите и вещи ръце на младата домакиня.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | 2. Който е на или се отнася до познавач, изкусен майстор или изкусен творец в дадена област. <i>Всичко тук носеше печата на добрия вкус и на трудолюбивите и вещи ръце на младата домакиня.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 54. <i>Възбуден и очарован от ясната и трезва мисъл на Мамарчев, както и от вещата му преценка на нещата като военен, Велчо Джамджията горещо го увери, че търновските първенци .. ще дадат мило и драго за пълната сполука на въстанието.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 26. <i>От време на време той ги [вестниците] вдигаше пред късогледите си очи и макар да беше сам в къщи, прочиташе на глас откъси от статиите, излезли изпод вещото перо на изтъкнатите либерални водачи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 405. <i>Чрез изискания подбор на най-поетични думи и изрази и чрез вещото им използуване той [П. Славейков] издига на значителна висота поетичните достойнства на родния език.</i> Лит. XI кл, 65. |
| − | + | ◇ <b>Вещо лице</b>. <i>Юрид.</i> Лице със специални познания в някоя област, натоварено от съда да даде мнение по известен въпрос. <i>Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съпартизани, съветва се до адвокати и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко, други съвсем го обезсърчаваха.</i> Г. Караславов, С, 131-132. <i>Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда.</i> Д. Димов, Т, 128. | |
| − | + | ---- | |
| − | ◇ <b>Вещо лице</b>. <i>Юрид.</i> Лице със специални познания в някоя област, натоварено от съда да даде мнение по известен въпрос. <i>Тича Юрталана, допитва се до адвокати и | + | <b>ВЕЩА`ЕНЕ</b> <i>ср. Ритор. Отгл. същ. от</i> вещая. |
| − | + | ---- | |
| − | С, 131-132. <i>Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда.</i> Д. Димов, Т, 128. | + | <b>ВЕЩА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Вещ човек; познавач, специалист в някаква област. <i>Захарий видя как Замфир изрязва от мукава пирамида, как я слепва и как пирамидата става съвършена, като да я правил истински вещак математик.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 403. <i>Но не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. <i>Где ни политехническото училище, което да ни дава изкусни вещаци за всяка работа?</i> Лет., 1871, 153. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Ритор.</i> Това, което се вещае, предсказва; предсказание, прорицание. <i>По тия плочи са кънтели бойни колесници, .., злокобни вещания на прорицатели.</i> К. Константинов, ПЗ, 209. <i>Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 389. <i>И слушал земний син небесните вещанья, / на жъртвений олтар принесъл дарованья.</i> П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 32. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Ритор.</i> Човек, който вещае, предсказва; пророк, прорицател, ясновидец. <i>Едни му се покланят благоговейно, като на оракул, вещател на най-съкровените движения на съвременната човешка душа, други го отрупват с най-сочни хули и подигравки.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 96. <i>Вечно теб да кукаш чувам в пролетта, / като дух вещател, който безспир тича / от клон на клон, за да ни предрича / горест и неволи, мрак и самота.</i> Ив. Карановски, МП, 13. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Ритор.</i> Който съдържа или изразява вещание, предсказание. <i>Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят, / и сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 129. <i>Звездите бледнеят в небесната твърд, / с вещателен поглед поглежда луна.</i> Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 6, 89. |
| − | + | ---- | |
| − | Загорчинов, ДП, 389. <i>И слушал земний син небесните | + | <b>ВЕЩА`ТЕЛКА</b> <i>ж. Ритор.</i> Жена, която вещае, предсказва; пророчица, прорицателка, ясновидка. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`ТЕЛНО</b>. <i>Ритор. Нареч. от</i> вещателен. <i>Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи.</i> Елин Пелин, Съч. II, 78. <i>— Разбъркай боба с лява ръка! .. Започнах да разбърквам зърната .. Рафина кимна вещателно с глава да спра.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 352. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Ритор.</i> 1. Само <i>ед.</i> Способност да се вещае, да се предсказва. <i>Обаче онези блянове, които той не е написвал на книга, .., но които животът бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вещателството на неговия дух.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <i>— Разбъркай боба с лява ръка! | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 1. Само <i>ед.</i> Способност да се вещае, да се предсказва. <i>Обаче онези блянове, които той не е написвал на книга,.., но които животът бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вещателството на неговия дух.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. | ||
2. Обикн. <i>мн.</i> Вещание, предсказание, пророчество. <i>Това бяха вещателства прокобни.</i> | 2. Обикн. <i>мн.</i> Вещание, предсказание, пророчество. <i>Това бяха вещателства прокобни.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЩА`Я,</b> -а`еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>несв., прех. Ритор.</i> 1. Предсказвам, предричам бъдещето. <i>Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите.</i> П. Тодоров, И I, 1. <i>Откъм празния навес .. потайно се разнасяше глас на кукумявка. Запустение и разруха или нещо още по-лошо вещаеше този грозен глас!…</i> Ст. Марков ДБ, 154. <i>И защото знаех, / че кукувиците предсказват колко / години ще живеем, аз побягвах, / затулил с двете си ръце ушите, / за да не чувам, що вещае / тоз нечовешки глас, невидим и ужасен, / от мрачината гъста на листака.</i> А. Далчев, С, 125. <i>Едничка остава / — стои и пребъдна / през вековете — / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / — и всичко се сбъдва.</i> Г. Милев, С, 44. |
| − | |||
| − | I, 1. <i>Откъм празния навес. | ||
| − | |||
Версия от 13:33, 23 май 2014
изкусен, опитен. Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. Всичко това той намира в малкото старо градче Трявна, което ни е дало вещи зографи и още по-вещи резбари. БР, 1931, кн. 7, 246. Изгубихме се днеска във гората / и търсим вещ водач да ни упъти. Г. Райчев, ЕЦ, 24. От вещ ловец се плаши и лисицата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 19.
2. Който е на или се отнася до познавач, изкусен майстор или изкусен творец в дадена област. Всичко тук носеше печата на добрия вкус и на трудолюбивите и вещи ръце на младата домакиня. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 54. Възбуден и очарован от ясната и трезва мисъл на Мамарчев, както и от вещата му преценка на нещата като военен, Велчо Джамджията горещо го увери, че търновските първенци .. ще дадат мило и драго за пълната сполука на въстанието. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. От време на време той ги [вестниците] вдигаше пред късогледите си очи и макар да беше сам в къщи, прочиташе на глас откъси от статиите, излезли изпод вещото перо на изтъкнатите либерални водачи. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Чрез изискания подбор на най-поетични думи и изрази и чрез вещото им използуване той [П. Славейков] издига на значителна висота поетичните достойнства на родния език. Лит. XI кл, 65.
◇ Вещо лице. Юрид. Лице със специални познания в някоя област, натоварено от съда да даде мнение по известен въпрос. Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съпартизани, съветва се до адвокати и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко, други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов, С, 131-132. Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. Д. Димов, Т, 128.
ВЕЩА`ЕНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от вещая.
ВЕЩА`К, мн. -ци, м. Остар. Вещ човек; познавач, специалист в някаква област. Захарий видя как Замфир изрязва от мукава пирамида, как я слепва и как пирамидата става съвършена, като да я правил истински вещак математик. Вл. Свинтила, СЗЗ, 403. Но не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Где ни политехническото училище, което да ни дава изкусни вещаци за всяка работа? Лет., 1871, 153.
ВЕЩА`НИЕ, мн. -ия, ср. Ритор. Това, което се вещае, предсказва; предсказание, прорицание. По тия плочи са кънтели бойни колесници, .., злокобни вещания на прорицатели. К. Константинов, ПЗ, 209. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов, ДП, 389. И слушал земний син небесните вещанья, / на жъртвений олтар принесъл дарованья. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 32.
ВЕЩА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Ритор. Човек, който вещае, предсказва; пророк, прорицател, ясновидец. Едни му се покланят благоговейно, като на оракул, вещател на най-съкровените движения на съвременната човешка душа, други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 96. Вечно теб да кукаш чувам в пролетта, / като дух вещател, който безспир тича / от клон на клон, за да ни предрича / горест и неволи, мрак и самота. Ив. Карановски, МП, 13.
ВЕЩА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Ритор. Който съдържа или изразява вещание, предсказание. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят, / и сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129. Звездите бледнеят в небесната твърд, / с вещателен поглед поглежда луна. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 6, 89.
ВЕЩА`ТЕЛКА ж. Ритор. Жена, която вещае, предсказва; пророчица, прорицателка, ясновидка.
ВЕЩА`ТЕЛНО. Ритор. Нареч. от вещателен. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи. Елин Пелин, Съч. II, 78. — Разбъркай боба с лява ръка! .. Започнах да разбърквам зърната .. Рафина кимна вещателно с глава да спра. Бл. Димитрова, ПКС, 352.
ВЕЩА`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Ритор. 1. Само ед. Способност да се вещае, да се предсказва. Обаче онези блянове, които той не е написвал на книга, .., но които животът бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вещателството на неговия дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61.
2. Обикн. мн. Вещание, предсказание, пророчество. Това бяха вещателства прокобни.
ВЕЩА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. Ритор. 1. Предсказвам, предричам бъдещето. Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. П. Тодоров, И I, 1. Откъм празния навес .. потайно се разнасяше глас на кукумявка. Запустение и разруха или нещо още по-лошо вещаеше този грозен глас!… Ст. Марков ДБ, 154. И защото знаех, / че кукувиците предсказват колко / години ще живеем, аз побягвах, / затулил с двете си ръце ушите, / за да не чувам, що вещае / тоз нечовешки глас, невидим и ужасен, / от мрачината гъста на листака. А. Далчев, С, 125. Едничка остава / — стои и пребъдна / през вековете — / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / — и всичко се сбъдва. Г. Милев, С, 44.
